Тривиа

 

    Сънувах ужасяващ сън! История, в която града ни е завладян от страховита напаст, повтаряла се нееднократно през вековете, в една или друга форма. Атмосфера, която нарушава спокойния, европейски живот на гражданите и застрашаваща тяхното щастие и благополучие.

    И понеже, моите сънища често са пророчески, се събудих в истерия, а ужасът вече беше завладял съзнанието ми. Беше 5 часа и нищо от съня не беше наяве, само тъмнина и равномерно дишащи любими хора наоколо.

    Съществото ми започна трезво да анализира шансовете, кога сънят ми може да се сбъдне и заплахата, която това би довела над съгражданите ми, както и мерките, които трябва да се вземат за да не се стига до там.  Бях превъзбуден от вчерашния ден, в който благодарение на усилията на 20-тина малки бизнеси, находящи се в най-стария район на града ни, създадохме първото ни взаимно действие за облагородяване на средата, в която бизнесите ни виреят, а именно – да украсим улиците с множество светещи лампи. Разбира се, това се случи със съдействието на местната власт, в лицето на районния кмет, който заедно с големия кмет на общината, току що бяха избрани с надеждата да заменят политиката на развитие, наложена от предходното ръководство, закостенило се там вече няколко мандата. Успехът на действията ни не дойде лесно. Вече почти месец откакто бяхме започнали организацията и съгласуването с местната власт, бяхме събрали пари и купили материалите, дори най-активните от нас, бяха вложили немалко личен труд в сглобяването на детайлите и вече почти седмица, откакто по план трябваше монтажът на съоръженията да бъде извършен от служители на общината, едва днес, след немалко допълнителни усилия по ръчкане с ръжена в жаравата на общинската администрация, хората ù извършиха монтажа. До колкото разбрахме, забавата дошла от типичния за малките хора манталитет, да спъват работата на новото началство.

    Вълнението ми от цялата ситуация е, че днес постигнахме нещо съвсем нормално, по начин, който е урегулиран от законите и правилата, без да се опитваме да си свършим работата по втория начин или пък всеки сам да се оправя. Днес, нашата малка общност премести София с една крачка към центъра на Европа, където е и центъра на съвременната цивилизация, установила се тук от Великото преселение на народите насам.

    А в моя ужасяващ сън, всичко това беше застрашено от заличаване. Всичкото великочовешко усилие на поколенията ни да се цивилизоват, да се отдалечат от храсталака, в който са заченати прадедите им, да положат паваж по улиците, да наложат закон и ред между отношенията ни, да увличат към висши духовни ценности и да стимулират творчеството ни да създава новости, бяха изправени пред заплахата да се върнем там, от където сме тръгнали.

    Взирайки се в тъмнината преди малко си мислих, колко трябва да сме глупави, за да допуснем някой да ни върне назад. И колко е тънка границата на добро и лошо, на красиво и грозно, на бъдеще и минало… Всички онези характеристики, прилагателни с които се определяме като съществуващи, са само плод на нашите интерпретации.

    Онези интерпретации, с които политиците, опитващи се да ни замаят главата, жонглират по всевъзможни начини, за да се направят на интересни и да откраднат деня. Вероятно дори, местният кмет си е свършил работата с едно наум, че ще привлече харесвания е едно от първите си видими действия. Вероятно е дори и аз, пишейки това, да целя просто някакво одобрение. Или напротив? Така или иначе, обществото ни е устроено, да вярва на водачите си. А в условията на демокрация, каквато сме изградили тук, в Европа, и сме изнесли по света, водачите се определят от масите. И всички замесени знаят, че двете страни са зависими едни от други.

    Има обаче сили, които искат това да се промени и да ни върнат далеч назад към времена и отношения в обществото, които изключват плурализам, зачитане на мнението на хората, правата им, отхвърлят щастието на индивида в обществото като висше благо. Има сили, които пречат на развитието ни.

    Тези сили са вътре в самите нас. Те са като вирус, който организмът ни е изолирал в черупка и го е пратил дълбоко в утробата на нашето съществуване. Но също както принципите на демокрацията изолират възможността за абсолютна власт да се върне в обществото ни, така и вирусът остава жив, за да напомня, че заплахата е реална.

    Сънят ми, онзи отпреди 2 часа, бе ужасен, но бе съвсем тривиален на фона на всичко това, което изплува в съзнанието ми и за което се главоблъскам сега. Всъщност, сънувах че в центъра на София, по улиците където съм израснал, а и баща ми е израснал, пък и майка му, пък и моята майка, на емблематични места в града, са се разположили хора, кълчещи кючеци под пискливите ритми на ориенталска музика. Нещо тривиално, но този път урегулирано и подпечатано с кметска заповед и полицейска охрана. И тази тривиалност ме съкруши.

Първични впечатления от Истанбул

Турция е удивителна страна! Но не може да прекрачи прага на Европа. Не че е твърде висок, ами те са твърде далеч и обърнати с гръб. 

С цялата си икономическа мощ и възможности, те продължават да си тикат товарните колички по улиците, така както са го правили техните прадеди.

По тези улици, по които дедите им са изхвърляли къщната помия, за да се изтече по улеите и каналите и да нахрани уличните котки и кучета, сега наследниците си хвърлят фасовете и всякакви отпадъци, без да осъзнават, че те ги връщат обратно зад Босфорната завеса.

 

Не знам как е било преди османците, но предполагам, че хората са си същите, просто религията им е сменена с такава, която изисква на всеки да му се натяква да се моли, с протяжни напеви от минаретата, по няколко пъти на ден. А и как иначе! Как иначе може да се наложи една култура на толковa разни народи из широката империя? 

И все пак, добре е, че на част от тази култура е оставено едно кътче от Европа, за да ѝ се даде посока, в която все пак да преливат хора, които да обогатяват културата, науката и кръвта на западния континент. 

 

 

За нас българите, които сме на границата ѝ и които сме търпяли 500 години чуждото управничество, все пак сме устояли своите - европейски ценности и сме присвоили съвсем малка част от тази чужда за нас култура, изчерпваща се с някои ястия, езикови форми, имена и тук-таме облекло. Разбира се и ислямската религия е намерила устойчива среда тук, но вярвам, че не само турската култура, но дори религията по нашите земи са побългарени за да се развиват устойчиво толкова години след разпада на османската империя. Но като цяло сме запазили европейския си дух и природа.  И нека така си остане!

 

Всъщност, именно смесването на различниге култури обогатява едно общество, а и развива цивилизацията ни, като цяло.

П.П.

Моля приятелите и четящите ме с турско самосъзнание не се засягат и да ме извинят ако публикацията ми, по някакъв начин засяга техните чувства, но фактът, че те са от тази страна на завесата, ги поставя извън обхвата на този текст, за което ги поздравявам.

За колите, хората и техните възможности

 

 Предните дни се случи да ползвам почти нов автомобил, който наех за целите на пътуване с клиент из страната. Не исках да рискувам щастието и времето на клиента ми с моята лична кола, която е над 20 годишна. За целта наех кола от най-голямата фирма в БГ и съм благодарен на Дидо за съдействието и добрите условия, с които ме дари.

 Аз не съм привърженик на „новото и лъскаво“ и продължавам да си ползвам старите неща, докато мога. По отношение на колите, ги ползвам по предназначение, но възможно най-обрано, дори когато мога се придвижвам с колело из града.

Докато ползвах колата, бързо усвоих новите технологии, като въпреки че не бе от престижна марка или висок клас, те изобилстваха.

 Особено системите за безопасност, сред които:

• Следене на лентата за движение и предупреждение със звуков сигнал и електрическо коригиране на волана. Това е интересно, но скоро става досадно и шофьора неминуемо се възползва от бутона за изключване на системата.
• Предупреждение при рязко скъсяване на дистанцията с предния автомобил или при близко изпреварване. Много полезно нещо за млади шофьори, пък и по принцип. Но и донякъде досадно поради големите резерви в оценките на риска.
• Старт/стоп системата е добра. Преди съм се чудил на системата на една румънска марка,  защо пали двигателя 30 секунди след като изгасне на светофар??? Тази си работи до натискане на съединителя (при автоматицитие, предполагам до пускане на спирачката). Единственото притеснително за мен бе, че светещите фарове, климатик и други системи хабят ток, който изтощава акумулатора. Но в днешно време, тези автомобили се подменят с по-нови преди да мине гаранцията на батерията.
• Система за известяване при потегляне на предния автомобил. Много полезна е при честото взиране в телефона за актуална информация, при която много хора не разбират кога е светнало зелено на светофара и се оказват в ситуация да задържат движението. Браво!
• Системата за предупреждение за ограниченията на скоростта и правилата за изпреварване с мигащи индикатори на таблото ме изуми, тъй-като колата нямаше навигация или всъщност имаше, но явно бе само за определяне на локацията и съответните правила за движение. Явно по-високият клас предлагаше същата система и за визуализиране на пътя.  
• Системата за предупреждението за налягането на гумите ми изигра лоша шега, като ме притесни да спирам по магистралата, но се оказа фалшив сигнал.
• На няколко пъти ми се включваше SOS с писъци и червени лампи, но явно беше грешка в електрониката.
• Мисля, че усетих някаква система за защита от потегляни при погрешно пускане на съединителя при включена скорост, но не съм сигурен.
• При всички системи за контрол на колата се усещаше много електроника – волан, спирачки, газ, съединител, сигурно и скоростите бяха електрически подпомогнати да влизат намясто.

 Най-приятно ми бе ниският общ разход на гориво, не толкова заради финансовият разход, колкото заради замърсяването на въздуха. Компютъра ми показваше някъде около 4,8-4,9 за целия път, но аз реално заредих 50 литра бензин при изминати 940 км.

 Тази сутрин се качих на старата кола и разбира се бях забравил, колко високо отделя съединителя, колко по-тежък е волана и всички други недостатъци. Но за мен това не е проблем.

Замислих се, за всички останали, за които новото, лъскавото и съвременното е не само цел, но и жизнено важно за оцеляването  на човечеството. Странно ми е, как хората измисляме всякакви технически средства, за да коригираме човешките несъвършенства, водещи до трагедии, но не успяваме да подобрим човека, за да не се налага да използва техническа помощ, а да насочи тази енергия другаде. Преди години разсъждавах по темата, но от друга гледна точка.

 Вероятно ще включа тази мисъл в романа или разказа, който започнах да пиша миналата Събота и е на тема „човечеството след нас“. Надявам се, писането да върви добре.