13 декември 2015

Ще пораснеш ли Народе

Въпреки всички отрицателни
коментари по отношение на 
разцеплението между Радан Кънев
и Петър Москов​ смятам, че това е 
един добре изпип(т)ан ход 
за жертване на една личност
 в името на по-висша цел.

От демократичната ни история знаем, че трудно може да си промениш нрава, политическите възгледи и любимия вожд (партия). Като казвам трудно, имам предвид - по трудния начин.
В България всяко сваляне на тоталитарен режим преминава през неколкократни опити и накрая успява чрез национална катастрофа. Това е така, защото хората населяващи тази територия се наричат НАРОД. Не са нация, не са граждани, не са общество, а термина за хора от провинцията ги обижда. Тук ние сме народ - сбор от хора, подвластни на своят владетел, феодал или просто управляващ, които не могат да имат собствено мнение, нито да подкрепят мнение различно от това на владетеля си, защото то се приема за загубена кауза и всеки с такава кауза е обречен на провал. А ние не сме балъци да вървим срещу вятъра...
Е, в такава среда единствения начин да има прогрес е чрез натиск. Силен, болезнен, дълбок и безизходен. Дори най-добре с външни сили. Така е наложено християнството по тези земи, така е наложено освобождението от "османско иго", така вече няколко пъти се опитваме да се отървем от влиянието на духа на комунизма загнезден в костите на няколко поколения българи.
Откакто социалистическия режим бе официално сменен и чл. 1 бе променен, борбата ни за освобождаване от духа на комунизма продължаващо търпи неуспех. Дори и големите социални катаклизми, които неизбежно оповестяват върха на управлението на всяко социалистическо правителство, не могат да преобърнат дълбоко вкоренената зависимост на хората към техните владетели.
Лукановата зима бе първия залп, но твърде тих...  Финансовите пирамиди и фалиралите банки бяха следващия ясен индикатор на обществото, но не - виновни били отделни индивиди,
А националната катастрофа след поредното управление на #БСП през 1996-та беше - лош късмет.
Е, и Орешарското правителство беше така, нали Народе? Лош късмет!??!

Но не си мислете, че проблема е в хората, които подкрепят комунистите, половината от тях умряха, а половината от останалите сега подкрепят друг. Другия, който е на власт. Проблема е във Вас Народе!
Вие, който избирате мислейки за утрото на децата си, но не и за утрото на съседа си.
Вие, който давате свободата си за салама, но не и салама за свободата си.
Вие, който се наричате Народ и се гордеете, че в името Ви водещо е наименованието на рода Ви, но не съзнавате, че това е диагноза за недостатъчност на развитието Ви.

Е, Народе, Народе, да знаеш Народе, колко лесно се управлява един народ...
Да знаеш Народе, народ се води с камшик, подръпваш юздите му на ляво или на дясно и му даваш сенце да не умре от глад. По Коледа и банани за да е доволен, че те има...

Това навярно е наследство от Аспарух, вероятно упражнено и от царете след това, поето и развито от Тато, и добре прилагано от следващия вожд.
Да знаеш, Народе, задава се нова възможност да  пораснеш. Ще е трудно, ще е гладно, ще кърви дори и вероятно ще сълзиш, но ти така само така можеш.

Приготви се Народе, идва следващата национална катастрофа...



Няма коментари :

Публикуване на коментар