 |
| Изображение: http://www.facebook.com |
Някога, съвсем не отдавна, държавните обществени медии БНТ и БНР се смятаха за казионни - хранени от правителството и респективно подхранващи го обратно.
Предаванията, които се излъчваха бяха винаги на запис, внимателно цензурирани и режисирани да обслужват интересите на "обществото". Новините бяха предимно положителни, публицистиката беше предимно възхвала на държавността и евроинтерацията, а филмите бяха поне с 10 годишен стаж по екраните.
Като че беше до скоро, когато "Първа програма" гледаха само бабите на село, а ние, които се имахме за съвременници на демокрацията, търсихме медиен живец в частните телевизии - онези медии, които се опитваха да ни впечатлят с дръзки репортажи, актуални предавания, амбициозни журналисти и съвременни филми.
По някое време обаче, вероятно след великите телевизионерски стачки, принципите на управление на държавно субсидираните медии се измениха. Дали защото изборът на директори стана публичен, дали защото тези институции са малки държави в държавата и трудно може да бъдат разклатени, дали поради опасения, че натиска на управляващите над тези институции има обратен ефект върху популярността на властимащите? Или просто народът започна да роптае и при най-скромния опит за въздействие над тях. Не знам.
Факт е обаче, че медийния пазар претърпя метаморфоза. Държавните медии станаха доста по-свободни и открити към проблемите на ежедневието ни, журналистите станаха доста по-смели в коментарите и репортажите си, собствените продукции станаха доста по-актуални, а филмите все по-филмови.
От другата страна, частните медии станаха все по-шарени и "чалгарски" във флирта със зрителя, все по-контролирани и зависими от рекламодателите си, публицистиката все по-режисирана, а филмите все по-зрелищни и пошли.
Ако някога смятахме, че журналистите в държавните медии нямаха никакъв хъс да направят нещо, защото са (пред)платени от държавата, докато в частните медии конкуренцията за "Неговото величество - зрителя" беше все по-жестока и резултата бе интересен, то сега ми се струва, че в държавните медии (пред)платените служители не могат да бъдат трогнати от някакви си реклами или политически натиск. Докато в частните медии, всичко е пари и всеки, който иска да запази работата си, трябва безропотно да служи на онзи, който му плаща.
Извода е, че парите развалят не само човека, развалят и институциите и обществото като цяло.
Щях да пиша за "Четвърта власт". Да добра продукция. Но, като се замисля май трябва да търсим спасение в Петата власт - хората, които не приемат някой отгоре да им казва, какво е добро и правилно, пък било то и от малкия екран.