Политическа революция

 

 

Изображение: https://admiralmarkets.com/

Чудя се, как не се намери един политик да каже на народа, че с въвеждане на ЕВРО-то, практически цените ще паднат, а няма да се качват. Не вярвам някой търговец да направи от етикетна цена 20.00 лв нова цена 10,22 ЕВРО. Тя ще стане 10 евро.
Сега, търговците ще започнат да правят кампании: "НАМАЛЯВАМЕ ЦЕНИТЕ!!!", само и само да привлекат повече клиенти.

Ами политиците къде са? За тези месеци трябваше с такива маркетингови средства, да привлекат хора да подкрепят еврото, а не да говорят, как ще се икономисат стотинки от превалутирането.
Българският народ, в мнозинството си е "служител", който не "печели пари", ами "получава заплата". Тези хора гледат на парите не като капитал, ами като консуматив. Гориво за захранване н
а семейния бюджет. Всяка спестена стотинка е +в актива на семейството, с който може да се купи нещо друго. Затова, повечето хора лесно се влияят от гръмки промоции и намаления и взимат емоционално решение за покупка, вместо да направят проучване за реалната цена на същите продукти от алтернативен източник. (Моля, да няма засегнати на чест, това е нормален психологически подход за продажби).

Икономически активните граждани, обаче, са малцинство. Те, по правило са по-образовани, имат повече източници на информация и взимат решения за покупка на база "пределните ползи" от придобивката. Така се купуват както офис консумативи, така и автомобили. Затова, на тях рекламите по-трудно минават и съответно по-трудно им се "продават" каквито и да било политики.

Работата на политиците е да привличат масите, защото все пак демокрацията изисква масовост на избора.

Десните политици, би трябвало да работят за увеличаване на икономическата активност на хората, по-малка зависимост от държавата, повишаване на образоваността и смисленост при взимане на решенията.

Левите политици пък привличат "клиентела", чрез раздаване на обещания за по-лесен живот, повече придобивки срещу по-малко положен труд, повече права на гражданите, замаскирани от повече зависимости от държавата.

Онези по средата на политическия спектър, обират електората, който няма особена политическа ориентация и очаква нещата да се случват, защото някой друг ги случва.

В посткомунистическа България, дори и 30 години по-късно, българите са предимно ляво ориентирани. Те още помнят или им е разказвано за безплатните услуги от Соц-а, осигурената работа и заплата, ниските цени на всичко, простия и скромен начин на живот. Вменено им е, че не е нужно много да се трудиш, за да имаш всичко, пък дори и лесно може да се сдобиеш с нещо, без да си го заслужил с труд. Затова и производителността на труда ни не е от най-високите, сравнено с когото и да било.
Предполагам, това не е просто заради 45 години комунизъм, ами има и нещо балканско, което работи във вените на хората.

При такива условия на политическата сцена, нашите професионални (вече) политици от десния спектър, трябва да си изграждат стратегии за подход към "пазара" по по-прагматичен начин, за да имат успеваемост в резултатите. Знам, че не казвам нещо ново за онези, които се занимават с политика, и знам че тези неща не трябва да се говорят публично, защото най-малкото суровата истина отвръща погледи, но на мен ми писна от застоя на българското общество и смятам, че е дошло време за политическа революция.

Българския народ трябва да бъде политически образован, най-сетне! И икономически, но първо политически!!!
Неведението се управлява лесно, но това само води до издигане на малограмотни пишман политици, които лесно обират доверието на масите с маркетингови трикове и промоции. Да, трудно е, непопулярно е, отблъскващо масите е, но с подходящи средства на "отваряне на очите", хората ще прозрат истинските си интереси в дългосрочен план.


И време е, някой трябва да поеме юздите на това!!!

Референдум ли?

Референдумът е инструмент, с който в България, квази политици могат да прокарват налудничави "идеи", спуснати от външни, предимно руски сили. Чрез референдуми се използва лесно манипулируемата част от обществото, които за съжаление са мнозинство, като се поставят популистки въпроси, които много лесно сами насочват към желания отговор.

Илюстрация: Right2vote.in

В предишен мой текст по темата "За референдум или Против", от преди 13 години, явно съм бил превъзбуден от първата възможност след падането на комунизма, свободно да упражняваме директно волята си по обществено значими въпроси, патетично зовях за гражданска активност. Темата на референдума тогава, бе против интересите на страната ни и точно преди изборите, ясно обосновах избора си като призовавах хората за разум в решението, но веднага след провеждането им признах, че референдуми в България не трябва да се провеждат.

Използването на Допитване до народа, по въпроси, за които той не може да вземе смислено решение, а само емоционално такова, е обратното на демокрацията, според която, народът избира свои представители, достатъчно компетентни да водят политики и да поемат отговорност за действията си, за които следят както контролните органи, така и опозиционните партии. Но най-вече, политиците носят отговорност пред избирателите си.

С референдумите, отговорността за взетите решения се прехвърля на масите, които не могат да носят персонална отговорност.

Затова, референдумите в България са нездравословни за устойчивото развитие на страната ни и единствения логичен начини за противопоставяне на този инструмент за прокарване на вредни за страната ни политики е прилагане на кампании да не се участва изобщо в такъв вид допитвания.

За онези, които ще повдигнат въпроса „А как гласуват в Швейцария, и те ли са невежи и манипулатируеми“, ще кажа: Демокрацията в Швейцария работи от близо 700 години и гражданите на страната са откърмени с отговорността да взимат решения с грижа за обществото си, а не за личните си интереси. В същото време, обществото е добре имунизирано от навлизане на чужди и вредни елементи, които могат на нарушат тази добре смазана система. Същото се отнася и за други страни, в които правото на избор на гражданите върви със пряката отговорност от решенията им, като например: последствията от BREXIT във Великобритания и Тръмпанизма в САЩ.

За тези два феномена, както и за разпространението на радикализма и маргинализацията на обществата в Европа, историята ще докаже един ден, че всички те са продуцирани не от къде да е, ами от „добрия“, стар Комунизъм, низгвегнат от Европа, но добре окопал се в Русия.

Затова, мили приятели и отговорни български граждани, когато става въпрос за „пряко допитване до народа“, попитайте се #КОЙ има интерес от поставените въпроси и доколко те са в полза на развитието Ви или напротив.

Корумпираният ни морал, който уби Сияна

 

 Корупцията убива!

Но тя е във всеки от нас.

Да, всички ние, сме израснали с онази поквара, която тегне над обществото ни и която, макар привидно ни помага да заобиколим трудностите, всъщност копае гроба ни като гражданско общество.
От поколения, българите, а навярно и повечето балканци, сме свикнали да постигаме малките си успехи с помощта на някого. Но не просто да разчитаме на другарска помощ, съчувствие или емпатия, които в някои антиутопични романи вече се представят като неприемливи в бъдещето ценности. Не!
Хората в тази част на Европа се придвижваме напред в живота, като разчитаме първо на връзкарство, а после на собствени усилия. Търсим връзки за детската градина, за по-хубавото училище, за уреждане на работа... По целия си житейски път, ние заобикаляме правилата и търсим някой да ни помогне за това. И той помага, пък после ние ще почерпим. И го правим. И така, поколения наред.
 С това мислене, ние загърбваме не само правилата, но и законите, а целият ни морал е компромисен, компрометиран, корумпиран…

Използвам "наше" лице тук е, защото всички ние сме така изтъкани или най-малкото сме отговорни за това, че го толерираме. Повечето сред нас, приемат корупцията като нещо, което колкото и да е лошо, колкото и да ни ограбва, знаем че някой ден, може да ни е от полза. Все пак, деца храним, изучаваме, отговаряме за тях. И дори да убием някого на пътя, роднините ще търсят начини да ни отърват от затвора, независимо от законите, независимо от правилата, та нали и прокурорите семейства хранят…

Как да се противопоставиш на това? Не може!

Трябва ни външна сила, която не търпи връзкарство, за да предаде идеалите си за едно по-добро общество, свободно от корупция. Много тук ще кажат: „Да не мислиш, че там (в Европата) няма корупция, та те там са я измислили!“ И така те оправдават всички щуротии, които правят, вярвайки че все някак ще им се размине, ако не дай си Боже, нещо сбъркат, натискайки педала на газта. Затова и външната сила тук няма да проработи. Но имаме и един добър пример. За целите на валутната стабилност една такава външна сила ни свърши работа и Валутният борд беше наложен като спасителен инструмент, в критичен момент, от който един мъдър човек ни извади от най-дълбокото дъно, в цялата ни история. Ако имаше чалъм с подобни бордове да ни беше наложен контрол и над съдебната власт, над европейските средства, които „усвояваме“, над здравната каса, в която изтичат много повече пари, отколкото внасяме с данъците си! Ако можеше да ни бъде обновен морала, който сега е тъй корумпиран от собствената ни слабост, да търсим по-лесното и по-мекото за живота си, и по-лекото и по-безотговорното в работата си.

Но не, не сме паднали дотам, че да дадем на някой друг да ни контролира и да ни пречи да си въртим тънките сметки, както ни е угодно.

Нашето общество е самоопазващо покварата си и само да ни бръкнат в тази свобода, ще сме на площада да я браним.

Докато не дойдѐ време, да почнем да се избиваме помежду си. И ние се избиваме. Както по пътищата, така и в съдебната зала, където опечалените близки на загиналите, умират втори път, когато стават свидетели на минимални или условни присъди за убийците на техните безвъзвратно загубени любими. И така с години.

Но животът е в постоянен растеж и въпреки че хората умират, поколенията се редуват, обществото се развива. И дори в най-закостенялото общество, идва момент, в който чашата прелива с неудържима ярост, която се разлива по площадите, в търсене на справедливост.

Трагедията със Сияна, която възпламени българското общество е именно такъв момент в нашето развитие, който надявам се да възвиси у хората стремежа към справедливост и да въздигне правото на законите над кривото на връзкарите. Защото онези, които уреждат децата си в детската градина по "втория начин", са отговорни за онези, които се движат по пътя с чувство за безнаказаност.

 

Поднасям моите най-искрени съболезнования към близките на Сияна и всички загубили любим човек от "Войната по пътищата", която е пряко следствие от корупцията и с която ние всички се самоубиваме.

Днес и утре има масови митинги срещу корупцията, която ни убива. Нека тези митинги продължат и нека предизвикат истински промени не само в институциите, но и в ценностната система на хората.

Истинската заплаха от Изкуствения интелект

Идеите, които идват в съзнанието ни, продиктувани от разума, опита и натрупаното познание са изкуствени, защото са проекция на чужд човешки разум. Затова ние наричаме ИЗКУСТВО онова, което е създадено от Човека.

Колкото повече човек чете, проучва, разширява познанията си и усъвършенства уменията си да създава нещо, той трупа база, за да може един ден да остави и той нещо на онези след него, които да го четат. Или ако не, да създаде нещо ново, то поне да изпълни задачите, подадени му от живота.

Това е принциът на Изкуствения интелект (ИИ), който се е развивал откакто човечеството съществува. Събиране на информация и създаване на решения, пречупени през човешкия разум. Който, както може.

В днешно време, ИИ е получил собствено име и е изведен извън Човека, като е вкаран в електронното пространство, където цялото натрупано човешко познание е предоставено на алгоритми, които да мислят вместо нас и да генерират идеи, за които ние не е необходимо да се главоблъскаме. Отскоро, освен име, ИИ има и лице, а може да има и адрес, дом и всичко каквото ни хрумне, за да ни дава комфорт да му се доверим.

Хубаво е, полезно е, прави всеки човек експерт във всичко, без да трябва да мисли много.

Също както всички останали постижения на човечеството, ИИ е тук за да улесни живота на Човека и да му помогне да бъде по-ефективен в ежедневието си.

Но къде е заплахата за нас хората от това?

Заплахата е в това, че спираме да мислим. Разумът ни, онази функция на мозъка да генерира невронни връзки между натрупаното познание, ситуацията, в която се намираме и проблема, който имаме да решаваме, за да постигнем успех, в онова което правим, вече не е необходимо да бъде наличен в нашите глави. Всичко, което трябва да знаем е, къде да кликнем, за да потърсим решението на нашите проблеми.

Днес, мнозинството младежи, а и хора в целия възрастов спектър, са забили поглед в екраните на своите устройства, не да научат нещо, с което да бъдат полезни на семействата си, на фирмите си или на обществото си, а просто прекарват време за забавление, без да трябва да мислят. Да, и преди телевизията предоставяше същото време на ума да си почине от работата през деня, но ТВ шоутата, каращи ни да се смеем или да тръпнем от неизвестността на фабулата от сериала, все пак ни подсказваха някакви житейски ценности, посредством режисирани телевизионни практики. Дори и преди ТВ ерата, театрите и романите вкарваха в душите ни, не само познание за света и емоции, ами и будиха размисли в нас.

Днес, обаче, разтоварването на мозъка от работа, не е само във вечерните часове и уикендите, ами се залага като основно занимание на човека през цялото му съществуване.

Сякаш мисленето и разсъждаването на хората, представлява заплаха за системата, в която живеем. Съдържанието, което ангажира съзнанието, така е конструирано, че да ни държи втренчени в него, колкото се може по дълго, за да не (из)мислим нищо друго.

Тази заплаха е описана в множество фантастични текстове и зрелищно пресъздавана на екран, разбира се хиперболизирана, за да направи впечатление. Но досега все се представяше, че ИИ ще се пресели в компютрите и не само ще мисли вместо нас, ами ще започне да води собствен живот и ще започне да мисли срещу нас, тъй като Естествения интелект на човека (ЕИ) ще представлява заплаха за системата. Може би, тези послания на предходните поколения - все още мислещи хора, са били в правилната посока? Може би!

Но аз си мисля, че истинската заплаха от ИИ, не е в това, че ще еволюира в Електронен интелект ЕлИ) и че ще изземе водещата роля на човека на тази планета, ами че зад този ИИ, все пак стои някакъв човешки мозък, който взима решения и насочва алгоритмите му да работят така, че мнозинството което го използва да бъде под влиянието на този нов Деспот.

 

Все пак, аз тая някаква надежда, че човечеството ще прескочи тази дупка, в която е потънало, не просто да спаси вида си, ами така както е правило през хилядолетията, когато развитието му в дадена посока зацикли, то да се обърне и поеме в друга посока.