Идеите, които идват в
съзнанието ни, продиктувани от разума, опита и натрупаното познание са
изкуствени, защото са проекция на чужд човешки разум. Затова ние наричаме ИЗКУСТВО онова, което е създадено от Човека.
Колкото повече човек чете, проучва, разширява познанията си и усъвършенства уменията си да създава нещо, той трупа база за да може един ден да остави и той нещо на онези след него, които да го четат. Или ако не да създаде нещо ново, то поне да изпълни задачите, подадени му от живота.
Това е принципът на Изкуствения интелект (ИИ), който се е развивал откакто човечеството съществува. Събиране на информация и създаване на решения, пречупени през човешкия разум. Който, както може.
В днешно време, ИИ е получил собствено име и е изведен извън Човека, като е вкаран в електронното пространство, където цялото натрупано човешко познание е предоставено на алгоритми, които да мислят вместо нас и да генерират идеи, за които ние не е необходимо да се главоблъскаме. Отскоро, освен име, ИИ има и лице, а може да има и адрес, дом и всичко каквото ни хрумне, за да ни дава комфорт да му се доверим.
Хубаво е, полезно е, прави всеки човек експерт в всичко, без да трябва да мисли много.
Също както всички останали постижения на човечеството, ИИ е тук за да улесни живота на Човека и да му помогне да бъде по-ефективен в ежедневието си.
Но къде е заплахата за нас хората от това?
Заплахата е в това, че спираме да мислим. Разумът ни, онази функция на мозъка да генерира невронни връзки между натрупаното познание, ситуацията, в която се намираме и проблема, който имаме да решаваме, за да постигнем успех, в онова което правим, вече не е необходимо да бъде наличен в нашите глави. Всичко, което трябва да знаем е, къде да кликнем, за да потърсим решението на нашите проблеми.
Днес, мнозинството младежи, а и хора в целия спектър на възрастта, са забили поглед в екраните на своите устройства, не да научат нещо, което да бъдат полезни на семействата си, на фирмите си или на обществото си, а просто прекарват време за забавление, без да трябва да мислят. Да, и преди телевизията предоставяше същото време на ума да си почине от работата през деня, но ТВ шоутата, каращи ни да се смеем или да тръпнем от неизвестността на фабулата от сериала, все пак ни подсказваха някакви житейски ценности, посредством режисирани телевизионни практики. Дори и преди ТВ ерата, театрите и романите вкарваха в душите ни не само познание за света и емоции, ами и будиха размисли в нас.
Днес, разтоварването на мозъка от работа не е само във вечерните часове и уикендите, ами се залага като основно занимание на човека през цялото му съществуване.
Сякаш мисленето и разсъждаването на хората, представлява заплаха за системата, в която живеем. Съдържанието, което ангажира съзнанието така е конструирано, че да ни държи втренчени в него колкото се може по дълго, за да не (из)мислим нищо друго.
Тази заплаха е описана в множество фантастични текстове и зрелищно пресъздавана на екран, разбира се хиперболизирана, за да направи впечатление. Но досега все се представяше, че ИИ ще се пресели в компютрите и не само ще мисли вместо нас, ами ще започне да води собствен живот и ще започне да мисли срещу нас, тъй като Естествения интелект на човека (ЕИ) ще представлява заплаха за системата. Може би, тези послания на предходните поколения все още мислещи хора са били в правилната посока? Може би!
Но аз си мисля, че истинската заплаха от ИИ, не е че ще еволюира в Електронен интелект ЕлИ) и че ще изземе водещата роля на човека на тази планета, ами че зад този ИИ, все пак стои някакъв човешки мозък, който взима решения и насочва алгоритмите му да работят така, че мнозинството което го използва да бъде под влиянието на този нов Деспот.
Все пак, аз тая някаква надежда, че човечеството ще прескочи тази дупка, в която е потънало, не просто да спаси вида си, ами така както е правило през хилядолетията, когато развитието му в дадена посока зацикли, то да се обърне и поеме в друга посока.