До скоро бях против законите. В онзи смисъл, че законите са необходими за общество, в което възпитанието и религиозното възспиране на душата да твори злини, не работят. Смятах че, колкото повече нашето битие се регулира от писани закони, толкова по-слабо ни е гражданското развитие.
Посленият закон, дето разбуни духовете, окончателно ме убеди, че законите са абсолютна необходимост за общество ни.
Трябва да има закони за всичко! За добро и лошо. За правилно и неправилно. За всичко, което родителите сме пропуснали да научим децата си и сега всичко трябва да им се налага срещу заплаха от глоба и затвор.
Нали живеем в парламентарна република, все още, та нашите избранници в парламента, трябва да коват закони, а не само да говорят (откъдето произлиза думата Парламент).
ЗАКОНИ!
Това са онези писани правила, които държат обществото ни в мир и разбирателство, така че всички да имат еднакви права и задължения и ако не ги спазват, да бъдат санкционирани според буквата на писанията.
Добре звучи нали?
Целият ни свят да е урегулиран на правилно и неправилно, позволено и забранено, под шапката на терминологията "законно - незаконно".
"И тогава, и тогава, ще настане такъв живот..." както пееше Богдана, в едни прекрасни времена...
Наистина ми се иска това да работи! Ама наистина да работи!! Да възпита у хората, че всичко лошо, което може да нарани някого е незаконно и всичко което пречи на хората да бъдат щастливи да се наказва с нещо страхословно.
Така ми се иска, че само си викам: ДАНО!
Само едно нещо ме гложди: дали първо да напишем всички закони за всичко или преди това да научим българите да спазват тези закони.