06 май 2012

ЗА УСЕЩАНЕТО И ЧУВСТВАНЕТО






УСЕЩАНЕТО Е ТОВА, КОЕТО ВЪЗПРИЕМА ТЯЛОТО,
А ЧУВСТВАНЕТО Е ТОВА, КОЕТО ИСКА ДУШАТА

КОГАТО ПОНЯКОГА, ТИ СЕ ПРИИСКА ДА ЧУВСТВАШ, ЧЕСТО НЯКОЕ УСЕЩАНЕ ТЕ СПИРА И ТЕ ВРЪЩА В ТЯЛОТО ТИ

КОГАТО ТЯЛОТО ТИ ИСКА ДА УСЕЩА, ДУШАТА ЧЕСТО ГО СПИРА, ПО НЕОБЯСНИМИ ПРИЧИНИ…

ЗА ТЯЛОТО ЧУВСТВОТО Е САМО ЕДНИ ДРУГ ВИД УСЕЩАНЕ, А УМА Е САМО ЕДНО ОТ СЕТИВАТА НА ТЯЛОТО.

ЗА УМА ОБАЧЕ, СЕТИВАТА СА САМО ЕДНИ ДРУГ ВИД УСЕЩАНИЯ НА ТЯЛОТО, А САМОТО ТЯЛО Е ЕДНО ОТ СЕТИВАТА НА УМА, ЧРЕЗ КОЕТО НИЕ УСЕЩАМЕ ТОЗИ СВЯТ.

ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, ЧЕ ТОЗИ СВЯТ Е САМО ЕДИН ОТ МНОГОТО СЕТИВА НА ДУШАТА И ЧЕ ТЯЛОТО Е САМО ЕДНА ОТ МНОГОТО ФОРМИ, КОИТО ДУШАТА ПРИЕМА.

СЕГА ПОЧУВСТВАЙТЕ КАКВО ИСКА ДУШАТА И СЕ АБСТРАХИРАЙТЕ ОТ ГРАНИЦИТЕ, КОИТО ТЯЛОТО ПОЛАГА. ИЗВАДЕТЕ ЧЕТКА, МОЛИВ ИЛИ МУЗИКАЛЕН ИНСТРУМЕНТ ИЛИ КАКВОТО ВИ ИДВА ОТ ВЪТРЕ И ИЗЛЕЙТЕ ТОВА, КОЕТО ДУШАТА ВИ НАКАРА.

НА СУТРИНТА НАПРАВЕТЕ ТОВА ВАША ПРОФЕСИЯ

И ЩЕ БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ



БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ!!!

03 май 2012

Цивилизацията: Краят на парите

 Изображение: Knack

Покрай последните протести срещу АСТА, наскоро писах за Индустриализацията в сферата на изкуството, което ще бъде част и проекта ми Цивилизацията и общата ми теза, че настоящата икономическа система е в своя заник.

В настоящия текст споделям моето виждане за това как и защо в развитието на сегашния световен ред, парите затриват производството и от там заличават някои първични човешки ценности за лично усъвършенстване и просперитет чрез труд. Темата е деликатна, защото засяга лични възприятия и отношение към живота и трябва да се чете с широк поглед върху нещата.

От досегашната история на парите знаем, че те възникват за да облекчат обмена на стоки и услуги, като служат за еквивалент на стойността им. Други техни функции са спестовна и разчетна. Разбира се съществува и функцията фараоните, кралете и някои други личности да бъдат увековечавани върху парични знаци.
В първичния си вид парите са средство за подпомагане и облекчаване на начина ни на живот, по отношение на търговията и производството, обмена на стоки и услуги, отношенията между работодатели и служители, отношения на държавата и нейните граждани (поданици). Не на последно място парите са спестовен инструмент. А колкото повече историята на парите се развива, толкова повече тяхната трета функция - разчетната, измества останалите две. В днешно време обаче, огромна част от парите са само в разчетите на банките и инвеститорите и представляват само виртуални числа с много цифри преди десетичната точка...

Но да се върнем в началото.
От гледна точна на производството например, парите са средство за отплата на труда, уменията, таланта и хъса на предприемача, както и за мотивация и организация на работните процеси в организацията. При сегашния начин на развитие на човечеството, всяко производство води до индустриализация или в противна посока - до фалит. А индустриализацията води до пренебрегване на първоначалната идея на всеки бизнес.
Да обясня какво имам предвид. В най-общи линии процеса на развитие на всяка предприемаческа дейност е следния:
  • Създава се идея за оригинален продукт, услуга или се адаптира вече съществуващ такъв.
  • Намират се средства за начало на дейността.
  • Предприемача започва дейност ангажирайки личния си труд в основните процеси, като прилага на практика своя талант, сръчности, умения за управление на процесите.
  • При успешно развитие на първоначалната инициатива, тя прераства в по-голям бизнес, където усилията и личния ангажимент на собственика се изместват към ангажиране на персонал и неговото управление, търсене на финансиране и неговото обслужване и други дейности, които все повече се отдалечават от таланта, уменията, опита и личния труд на предприемача в развитие на конкретната дейност.
  • И така се стига до момент, в който ако бизнеса стане инвестиционно интересен, се намира някой крупен играч, който откупува съществуващата структура и я превръща в поредната банкнота в инвестиционния си портфейл. В някои случаи първоначалния предприемач остава да управлява фирмата си, но от този момент натам всяка стъпка за развитие на дейността ще е свързана с намаляване на разходите, увеличаване на печалбата и пазарната капитализация, така че фирмата да стане инвестиционно интересна за някой друг. Респективно продуктите или услугите, които се предлагат, ще бъдат с все по компромисно качество, тяхното реално производство ще става все по на изток, а принципите които движат бизнеса ще са описани в някои ръководни инструкции, като никой по веригата собственик - изпълнител, няма да влага и милиминка от първоначалния хъс на предприемача, който е развил този бизнес.
С тази стълба на развитие на бизнеса, в началото на 21ви век си даваме сметка, че в Европа и цивилизования свят, почти не е останало производство, което да се управлява по ценностите за упражняване на таланта, уменията, и хъса на собственика и удовлетворяване на неговите усилия.
Днес сме изправени пред факта, че не производството генерира средства за неговото развитие, ами средствата генерират още средства използвайки производството за черната работа.
И така, не парите са капитал за печалба на производителя, ами производителя е капитал на инвеститора за умножаване парите му.

Но нека погледнем сега от стана на хората - потребителите, трудещите се, харчещите - тези които плащат най-много данъци.
Някога парите са били средство за заплащане на труда, средство за обмен на блага, средство за спестяване. С развитието на нашата цивилизация, след първоначалната еволюция на генетично ниво, ние сме преминали през фаза на развитие, в която от удовлетворяване на минималните физиологични потребности като осигуряване на храна, вода, сигурност и възпроизвеждане, сме стигнали до фазата на удовлетворяване на материалните потребности породени от нестихващо желание да притежаваме и консумираме повече и повече неща (често без да си даваме сметка че много от тях изобщо не са ни нужни). С налагането на психоанализата като наука от Зигмунд Фройд и неговите последователи, тази специфична функция на човешките същества да желаят повече, отколкото имат нужда е започнало да бъде управлявана. За повече по темата препоръчвам филма The century of self на Адам Къртис. 
В последствие, тази форма на управление на нашите потребности е еволюирала в управление на нашите желания, следвайки естественото еволюиране на обществото към следващата си фаза на развитие - от удовлетворяване на потребности, към удовлетворяване на желания. Или от удовлетворяване на потребността за приобщаване към общи ценности, към задоволяване на потребността за индивидуално изтъкване в обществото.

Въпреки еволюцията си, "Цивилизования човек" към днешния момент е подвластен на желанието да има и е зависим от потребността да харчи пари, за да удовлетвори това си желание.
Ние сме се превърнали в роботи, които работим 22-26 дни в месеца за удовлетворяване на желание за покупка на някаква вещ или за да имаме по-новия й вариант. И така не остава почти никакво време за лично усъвършенстване или споделяне на ценности различни от притежанието на дадена вещ (пък било то и къща). Дори децата, в някои случаи, се приемат като вещ (простете за цинизма), като постижение на личния успех, съизмеримо с това да притежаваме нещо материално.
Някога хората са работели за да получават пари, с които да живеят, а сега хората живеят за да получават пари, които да харчат. Днес труда ни не се оценява по това, какво умеем, ами ние продаваме уменията си за толкова колкото можем да получим. В крайна сметка ако някога хората притежаваха пари, то днес парите притежават хората.

Има и още една гледна точка - тази на политиците, но няма да я засегна, защото в днешния меркантилен свят всеки от нас може да си представи как парите управляват политиците.

Именно това влияние на парите върху нас е причината за настоящата криза. И нямам предвид формалната причина с пукането на кредитния балон през 2008г., ами фактическата причина - обезценяване на човешкия фактор в изграждането на обществото. От обезсмислянето на производството, към увеличаване на безработицата, до лошите кредити и най-вече липса на инструменти за тяхното управление.

За това смятам, че този век ще е преломен. Дори именно 2012 година ще бъде ключова за съдбата на човечеството. И не защото някой е предсказал, че 2012-та живота ще свърши, а защото в този век ни предстои да решим какви ще бъдат нашите нови ценности и на къде ще продължи нашия път на развитие.


----------------------------------------------------------------------------------

В проекта Цивилизацията  разсъждавам върху теми като:
  • Законите и дали те ни правят по-цивилизовани или напротив
  • Противоречието Качество на живот и неговото количество
  • Други теми, в които виждам специфичен модел на развитие на човечеството, но погледнат от различен ъгъл.
Ще се радвам на коментари, пък било то и хапливи. Нямам претенции за изчерпателност по темите или пък някаква крайна форма на фактологизъм. Всичко, което споделям тук е свободна интерпретация и разсъждения върху света - така като го виждам в дадения момент. Като във всеки момент съзнавам, че още утре или след 10 години тези разсъждения може да са пълни глупости :)

01 май 2012

Представление на Ангелите на Касиел в рок клуб Angel heart

Снимка: www.facebook.com

В Събота с любимата ми бяхме в любимия ни рок клуб Angel heart за да видим и чуем представлението TOXIC  на актьорската минитрупа на Касиел Ноа Ашер - Ангелите на Касиел Иво Желев и Силвия Станоева а създадена от шоуто на TV7 - Star machine
 Интереса ни бе подбуден не само защото това е любимия ни клуб, не и защото Иво ни е приятел и се възхищаваме на актьорските му успехи, но най-вече да се позабавляваме, което не ни се беше случвало отдавна.

И се забавлявахме!!!!

Шоуто е уникално не толкова с певческите способности на изпълнителите, колкото с превъплъщаването на актьорите в роли, в което те самите са герои. Докато ги слушах и гледах си дадох сметка, че когато актьори изпълняват песни, те не се опитват да подражават на оригинала, ами влизат в роля на която те сами са сценаристи и режисьори. И така придават на всяко изпълнение неповторимост, която е плод на моментните емоции на изпълнителя, която в този момент се превръща в автор. Но автор не на песента, а на самото изпълнение!


Надявам се проекта TOXIC да продължи да обикаля клубовете и да се развие дори в нещо по-голямо, което да е пример и за други артисти.

Споделям един видео клип в изпълнение на Иво Желев, който ме трогна особено.


Uci me majko karaj me
прекрасна македонска песен изпълнена от Иво



А ето и още няколко култови заглавия, с които актьорите предават нов смисъл на песните.

Miracle of love (на Eurythmics)
в изпълнение на Силвия

Crazy in love (на Beyonce)
изпълнена от Силвия със силната подкрепа на Иво

Purple rain (на Prince)
в изпълнение на Иво

Flowers on your grave (на Lovage)
един невероятен актьорски акт

I am sailing (на Rod Stewart)
за финал една песен превърнала се в класика



Сигурен съм, че скоро ще видим добър запис на целия концерт, както и на другите концерти със заглавие TOXIC, които надявам се да има, но във всеки случай най-доброто впечатление е когато си очи в очи с изкуството.



Желая успех на Ангелите на Касиел - Иво Желев и Силвия Станоева, както и пълни маси на рок клуб Angel heart.


25 март 2012

Човекът е добро същество


По природа човек е създаден да обича.

Не да мрази и да вреди на ближния. Но развитието на обществото го прави такъв. Можем да стигнем до този извод, когато проследяваме развитието на човешкия живот. От самото раждане, растеж, съзряване, узряване, цъфтеж, плодотворност, зрялост и заник.
Ще започна с раждането и дори преди това, когато хормоните у майката я карат да цъфти и прелива от радост, а света в нейните очи изглежда по-светъл и красив. Още с първия симптом за бременност, в бъдещата майка преливат необясними до този момент вълни на вътрешна радост (разбира се ако самото забременяване не е някакво крайно недоразумение). Тази радост у майката е свързана повече с физиологичната потребност тя да упражни своите детеродни функции, но като оставим физиологията и практичната страна на нещата, новия живот радва родителите преди всичко с това, че дава надежда у тях за един по-хубав бъдещ период на развитие на човечеството.
Когато бебето се роди, то разбира се е абсолютно безпомощно и е на 100 % зависимо от родителите си. В онези първи дни на белия свят, след първоначалния шок от новата среда, бебето започва да опознава всяка част от света започвайки от гърдата на майка си, дъха й, гласа й, шума от автомобилния трафик наоколо и рекламите по телевизията. Във всеки момент то се развива и става все по-пълноценен и независим човек. Но точно в тези първи дни и седмици до 1-2 месеца, ние можем да видим в рожбата си, че човек по природа е добро същество.
В началото на житейския си път бебето няма емоции, няма навици, няма страхове, нито дори спомени (вероятно). То плаче за да покаже, че е гладно или му е студено, а не защото не харесва нещо или го боли. В онези „невинни” дни и седмици, бебето е изпълнено единствено с жажда за живот. Болката, мъката и несгодите са фактори, с които то ще се сблъсква по-нататък.

Но сега то е просто любов!

Забелязали ли сте, че първите му усмивки са само на сън. А какво може да сънува след като няма спомени? Това показва или че прераждането е факт или че в природата на човека има заложена първична доброта и положително настроение към живота. Забелязали ли сте, че бебетата не мигат с очи (почти)? Това значи, че те не познават стреса, нищо не може да ги изплаши и да ги смути. Може да слушате шумна музика край тях, да минава трамвай наоколо или самолет, но те ще го приемат за нещо нормално, което е просто част от света, в който те навлизат. И колкото повече го опознават, толкова повече ще различават доброто от лошото; Радостта от страха. Ще плачат, когато са тъжни и ще се смеят когато са щастливи. Понякога ще го правят просто защото така трябва… 

Но сега те са просто любов!

Забелязали ли сте, че с първите колики някои бебета не плачат, а просто се гърчат без да разберат какво им е. С навлизането в живота те ще се запознаят с болката. Започвайки с втората и трета ваксини. По натам ще усетят, този дискомфорт на тялото при все повече ситуации – когато си удрят главата, ритат твърди предмети, драскат си лицето, растат им зъби или пък ако случайно някой ги изпусне от високо...

Но сега те са просто любов!

Докато са бебета, те са обградени единствено от любовта на родителите. Те не познават други чувства, докато не срещнат други хора. На детската площадка, или в градината. В училище, в университет в борба за работа и успехи. Те ще се сблъскат с човешката природа – такава каквато тя се преобрази, когато човека стане част от обществото.

Но до тогава те са просто любов!

И това е нашата природа, от която ние постоянно се отдалечаваме.


*На Виктория - остани добро същество

12 март 2012

Инвестиции.ли

 Илюстрация: www.livenews.bg

Икономистите в България продължават да разчитат на чужди инвестиции за оживяване на икономиката, за кърпене на платежния баланс, за намаляване на безработицата. А всъщност чуждите инвеститори използват наличните в страната ресурси в тяхна полза, като влагат свои пари в това.
Това е естествен процес. Те имат пари и ги инвестират срещу доходност.

А защо да не стимулираме Български компании да използват тези ресурси и така интересите да остават в страната?

Ние постоянно се оплакваме, че нямаме пари, а правим безумни разходи за елементарни неща... Даваме повече пари за хляб, отколкото за месо. Плащаме на пет човека в офиса, вместо да инвестираме малко пари и повече усилия в софтуер. Поддържаме армия от държавна администрация, вместо да използваме развитата си над-средното европейско ниво интернет мрежа…

В тази статия в Инвестор.бг се представят данни за това, колко губим от чуждите инвестиции в България. Всяка компания, която инвестира в даден бизнес собствен ресурс, извлича ползите от него докато ги има и после продава бизнеса си и така си възвръща първоначалните инвестиции. В резултат тук остават само ниските заплати и осигуровките на хората, малко транспортни разходи на местни фирми и евентуално строително-ремонтни дейности. Дори ДДС не остава, защото всичко което се произвежда тук се изнася…

Защо  не можем сами да инвестираме и да печелим от собствените си ресурси?
  • Защото имаме ограничени финансови средства
  • Защото нямаме собствени стойностни продукти, които да реализираме
  • Защото нямаме пазари за реализиране на идеите си 

Горните три неща са основните приоритети, в които трябва да се насочат усилията на правителството за да стимулират собствените инвестиции. А именно:
  • Освобождаване на средства за вътрешно финансиране (защо ни е нисък външен дълг, като нямаме пари в хазната, а има толкова дупки за пълнене). Усвояване на еврофондове (защо ни е да плащаме членски внос, като не успяваме да ползваме облагите от членството си, а дори сами си поставяме бюрократски препятствия)
  • Стимулиране на иновациите, инвестиции в университетски програми за развойна дейност, стимулиране на технологичното усъвършенстване на производството.
  • Политика по стимулиране на потреблението и износа на български продукти, съпричастност на държавата към интересите на местните фирми (все пак те са виновни в бюджета да се трупат пари).

А да, не трябва да забравяме, че водещи "български" фирми са регистрирани извън България, някъде по островите и също не плащат данъци тук. 

11 февруари 2012

ACTAvizm vs. INDUSTrializm*



Днес е ден за протести срещу АСТА в Европа. и по света.
В повече от 150 града на Стария континент (и по малко от 10 отатък Атлантика) хората протестират срещу възможността на властите да криминализират консумирането на авторски произведения от интернет пространството и съответно да наложат контрол и цензура, които този акт ще упражни върху потребителите на интернет. 


Всъщност хората протестират предимно срещу ограничаване на свободата да гледат, слушат, споделят и ползват произведения на изкуството, културата и технологиите, които в момента могат да консумират това абсолютно безплатно. .

А споразумението АСТА има за цел да постави в някакви рамки, използването и споделянето на авторски произведения в интернет, като защитава носителите на авторски права. Но както често се случва, повечето актове на властта стигнали за одобрение от парламентарните трибуни са в подкрепа на корпоративни интереси.
В случая с АСТА правата, които биват защитени са не толкова на самите автори на произведения, колкото интересите на притежателите на тези права - продуцентите и издателите на авторските произведения.

Всичко е усложнено, защото бизнеса с изкуство е една сложна комбинация от талант за творчество, бизнес находчивост и капитал, където за всеки компонент отговаря отделна страна, която не може да постигне резултати без наличието на другите два компонента.
Знаем, че в този бизнес самите автори на произведения често биват ограбвани от издателите и продуцентите, които всъщност просто правят своята част от бизнеса - да направят първичния авторски продукт продаваем.

Работата на творците е да създават произведения на техния талант и те често не разбират нищо от бизнес или пък нямат нужните капитали за да го осъществят.
Онези с капиталите пък изобщо не се интересуват кой какво твори, стига то да донесе допълнителен капитал за тях. А по средата стоят тези, на които работата им е на намерят таланти, които искат да станат популярни и да намерят капитали, които искат да бъдат умножени с цел публикуването на авторските произведения и така таланта да излезе на бял свят. Тази система работи откакто има търговия и от момента, в който хората разберат, че  изкуството може да бъде не само хоби.


Този бизнес се превърна във вид "мека" индустрия и се разви успоредно с Индустриализацията в останалите сфери на обществения живот - производство, търговия, обществени услуги и държавно управление. Слагам главна буква на думата Индустриализация, защото вярвам, че именно тя убива човека и неговите умения и именно това ще бъде причината света да се преустрои към нова социално-икономическа система, където акцента ще бъде върху думата социално и по-малко върху икономическа.
Индустриализацията е онази степен на навлизане на парите в нашия живот, при която, това какво правиш губи своя смисъл, защото единствената му оценка се изразява в пари.

По отношение на Индустриализация на изкуството искам да обобщя процеса с няколко стъпки:
  • Изкуството е резултата от развитието на таланта у човек, който успее да намери го в себе си 
  • В началото този талант е просто хоби, което човек упражнява за да изрази своите най-съкровени виждания относно света, напук на битовизма, в който е принуден да оцелява.
  • Ако това изкуство има успех сред близкото му обкръжение, човек добива смелост да замени мизерната работа, с която си изкарва прехраната (и която често му пречи да твори) като развие своя талант на по-високо ниво с помощта на търговията и продажбите на своите произведения. 
  • За да осъществи това, той трябва да се свърже с издател и да му отдаде правата за популяризиране на предмета на неговото изкуство. 
  • Така той продава своя продукт срещу пари, с които се надява да преживява от тук нататък. 
  • Но изкуството е специфична форма на връх на човешкия талант, която идва не когато човек пожелае, а когато е в най-подходящо настроение да я възбуди и развие. И така в условията на икономическа зависимост, човек е принуден да "твори" на сила, а често това изкривява резултата.
  • На този етап на развитие на изкуството, то е зависимо и подвластно на парите. Т.е. то се прави заради тях самите. А когато таланта е роден не от порива на сърцето а от джоба, той се стопява в невзрачни форми.
  • Издателите от своя страна имат за цел да помогнат на авторите да прескочат тази ключова точка на развитие, до степен в която автора ще е достатъчно обезпечен финансово, че да не мисли за изкуството си като източник на пари, в противен случай те ще си загубят "златната гъска".
  • Когато автора достигне ниво на икономическа независимост, при която неговите пари и известност сами правят пари, тогава той отново може да започне да твори със сърце, а не с портфейл.
  • но единици са тези, които не се поддават на парите и успеят да се върнат към естествената форма на вътрешното им Аз (То)

Днешните протести на обществото са основани на запазване на статуквото на свобода на общуването и споделянето на продуктите на тази индустрия. Но те имат една по-значима функция - борбата срещу Индустриализацията е естествената реакция на обществото за увеличаване на стойността на човешкия интелект, пред непоклатимата сила на парите.
 А свободата в интернет е инструмента, с който хората се борят с тази индустриализация по естествен начин. Това с което тази свобода подпомага творческия процес и авторите е, че обезсмисля издаването на физически носители, които могат да се търгуват срещу пари и така капитала да генерира капитал. Сега артистите са принудени да се върнат отново на сцената, където очи в очи да споделят своят талант с своите почитатели и така да скъсят дистанцията между твореца и потребителя. А в YOUTUBE ще се намират все повече записи на фенове от концерти, от колкото клипове копирани от DVD.


*INDUSTRY - произлиза от английското В ПРАХТА и в случая е особено актуално в контекста на това, какво причинява индустриализацията на производството. (Всъщност произлиза от френското industrie = дейност, но смятам че не е случайно съвпадението с IN DUST)