09 април 2010

Български митници 2.0

Снимка: Евала бе Митница

Днес имах възможността да си припомня тегавите часове, които прекарвах на митница. Последния път беше малко по-различно, защото беше свързано с технически проблеми.
Сега обаче си бях на митница, също като в "доброто" старо време.
Колежката ми бе в командировка и се наложи да съчетая тая задачка в някакво свободно време. Всъщност тя бе свършила цялата работа, аз трябваше само физически да занеса документите да ги обработят (нещо като куриер).

Неприятното чувство, с което подходих към тази си задача, бе продиктувано от спомените от едно време, когато трябваше да правим мили очи на служителите, да ги чакаме да им дойде кефа, да си изпият кафето, да си свършат пасианса или да свършат въобще за да ми обърнат внимание.
Този път обаче останах удивен от промененото отношение към работата на служителите.

Всички работеха като пчелички без да се правят на велики, както беше едно време. Когато дори минах покрай първото гише, веднага се обърнаха към мен и питаха за какво съм. Отговориха ми достатъчно любезно, като попитах за конкретно име (при което бях пратен) и се наложи да изчакам малко. Не щеш ли обаче от някъде излезе началника на съответните режими и ме попита за какво чакам. Като чу фирмата ми, ме покани в нейната стая и ме обслужи лично - дори беше забравила накъде е тръгнала. Стекчето с декларации никак не беше малко и се учудих на ентусиазма, с който пое работата.
За миг си припомних бисери от близкото минало като:
  • "Оооо, ти къде си тръгнал с толкова декларации..."; 
  • "Я иди на другото гише, че съм в почивка"; 
  • "Е точно днес ли намери да дойдеш...."; 
  • "Аре стига бе, на мен ли този късмет"
И дори ми стана смешно, но някак приятно.

Разбира се наложи се да мина през друго гише за подпис и да се върна при трета митничарка за окончателно разрешение, но нямах нищо против. Атмосферата беше съвсем различна от преди. Всички наистина работеха без да има значение кой ги гледа и определено не се скътаваха - напротив. Чух 1-2 телефонни разговора с други митнически пунктове или Агенцията, където разискваха казуси на клиенти и всички звучаха загрижени да свършат работа.
За пръв път се чувствам КЛИЕНТ на митницата. Преди също ни наричаха клиенти, но тогава бяхме по-скоро СПОНСОРИ и такива, които създават на служителите излишна работа.

Сега е друго!

Мога да кажа, че съкращенията и реформите си свършиха работата. Не знам някой митничар да е влязъл в затвора, но страха от загуба на работата си е достатъчно основание човек да се замисли защо е там.

Днес заспивам с удовлетворение от факта, че някои неща са се променили в България и може би други се променят в момента.

Поздравявам държавните служители, които са си променили мисленето (доброволно или под някакъв стрес) и вече може да се нарекат гордо СЛУЖИТЕЛИ.


П.П.
Покрай митницата днес си оформих мнение защо производителността в България е ниска. Надявам се утре да го разгърна в по завършена теза.

.