15 ноември 2014

Реформи.ли

Изображение: http://svoboda.te.ua
Тази година на мода в българската политика са #РЕФОРМИТЕ
Термин, който за повечето хора значи някаква поредна заблуда, изричана от политиците за да са в крак с времето. Сега всеки редови политик, който е активен в медиите спряга тази дума като критична необходимост за развитието ни. Повечето едва ли влагат същински смисъл в това, по скоро го казват защото е модерно.
От друга страна всички що годе мислещи хора ясно съзнават, че развитие за страната може да има само след сериозни промени в принципите и приоритетите на управление, защото е ясно, че прехода ни от планова икономика към пазарна е зациклил на суров капитализъм. А при него силните на деня никак не харесват да се променят нещата и правят всичко възможно да забавят процеса. Да забавят промените. Реформите.

Реформи. Повечето хора не си представят, че това е смяна на реда, на нормалното, промяна на статуквото. Но и за повечето хора думата Статукво е твърде сложна за разбиране, пък камо ли за промяната му.

За повечето политици Реформи е модерна дума за печелене на симпатии. За други обаче реформите са стремеж още от комунистическо време, изконна и неотменима потребност на цивилизованото общество за постигане на цивилизованото развитие на един потиснат народ. Цивилизованото!
Защото онези, които подкрепяха диктатурата или продаваха бъдещето на децата си за удобство в настоящето не могат да бъдат наричани Цивилизовано общество.
Хората, които викаха по площадите през '89та, през '96та, през 2013та, са онези, които придвижват страната напред в развитието си. Защото развитието на човечеството не са новите магистрали или някакви сгради, нито парите в банки или акции. Същинските стъпки на човека в развитието му са онези, които го преместват от миналото в бъдещето, от една епоха към следващата, от един обществен стой към друг. 
А за да се постигне това са нужни Реформи. Промяна на статуквото, промяна на мисленето, на ценностите, на идеалите...
Истинските реформатори са онези индивиди, които винаги гледат напред и нагоре, които са непримирими със старото и гнилото, които знаят кога обществото е узряло да порасне и осветляват посоката, към която то да гледа. А методите, с които ще се осъществи прехода зависят от зрелостта на самото общество.