05 юли 2013

Регионално vs. Глобално




Миналата Събота отидох до близкия пазар и напълних торбите.
Купих продукти за салата. Големи розови домати по 1,60лв, също и червени по 1,10лв, краставици - криви, тънки, крехки, копър и магданоз на дебели връзки...
В един магазин за месо имаше апокрифна бележка на витрината"Домашно овче сирене по 12 лева". Продавачката каза, че сиренето го правило момчето, което и докарвало шилешкото месо. Имал 200 овце и ги гледал в Северна България. Опитах го, хареса ми, купих си.

На един павилион за маслини предлагаха домашен зехтин студено пресован по 11,80 лева. Продавачката каза, че шефа и го правил в Гърция?!?! Имаше етикет с хранителни стойности, но нямаше име на производител, нито баркод. Купих си да го пробвам.

За всички продукти не получих нито една касова бележка, но всеки лев който дадох съм сигурен, че отиваше директно в ръцете на български предприемачи и/или техните преки представители - продавачите на пазара (дори и зехтина), а съдейки по състоянието на средностатистическия българин, всички тези суми са върнати обратно в системата на  пазара под формата на разходи за сметки и продукти.

После отидох в местния супермаркет, където има промоция на любимата ми бира Шуменско премиум. Аз съм бираджия и количеството бира, което консумирам сериозно се отразява на семейния ми бюджет. Въпреки това не правя компромис с марката. За това за домашна консумация си купувам PET бутилки от 2 литра. Промоцията в момента е 2,09 лв за бутилка, место стандартна цена в Супермаркета 2.70 или етикетна цена в други магазини 2.90, аз се възползвах от нея с цели два стека. Спестих 25 % от стандартната цена или близо 8 лева.
Лично спестих от бюджета си, но в същото време "икономията", която реализирах е за сметка на производителя в Шумен, който за да намери място на щандовете на големите вериги сумермаркети е принуден да прави редовни промоции с намалена цена. Разбира се магазина не губи нищо. Докато българския производител е принуден да прави сериозни отстъпки за да присъства на пазара, търговеца прибира солиден марж в печалба, от която едва малка част остава в България под формата на осигуровки върху смешни заплати, заплати, срещу жалък труд и данъци в размер на нищожни проценти от чистия интерес на компанията. И това се отнася не само за търговията ами и в производството. Преди време размишлявах по темата.
Срещу направената покупка получих касова бележка с информация колко съм спестил и с индикация отдолу "СИСТЕМЕН БОН", вместо "фискален бон". Не знам какво означава този термин, но като анализирах последния публикуван годишен отчет на компанията за 2008-ма година извадих следните факти:
- приходи от продажби 420 мил. лв
- стойност на продадените активи 320 млн
разлика 100 млн от които:
- разходи за заплати 22 млн
- външни услуги 36 млн
- печалба - 25 млн
- данък върху печалба - 2.5 млн

Не, че е малко данъка, но чиста печалба 25 от 420 приходи е едва 6%??? Кой нормален бизнес би въртял милиони за 6% печалба. Разбира се това са счетоводни трикове и за които си струва външните услуги да са 1/3 от търговския марж...
Както и да е, от огромния оборот на фирмата, огромна част от приходите отиват за покриване на първоначалните инвестиции на фирмата-майка или иначе казано в Германия. Прави впечатление, че всички холдинги, които притежават супермаркети в България са немски. Дори и онзи, който е привидно австрийски. Не знам за известния френски такъв. До колко немските групировки плащат данъци в Германия е спорно, но известен факт е, че за да управляваш добре бизнеса си трябва умело да избягваш данъците.
За това дори и в България вече всички по-лъскави коли са регистрирани като фирмен разход, а всеки ремонт на домашното огнище пести от фирмените данъци.
Не знам дали е случайно, но вече всяка марка автомобили, които предлагат клас по-висок от Пасат, се рекламират че моделите им се предлагат с данъчен кредит. Сякаш някой мастит бизнесмен би возил стока в джипа си или пък би превозвал персонала до работа...

Като се замислим над горното, дори да изберем българското, платените данъците, ниските заплати, скътаните осигуровки няма да се подобрят.
То така или иначе Българската бира е под белгийско, датско или друго знаме, както и сирената, саламите шоколадите и какво ли още не...

Така че въпреки протестите на някои браншови организации по-добре да пазаруваме от Бай Георги на пазара, отколкото в кой да е супермаркет.
Пък току виж дошъл новия ред, когато парите вече не са най-ценното на света

Няма коментари :

Публикуване на коментар