Хомо виртуалис (Homo Virtualis)

Хомо Виртуалис (Homo Virtualis) - човек еволюирал до ниво на обществено съществуване във виртуалния свят.
Степен на интелектуално развитие при която всичката жизнено-важна информация за функционирането на човек се намира във виртуална форма достъпна само чрез неговия интелект, заключена (обикновено ОНЛАЙН) със съответните потребителски имена и пароли.

Хомо Виртуалис е изключително продуктивен по отношение на решаване на проблеми от първичен характер. С лекота намира необходимата му информация, бързо и ефективно задоволява нуждите и потребностите си. Всъщност почти всичките му потребности не са удовлетворяеми физически. Всичко свързано с обществения му живот обаче е налично онлайн и за него не е проблем да го осигури лесно и бързо.

Неговите средства за набавяне на информация са: Домашен компютър, преносим компютър, PDA или мултифункционален телефон с постоянен достъп до интернет. Всичката информация, която му трябва е няколко запаметени интернет адреса (класифицирани по подходящ начин).

Всички важни за него данни на налични някъде в интернет: файлови сървъри, е-мейл сървъри, любими търсачки на информация от общ и специфичен характер.

Комуникацията с близките му е предимно онлайн. С най-близките си хора, той общува чрез предоставяне или четене на информация в личен блог, публикация на настроения, вълнения и интересни за него неща в обществени мрежи, смс/чат съобщения, онлайн дискусии др.

Хомо Виртуалис обикновено е зает в сферата на ИТехнологиите, виртуалния дизайн, рекламата или обществено-аминистративни дейности с голям ресурс от свободно време.

Принципно не се среща в сферата на финансите, производството, търговията и други дейности свързани с материалния свят. Общо признатите Изкуства в повечето случаи са твърде архаични за неговия интелект, а в неговото съвремие се установяват нови форми на изкуство, в които той често се изразява.

Във всеки случай има изключения, от правилата.

Хомо Виртуалис води открит живот в своята среда. Споделя с близките си (а често и с масовата публика) почти всяка своя мисъл. Има широк спектър от компетенции по които, не се смущава да отдава мнение. Свободното му общуване във виртуалния свят е жизнено важно за неговия социален статус. Липсата на физически (староепохален) контакт с хората, не е проблем за него, защото той е Виртуален човек, и физическото му съществуване е на втори план.

Голям проблем за него обаче е, че въпреки че води живота си основно виртуално, той има и физически живот, в който трябва да задоволява физиологични нужди за съществуване.
За съжаление обаче физическия живот има начало и край. А когато Хомо Виртуалис изгради своя виртуален живот, всичко което той е изградил е достъпно само за него и когато живота му свърши, се стига до там, че виртуалния му живот също свършва. Неговия профил в интернет и всички блогове, където той се изразява са вече недостъпни за никой. електронни пощи, сървъри с информация която той е архивирал, цялата база данни поддържаща живота му остава скрита зад няколко пароли, които мъртвото тяло не може да напише.

Ако Хомо Виртуалис иска да продължи живота си и след смъртта си, може да завещае на своите поколения (физически или виртуални) данни за достъп до профила си.

Човек никога не знае кога ще свърши живота му. във всеки момент от съвременното си съществуване той е подложен на риск да загине, и в много случай резултата изобщо не зависи от него.

За да не остане Виртуалния живот неприключен, Хомо Виртуалис може да планира своето завещание по няколко начина:
1. Ако има близки хора, на които може да повери продължаването на своя он-лайн живот той може да им изпрати и-мейл с необходимите данни за достъп с предварително програмирана дата на изпращане. Понеже човек никога не знае кога ще се случи неизбежното, тази дата може да се препрограмира ежемесечно или на три месеца например.
2. воденето на съвместен он-лайн живот с други хора може да облекчи Хомо Виртуалис от тежката отговорност за завещаване на виртуалния си живот.
3. Ако няма толкова близки хора на които да повери свой живот, може да се препрограмират статии в лични блогове, които изразяват някакво послание към он-лайн приятелите, с което човек да се сбогува с тях. Лични съобщения може също да се препрограмират за изпращане при настъпване на събитие.

При отсъствие на план за завещаване на виртуалния си живот, Хомо виртуалис завършва своя живот, така внезапно както и физическия си а неговия надгробен камък в мрежата остава последното нещо което той е написал...


В памет на АлБож