Корупцията убива!
Но тя е във всеки от нас.
Да, всички ние, сме израснали с онази поквара,
която тегне над обществото ни и която, макар привидно ни помага да заобиколим
трудностите, всъщност копае гроба ни като гражданско общество.
От поколения, българите, а навярно и
повечето балканци, сме свикнали да постигаме малките си успехи с помощта на
някого. Но не просто да разчитаме на другарска помощ, съчувствие или емпатия,
които в някои антиутопични романи вече се представят като неприемливи в
бъдещето ценности. Не!
Хората в тази част на Европа се придвижваме
напред в живота, като разчитаме първо на връзкарство, а после на собствени
усилия. Търсим връзки за детската градина, за по-хубавото училище, за уреждане
на работа... По целия си житейски път, ние заобикаляме правилата и търсим някой
да ни помогне за това. И той помага, пък после ние ще почерпим. И го правим. И
така, поколения наред.
С това мислене, ние загърбваме не само правилата, но и законите, а целият ни
морал е компромисен, компрометиран, корумпиран…
Използвам "наше" лице тук е, защото всички ние сме така изтъкани или най-малкото сме отговорни за това, че го толерираме. Повечето сред нас, приемат корупцията като нещо, което колкото и да е лошо, колкото и да ни ограбва, знаем че някой ден, може да ни е от полза. Все пак, деца храним, изучаваме, отговаряме за тях. И дори да убием някого на пътя, роднините ще търсят начини да ни отърват от затвора, независимо от законите, независимо от правилата, та нали и прокурорите семейства хранят…
Как да се противопоставиш на това? Не може!
Трябва ни външна сила, която не търпи връзкарство, за да предаде идеалите си за едно по-добро общество, свободно от корупция. Много тук ще кажат: „Да не мислиш, че там (в Европата) няма корупция, та те там са я измислили!“ И така те оправдават всички щуротии, които правят, вярвайки че все някак ще им се размине, ако не дай си Боже, нещо сбъркат, натискайки педала на газта. Затова и външната сила тук няма да проработи. Но имаме и един добър пример. За целите на валутната стабилност една такава външна сила ни свърши работа и Валутният борд беше наложен като спасителен инструмент, в критичен момент, от който един мъдър човек ни извади от най-дълбокото дъно, в цялата ни история. Ако имаше чалъм с подобни бордове да ни беше наложен контрол и над съдебната власт, над европейските средства, които „усвояваме“, над здравната каса, в която изтичат много повече пари, отколкото внасяме с данъците си! Ако можеше да ни бъде обновен морала, който сега е тъй корумпиран от собствената ни слабост, да търсим по-лесното и по-мекото за живота си, и по-лекото и по-безотговорното в работата си.
Но не, не сме паднали дотам, че да дадем на някой друг да ни контролира и да ни пречи да си въртим тънките сметки, както ни е угодно.
Нашето общество е самоопазващо покварата си и само да ни бръкнат в тази свобода, ще сме на площада да я браним.
Докато не дойдѐ време, да почнем да се избиваме помежду си. И ние се избиваме. Както по пътищата, така и в съдебната зала, където опечалените близки на загиналите, умират втори път, когато стават свидетели на минимални или условни присъди за убийците на техните безвъзвратно загубени любими. И така с години.
Но животът е в постоянен растеж и въпреки че хората умират, поколенията се редуват, обществото се развива. И дори в най-закостенялото общество, идва момент, в който чашата прелива с неудържима ярост, която се разлива по площадите, в търсене на справедливост.
Трагедията със Сияна, която възпламени българското общество е именно такъв момент в нашето развитие, който надявам се да възвиси у хората стремежа към справедливост и да въздигне правото на законите над кривото на връзкарите. Защото онези, които уреждат децата си в детската градина по "втория начин", са отговорни за онези, които се движат по пътя с чувство за безнаказаност.
Поднасям моите най-искрени съболезнования към близките на Сияна и всички загубили любим човек от "Войната по пътищата", която е пряко следствие от корупцията и с която ние всички се самоубиваме.
Днес и утре има масови митинги срещу корупцията, която ни убива. Нека тези митинги продължат и нека предизвикат истински промени не само в институциите, но и в ценностната система на хората.