За новата година

 

Изображение: http://www.888hilgard.com/

В навечерието на ‪#‎НоваГодина‬ си пожелавам човечеството да поеме в нова посока. Посока към свят, където личността ще се цени не с това, което е похарчил след себе си, ами с това каквото може да обогати света за поколенията. Свят, в който ценни няма да са парите, имуществото, познанствата с "правилните хора", ами индивидуалните умения, уникалните таланти и личните мнения на хората, споделени със света.
Нека от следващата година да поглеждаме в себе си по-често, да намираме в себе си уникалното и неповторимото, което да покажем на света, защото идва време, в което живота ни няма да се оценява със стойността на материалните ценности, които притежаваме, ами с уникалните дарби, които сме споделили. Призовавам всеки да споделя мнението си по всякакви въпроси, колкото и абсурдно да звучат. Помнете, че за някои абсурдни идеи, хора са изгаряни на клада, но тези идеи са променили света и са придвижили цивилизацията ни напред.

Пожелавам си през идващата година да имам вдъхновението и настроението, страстта и търпението, времето и свободата да пиша повече. Да завърша започнатите теми и да сглобя от разпокъсаните мисли нещо смислено...

Ще пораснеш ли Народе

Въпреки всички отрицателни
коментари по отношение на 

разцеплението между Радан Кънев

и Петър Москов​ смятам, че това е 

един добре изпип(т)ан ход 

за жертване на една личност

 в името на по-висша цел.

От демократичната ни история знаем, че трудно може да си промениш нрава, политическите възгледи и любимия вожд (партия). Като казвам трудно, имам предвид - по трудния начин.
В България всяко сваляне на тоталитарен режим преминава през неколкократни опити и накрая успява чрез национална катастрофа. Това е така, защото хората населяващи тази територия се наричат НАРОД. Не са нация, не са граждани, не са общество, а термина за хора от провинцията ги обижда. Тук ние сме народ - сбор от хора, подвластни на своят владетел, феодал или просто управляващ, които не могат да имат собствено мнение, нито да подкрепят мнение различно от това на владетеля си, защото то се приема за загубена кауза и всеки с такава кауза е обречен на провал. А ние не сме балъци да вървим срещу вятъра...
Е, в такава среда единствения начин да има прогрес е чрез натиск. Силен, болезнен, дълбок и безизходен. Дори най-добре с външни сили. Така е наложено християнството по тези земи, така е наложено освобождението от "османско иго", така вече няколко пъти се опитваме да се отървем от влиянието на духа на комунизма загнезден в костите на няколко поколения българи.
Откакто социалистическия режим бе официално сменен и чл. 1 бе променен, борбата ни за освобождаване от духа на комунизма продължаващо търпи неуспех. Дори и големите социални катаклизми, които неизбежно оповестяват върха на управлението на всяко социалистическо правителство, не могат да преобърнат дълбоко вкоренената зависимост на хората към техните владетели.
Лукановата зима бе първия залп, но твърде тих...  Финансовите пирамиди и фалиралите банки бяха следващия ясен индикатор на обществото, но не - виновни били отделни индивиди,
А националната катастрофа след поредното управление на #БСП през 1996-та беше - лош късмет.
Е, и Орешарското правителство беше така, нали Народе? Лош късмет!??!

Но не си мислете, че проблема е в хората, които подкрепят комунистите, половината от тях умряха, а половината от останалите сега подкрепят друг. Другият, който е на власт. Проблема е във Вас, Народе!
Вие, който избирате мислейки за утрото на децата си, но не и за утрото на съседа си.
Вие, който давате свободата си за салама, но не и салама за свободата си.
Вие, който се наричате Народ и се гордеете, че в името Ви водещо е наименованието на рода Ви, но не съзнавате, че това е диагноза за недостатъчност на развитието Ви.

Е, Народе, Народе, да знаеш Народе, колко лесно се управлява един народ...
Да знаеш Народе, народ се води с камшик, подръпваш юздите му на ляво или на дясно и му даваш сенце да не умре от глад. По Коледа и банани за да е доволен, че те има...

Това навярно е наследство от Аспарух, вероятно упражнено и от царете след това, поето и развито от Тато, и добре прилагано от следващия вожд.
Да знаеш, Народе, задава се нова възможност да  пораснеш. Ще е трудно, ще е гладно, ще кърви дори и вероятно ще сълзиш, но ти така само така можеш.

Приготви се Народе, идва следващата национална катастрофа...

Кръговрат на ценностите

(За лявото, дясното, какво ни движи напред и накъде)

В наши дни в България под Консервативна политика се разбира запазване на статуквото, консервиране на постигнатото от тези преди нас и в никакъв случай не допуска реформи, промени или развитие на нови идеи.
Но #Консерватизма се е установил във време, когато са постановени основните ценности, които посочват на активното човечество пътя към прогреса.
Парадокс е, че именно тези ценности са били плод на силен обществен реформизъм на цивилизацията, при прехода от феодализъм към капитализъм. Парадокс е не за друго, ами защото тези ценности, които са били революционни, са се превърнали в класически устои за развитие на цивилизацията... В посока капитализация на обществото ни.
Не че това е лошо, все пак представете си общество и хора които до вчера са разчитали на своя господар да ги пази, да ги храни, да ги учи на занаят, с който да оцеляват и да си плащат данъка за да може да се развива господарството им.
Е, настанало време, в което хората от слуги  са се престрашили да надигнат глава и да поискат да станат господари сами на себе си, като за целта са видели свободата в най-конвертируемото благо - ПАРИТЕ.
Парите, които до преди това са били привилегия на избрани индивиди, веднъж освободени към масите са отприщили огромния човешки потенциал на желанието човек да ги умножава.
Именно тази "свобода" дава на хората усещането,  че с труд и упоритост всичко се постига.

Разбира се много са успели. 200 години по-късно броя на успелите хора е многократно умножен спрямо малцината "избрани" от времето преди това. Вярно, че като процент от общата маса са нищожна цифра, но важното е че останалите имат "свободата" да преследват своето щастие.
Пак е нещо, нали?

Е, вече 200 години отстояването на тези ценности се нарича Консерватизъм и принципно (по навик) се асоциира с десните политически движения. Онези, които казват, че за да успеем трябва да се трудим, да сме активни и да даваме повече от себе си и да очакваме по-малко от другите, респективно от държавата.

Обаче през тези 200 години в някои общества успяха да надделеят сили с крайно леви възгледи, такива които предлагат на хората утопията, че труда е хубаво нещо, но не когато е в името на личния успех,  ами за благото на обществото. Онова "общество", което се грижи за хората си, чрез глезещи социални практики, чрез сладозвучни обещания и със силна обществена подкрепа. Онова общество от "избрани", които правят всичко възможно да се харесат на масите за да бъдат избрани, за да бъдат отгоре. Да, в някои страни такива течения взеха властта и така социално-отговорно се отнесоха с народа си, че след тях дълги години хората не можаха да си стъпят на краката и да се върнат в лоното на добрия стар капитализъм.

И понеже имаме късмета да виреем именно в такова общество и още по-големия шанс да живеем в преходното време от икономика в интерес на Оня, към икономика в интерес на Другия, нашите представи за Ляво и Дясно и другите посоки на света са силно изкривени.

По територията, между Дунав и Родопите и в прехода между комунизъм и демокрация, цялата политическа атмосфера е тотално объркана. Тук тези, които претендират да са десни - сиреч да карат хората да работят повече са в ролята на реформатори за обществените нагласи, които са закостенели в руслото на "социалната държава". Докато онези, които се борят за консервиране на общоприетите от хората добродетели на социалното общество се наричат Леви.

И тъй-като сме свикнали тук всичко да е наопаки, е някак напълно естествено посоката, към която десните Тук се опитват да прокарват път чрез реформи, да е обратната посока от която левите Там се стремят да наложат, като път за изход от кризата, чрез съответните реформи.
А защо ние тук, се стремим да избягаме от нашата криза за да стигнем кризата на онези там, е също толкова обяснимо, както това защо онези там търсят спасение от тяхната криза в посока това, което ние изживяхме наскоро.
И обяснението е, че когато различно развити общества се отдалечат достатъчно едно от друго, рано или късно те тръгват да се срещат по пътя си, макар и в срещуположни посоки.

Какво обаче можем да кажем, когато се противопоставят едно развито общество и друго тотално неразвито, както например онези с черните знамена, дето не дават на жените си да ги види света. Е, за себе си те може би са развити, дори повече от останалите, но ние - другите не можем да ги приемем. Както и те не ни приемат и се борят срещу нас и нашата представа за развитие. А Сблъсъка на цивилизациите е точно това - две общества с тотално различна представа за развитие, които не могат да се приемат едно-друго. За сега още го изживяваме, но как ли ще се чувстваме, когато на края се окаже, че и двете страни на този конфликт са стимулирани от добрия стар "господар" на развитата цивилизация - ПАРИТЕ.

Е, може би трябва да попитаме представителите на една трета - тотално различна цивилизация живееща някъде в Тибет...



P.S.
оставям текста незавършен, за да може всеки да си го завърши, както го разбира.

За Гърция, демокрацията и след това

Преди две години, в разгара на протестите срещу узурпирането на властта от "наши" хора, започнах да пиша една статия повлиян от силния патос на протеста срещу потъпкването на основни демократични принципи, които хората прозряха като важни за тяхното съществуване. А именно, сливането на властта с парите и общественото влияние (медиите).
Парадоксално (на пръв поглед) статията ми е озаглавена "Краят на демокрацията", но не в търсене на шокиращо заглавие, не. Тази моя теза е част от общата ми теория за развитието на нашата цивилизация и засяга темата за изчерпването на демократичните ценности в условията на развит капитализъм и във време на индустриално прегряване на световната икономика. За съжаление тази статия още не е завършена, поради остра липса на вдъхновение.

В последните месеци (и години) обаче, виждаме как една държава в Европа, която е с малко "по-изместен център" на демократичен баланс, в опита си да разчупи статуквото на ценностите на капиталистическото общество, се провали напълно.
Но не че страната на древните мислители е изчерпана от към идеи, не е и причината, че центъра на демократичност й е изместен твърде в ляво. Известно е, че за развитието на цивилизацията ни добрите идеи идват при ляво управление, а развитието им се осъществява при дясно управление.
Проблема на Гърция е, че лявото там, отдавна е под дясната подмишница на хората и е така твърде дълго за да може да се осъществи някакъв напредък.

В южната ни съседка, държавата е повече от майка, която кърми бебето си докато укрепне, там тя е и баща, който го храни докато се ожени и му гледа децата след това.
За това, от тази страна на границата казваме, че "всеки избира първо мекото на баницата" и "не е луд този, който я яде, а онзи дето му я дава".
Но в родината на демокрацията явно доста са се разглезили, че са се изместили така. То и по времето на Платон, хората са били с изместен баланс, но това е физиологична малформация на обществото, което обикновено следва пика на матриархата.

Изображение: https://en.wikipedia.org

А, ето го и разковничето! Когато видим, че повече мъже се държат като (или за) майките си, можем да очакваме интересни идеи за развитието на обществото. А когато тази физиологична особеност на обществото остане в презрение, това е индикация че идват времена на истинска промяна.
Е, не знам дали в световен мащаб настава патриархат, но прозирам че следващия премиер в южната ни съседка ще бъде истински Мачо с мустаци и всичко...

А какво ще стане след това? Ще видим. Може би нещо в тази посока: Бъдещата демокрация



П.П.
Нека гръцките ни съседи не се обиждат, нито хората с по-цветен житейски мироглед. Просто изразявам лични наблюдения на факти от цивилизационното ни развитие.

Честит 8-ми Март мили дами!

Снимка: http://www.metrotimes.com/

Честит празник мили дами!

Скъпи за някои, мили за други, за трети просто жени, половинки, вдъхновителки, изкусителки, допълващ фактор или просто роби.

Е, честит празник на всички!
Ден на Жената! На кой му трябва празник, който да разделя мъжа от жената? Празник, който ни напомня, че жените са тези до нас и от време на време трябва да им обръщаме внимание. Тези, които ни дават живот, които ни вдъхновяват да го живеем, да създаваме живот и да го поддържаме в името на бъдещето. Онези крехки създания, които имат нужда от подкрепа в трудни моменти, които ни подкрепят и без които, май няма да просъществува света ни.

А кои сме Ние?
Ние сме Мъже, онези които създават, които водят, които носят. На нас не ни трябва Ден на мъжа, защото за нас се полагат всички останали дни да бъдем на почит...

Имам чувството, че Деня на жената е измислен от мъже, с цел да вкарат в релси нещата. По същия начин има измислен и Ден на бирата, Ден на кучето, Ден на усмивката... избрах ги произволно.

Някога, когато жените се борили за равенство, едва ли са си мечтали да имат поне 1 ден в който да са на почит. Не, те са искали да бъдат равни с мъжете. И на работа и в обществото, и у дома. И тези, които са го искали са го постигнали. Другите, отбелязват Деня на жената.

Чудя се в днешно време този ден къде се отбелязва като празник? В Държави и общества, за които свободата и равенството никога не са настъпили. Революцията и Възраждането не са преминали. Територии, където държавното устройство е още феодално, а развитието на обществото е в пост-робовладелчески етап.

Е, скъпи дами, днес е Вашият ден. Радвайте му се!
А тези, които не го отбелязват - Честито! Вие сте свободни и зрели да бъдете нещо повече от просто жени, половинки, вдъхновителки, изкусителки, допълващ фактор или просто роби.

И, скъпи господа, жените ни не са  просто жени, половинки, вдъхновителки, изкусителки, допълващ фактор или просто роби. Те са същите като нас, но с гърди. И по дефиниция не са единствените, които да мият чиниите, перат, готвят и каквото там сме свикнали да си представяме че правят защото са жени. Не, тези неща са част от общите ни задължения да творим живот.

Скъпа, прибирам се! Ти сготви, аз ще измия. Утре ще е обратното...

Бъдещата демокрация

Учудвам се, че в 21-ви век още преследваме идеалите на демокрацията. В развитите страни е вече ясно, че управлението на народните маси не може да доведе до по-висш прогрес от това да си ходим по главите, в преследване на повече имане. Не че идеалите на древногръцките  възрожденци са били това, но резултатите показват, че колкото повече имаме, толкова по-малко усилия и умения влагаме в това да го постигнем. А това е своеобразна деградация на личността.
Е, време е за ново Възраждане, за нови посоки. Ето например една идея как да изравним пропастта между бедни и богати, между имащи и можещи, между трудещи се и успяващи, между овце и овчари:

• Да се обезсмисли силата на парите - това не е познатата ни инфлация, ами изместване на смисъла да притежаваш пари от имане, към споделяне

• Да се извиси култа към моженето за сметка на имането. Така хората ще започнат да се стремят не да трупат, ами да произвеждат. И ще са много по-продуктивни... Но не да произвеждат продукти, ами да генерират идеи, да развиват таланта си, уникалността си, възможностите си.

• Да осъзнаем, че когато сме повече, не сме по-силни. Че количеството не е по-важно от качеството и че обществото не е богато с обиколката на талията си, ами с теглото на мозъка.

В заключение мога да обобщя, че бъдещето на човечеството ще се насочи от демокрация (управление на масите чрез техни представители) към  
Просопокрация - власт на личността. Формата на управление може да е различна, но политиката ще бъде насочена в осигуряване на среда за развитие на човешката мисъл, идеи, творчество, умения и способности с цел постигане на по-висока степен на обществено израстване, изразено чрез качествено съдържание.

Разбира се няма да е лесно, дори да си го помислим. Но в следващите 50 години, ще се видят светлинки в таз посока.
Проблема ще бъде как да изравним ценностите на развитото общество с недоразвитото. Това е тема за размисъл...



Р.S.
Звуча като последовател на #СИРИЗА, но искам да се разгранича от пополизма на комунизма.