23 декември 2012

За референдум или Против

Изображение: http://insideclimatenews.org/
Предстои ни първият референдум в съвременна България и до някъде това е тест дали можем като народ да взимаме пряко решения за управлението си.

Понеже вече видяхме, че тези които избираме не винаги ни мислят доброто или пък поне масата от хората така смятат и затова всеки следващ път избират различни на власт. Затова сега народа узря да избира пряко.

Странното е, че уж народа избира, ами пак управниците му "дават възможност да избира". И тук идва въпросът "Какво биха искали този път от нас?"

Иван Бедров го е казал - управляващите и техните основни опоненти прехвърлят отговорността от решението на избирателите. Всеки от тях със своите цели...

И след кратки спорове за пред медиите се оформи въпрос, чийто отговор нищо не значи:

"Да развиваме ли ядрена енергетика в Република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?”

Какви са възможните отговори:

Ако кажем ДА - значи че народът е съгласен да развиваме ядрена енергетика, чрез нова ел.централа или стара - все тая. Искаме да има атомен разпад наоколо, със всичките му плюсове и минуси. При такъв отговор, всяко следващо правителство може да реши да го направи или не.

Ако кажем НЕ - значи, че народът не иска да има атомна енергетика или пък не иска нова атомна централа, или пък... каквото реши следващото правителство. Защото отговорът НЕ на въпроса ДАЛИ е толкова уклончив, колкото и отговорът ДА на въпроса ДАЛИ ПЪК НЕ...

А именно, въпроса така е оформен, че отговорът НЕ, не дава ясната воля на народа, дали да развива ядрена енергетика или не.

Отговорът НЕ на този въпрос, може да значи, че хората не искат ядрена енергетика защото тя е мръсна, защото е обвързваща с окови, 

 или защото търсят нови посоки за развитие на човечеството. Но в същото време може да значи, че просто не искат Белене или нова площадка. Именно за това въпроса е зададен така, че да може да се интерпретира според нуждите. Дори да отговорим НЕ на този въпрос, посоката на развитие на енергетиката може да се развие отново в "евтината" ядрена енергетика, но на друго място или време. Всичко е въпрос на интерпретация.

Ако наистина искахме да поставим въпроса на 1 карта трябваше да го зададем така:

"Да развиваме ли ядрена енергетика в Република България"

Тогава ако хората кажат НЕ, нямаше да има интерпретации повече.

Ако не гласуваме изобщо - тогава показваме на управляващите, а и на останалите като нас, че не сме съгласни с така зададения въпрос, че не искаме да поемем отговорност с нашия отговор или че за нас неделната доза винце с пръжки е по-важна от някакъв си референдум.

Всяка от причините си има своите достойнства, но този вид протест не помага и на най-благородните идеи за противопоставяне на статуквото управляващите да диктуват нашите отговори под формата на уклончиво зададени въпроси. Защото както и преди, ако хората не гласуват твърдите ядра на отделните групи ще стават все по силни, а лесно купените гласове отново ще ни създават чувството, че нашето мнение е изтъргувано.

За това винаги когато имаме възможност трябва да отстояваме мнението си. Каквото и да е то! Дори и да изглежда безсмислен 1 вот в повече дава статистически сигнали за нагласите на хората и определя посоката на развитие на страната. И понеже политиката така е устроена, че винаги манипулира хората, които нямат собствено мнение, колкото повече мнения са изказани на глас, толкова повече народа ще покаже че е узрял и способен да преценява какво е добро и какво лошо за него. А това ще е ясен сигнал за самите политици...

Така че ГЛАСУВАЙТЕ! Защото колкото повече хората сме ангажирани в политиката, толкова по-малко политиците ще си позволяват да ни манипулират.

02 ноември 2012

Дефицит на производството част 3. Америка - новия свят в нова светлина



Изображение: http://usa.usembassy.de/


Тази тема е продължение на темата Дефицит на производството - накъде след Индустриализацията (част1) и Дефицит на производството: част 2 Европа - стара но златна, където поставих основните тези и описах накратко Историята на производството в България и Европа

В настоящата трета част на статията представям един по особен поглед на

Производството в САЩ 

Америка е особено място. Каквото се пръкне там, става голямо. Големи са им тиквите, тръстиката, тревата; Големи са им чернокожите, големи са им амбициите, успехите... Големи са им пространствата и възможностите.
И как да не са големи, когато цялата страна е изградена като идеалното място за тези, които са я изграждали. Без исторически обременености, без скрупули от предишни поколения, без граница на алчността, морала или съвестта.
Новия свят е изграден от най-амбициозните хора, решили да променят своя живот, зарязвайки миналото, търсещи единствено и само лично развитие. Още от първите пилгрими установили се в Нова Англия, търсещи спасение от религиозни гонения на стария континент, бъдещите обединени щати привличат елита на човечеството по отношение на жажда за живот и просперитет. Не случайно се наричат Страна на неограничените възможности...
Тази нова нация, съставена от мултикултури, скорострелно преминава през всички етапи на развитие на цивилизацията. За 200-тина години, те минават от първобитни отношения, където само най-силния каубой оцелява, през ранни  и развити форми на колониализъм, революция и гражданска война, през борба за равни права на расите, на половете, на различните...
За последните 150 години само, тази страна обира елита на науката в цял свят. През последните 100 години, всички нови технологии намират популярност именно там. През последните 60 години след войната, половината свят е зависим от тях, а през последните 20 вероятно около 90 %.
Как са постигнали това? До голяма степен преселението на народите  се е случило защото на стария континент е станало тясно да се живее. Не само физически ами и идеологически. Не само от битово естество, ами и от биологично.
На новия континент човечеството намира място не само за свободна изява на своя дух, но намира необятни природни залежи, както от злато, земи и красоти, така и от нови храни и култури, които могат да изхранват много по-мащабно населението.

Именно това прави необходимостта от разгръщане на мащабите на производството.

Индустриалното производство отвъд Голямата вода, както всичко друго там е в огромни размери. От селското стопанство, където още преди 15 години едва 2 процента от населението изхранват 300 милиона и имаше голям излишък са износ, през химическата индустрия и фармацевтиката, където целия свят им плаща лицензи, до автомобилостроенето, около което бяха изградени милионни градове и което десетилетия наред вдъхновяваше и поддържаше милиони хора в начина им на живот.


Като първи във всичко, Америка първа се ориентира към производство на стоки в Далечния изток, като най-голям е бума на търговията с Китай започващ от края на 1970те и 80те, когато милиардната страна отваря своята икономика за останалия свят в следствие на провала на Културната революция от 60те и разбира се след смъртта на Мао.
Тогава прегрялата американска икономика започва да се затруднява да плаща високи заплати  в страната, а високата конкуренция търси все по-ниски цени. И естествения изход от тази ситуация е  изнасянето на производството там, където е по-евтино, и възможно най-диво и неразработено. Ползите за американските компании са, че в началото правят така наречените "инвестиции", строят заводи, съвместни дружества, изнасят машини, технологии, лицензи, а после внасят готови продукти за стотинки, които продават с десето-кратни равнища на печалба. В резултат на увеличаването на американско-китайската дружба, търговския баланс на двете страни се умножава десетократно да периода 1995 - 2005, като достига -201 млрд долара в полза на китайския експорт.
Според някои анализи причината за последната икономическа криза започнала още 2007 година, са именно тези огромни парични потоци излизащи от Щатите към Китай. Но всъщност зад всеки долар заминал към Китай стоят 5 долара печалба на американски компании в страната и по света, които в последствие остават на сметки на Кайманите.
В резултат на тази гениална игра на пари, производството в САЩ напълно се обезсмисли, като това остави обезнадеждени милиони хора, всеки от които с по няколко ипотеки.


Както казах в началото "В Америка всичко е голямо", за това и кризата им бе голяма и повлече всички останали след тях.


Следва:

Дефицит на производството част 4  Китай - фабриката на света
Дефицит на производството част 5  А сега на къде?







31 октомври 2012

Дефицит на производството част 2. Европа - стара, но златна

 
 Изображение:http://bertmaes.wordpress.com/


Тази тема е продължение на темата Дефицит на производството - накъде след Индустриализацията, 

В  предишната тема поставих някои основни тези и описах накратко Историята на производството в България.

Сега следва Производството в Европа

Историята на производството в същинската част на Европа естествено следва основните икономически и социално-политически логики, където увеличаването на населението, неминуемо изисква увеличаване на производството и обратното. Това е свързано с изхранването и обезпечаването на битовите потребности, необходимостта от повече работни места, по-стойностен начин на живот и разбира се стремеж към съвършенство, което в края на миналия век се е оценявало най-вече с наличие на пари и власт.
За разлика от България, в Европа (от Белград на запад) цивилизационното развитие е минало през феодален строй, в който различните класи на обществото ясно са съзнавали своето място и функции на земята. Докато ние сме се боричкали да си установим държава, да установим династия и да се борим с нашественици, по онези земи децентрализацията на властта е завладявала обществените нрави, а замъците са никнали по всеки баир, докато поданиците около тях с радост са си изкарвали правото си на живот с труд и пот за техния личен лорд, вместо за някой, която никога не са виждали.
Именно този труд на предишните поколения е възпитал в следващите още по-силно отношение към труда като стремеж за личностно развитие. Развитие, което ще накара някои общества да осъществят по-бързо "народна революция" от други и по-бързо да покажат своя потенциал за развитие.
И развитието естествено следва народопсихологията. Докато на Юг в стремежа да освободи душата си, обществото прави културна революция, на Север и на Запад революцията намира израз в стремеж към свобода за развитие на личната собственост и просперитет. 
Докато на Юг развиват творчеството си, на Север се развива науката, докато на Юг танцуват и се веселят, на Север правят заводи и развиват нови технологии. И до ден днешен така...



Всъщност Индустриалната революция в Европа тръгва от Запад на Изток и до голяма степен това отразява и настоящето цивилизационно развитие на обществата. Колкото по на запад - толкова по-развити са обществата. Странното е, че земята е кръгла и погледнато под различен ъгъл във времето и пространството този феномен може да направи различни Изток и Запад.

Историята на производството в западна Европа продължава (и започва да свършва) до малко след войните, когато благодарение на плана Маршал Европа преживява нов ренесанс, чрез повторно първоначално натрупване на капитали, което от своя страна води до ново преразпределение на пазарите и основните играчи в тях. 
Но тази повторна първоначална вълна на изграждане на икономика целяща на възстановяване на средствата за и осигуряване на стабилно работещо общество, бързо претърпява промени,  тъй-като "цивилизоваността" там изведнъж става толкова масова, че никой вече не иска да си цапа ръцете и обувките с работа на улицата, в завод или на полето. 

Това е свързано с новото  революционно откритие, че не е нужно да притежаваме и развиваме производство за да сме богати - трябват ни пари. И от тогава насам, вместо да се произвеждат блага, става модерно да се произвеждат пари. Буквално и преносно. Буквално, защото отпада златния стандарт и парите започват да се произвеждат на конвейер, а преносно защото се развиват финансовите пазари, където парите произвеждат пари.

Следвайки горните тенденции заводите се изместват на Изток, производството изчезва, а трудовата заетост на хората преминава към в търговията, услугите, финансовите пазари, инвестициите и други имагинерни неща.



Следва:

Дефицит на производството част 3.  Америка - новия свят в нова светлина
Дефицит на производството част 4  Китай - фабриката на света
Дефицит на производството част 5  А сега на къде?


Дефицит на производството - накъде след Индустриализацията

Живеем в интересни времена! (и сме проклети за това...)*


Изображение: http://kingworldnews.com/

Тази тема засяга настоящия дефицит на производството в България, в Европа и в останалия свят като цяло, породен от една определена крива на развитие на Индустриализацията, която неизбежно съпътства жизнения цикъл на капиталистическия строй в който живеем.
Преди време писах за Края на парите, където поставих някои основни тези защо този икономически строй, в който сме набедени да живеем не върви на добре, но сега продължавам с темата за това какво кара производството да се обезсмисля погледнато през политико-историко-географски ъгъл.

Ще започна с кратко описание на развитието на производството, пречупено през моя поглед, без претенции за историческа изчерпателност, разделено политико-георафски тъй-като различните частни на света, които познаваме имат специфичен начин на развитие, като в същото време са исторически свързани за целите на темата.

История на българското производство

В зората на индустриализацията България е все още под османско управление, но въпреки това предприемчивостта на бизнеса намира нужната свобода са развитие, въвеждайки новите технологии в манифактурно производство. След освобождението еманципацията на бизнеса намира още по-голяма свободата за развитие. Но либерализацията на пазарите след освобождението съгласно спогодбите от Берлинския договор, противопоставя традиционните занаяти с новите технологии за производство, които заплашват да заличат цели отрасли.  Манифактурното производство се окрупнява в модерни за времето си капиталистически структури, а селското стопанство, което за България е традиционен водещ сектор се модернизира с най-съвременните за времето технологии. Развива се и публично-частния банков сектор, който се разраства успоредно с бизнеса, подпомагайки го с финансиране. Разбира се, както често се случва в българската история, вътрешно-държавнически вражди подкладени също от външни интереси, размътват водата на бизнес развитието и несигурността на младата тогава демокрация, представлява най-рисковия фактор за инвеститори и предприемачи. Фактор, който по-късно допуска невежеството да надделее и да остави управлението на страната ни ръцете на хора с ливадно образование, опиянени от източни обещания и респектирани от шмайзери.

Когато решихме да строим социализъм, основан но държавното стопанство, цялата икономическа система претърпя колапс и практически бе преобърната с хастара навън - буквално. Тези които бяха на машините застанаха да управляват фабрики, а тези които дърпаха юздите на воловете започнаха да дърпат яздите на нацията.
В резултат на това думите индустрия и икономическо развитие станаха мръсна дума, защото бяха неразбираеми от новите лидери. На место това новата икономика трябваше да се преустрои в обслужване на своя донор - за което бяха изградени огромни (за страната ни) предприятия, вдигнати от пролетарски труженици, в които работеха хиляди работници, оставяйки думите безработица и пазар на труда извън речника на социалистическата икономика.

Това доведе тази армия от верни роби на строя (по стечение на обстоятелствата наши родители) до състояние, в което те си вършеха работата не за да правят кариера и личностно развитие, ами просто за да се намират на работа.

Самата икономика бе изградена за да обслужва необятния Съветски пазар, където количествата нямаха значение, а още по-малко качеството. Това доведе до митове за родното производство, според които то е най-качественото, недостижимо и до днес от други, а пословичното трудолюбие на българите минава всякакви граници (буквално и преносно).

С разпадането на "идеалната" система на търговски обмен със СССР и СИВ, родното производство се оказа в състояние, в което трябваше да развива дейност на пазарен принцип, при условия, в които за да се поддържа то трябваше да пълни капацитета си конкурирайки се с други подобни от цяла Европа. Разбира се поръчките не идваха за година напред и трябваше да бъдат търсени с нещо повече от шише ракия и примамливи обещания. Вече приватизираните предприятия трябваше да се преструктурират съобразно пазарната конюнктура и огромните застроени площи, които не можеха да се поддържат с минимално натоварен капацитет, бяха разпродадени или отдавани под наем.

(Тук умишлено пропускам някои подробности за това как бе осъществено първоначалното натрупване на капитал, защото бих искал темата да се върти повече около икономиката и да е по-малко политическа, но се надявам някой ден тази част от историята да бъде описана в учебниците по право и криминално дело)

Успоредно с това българската икономика бе изправена пред суровата действителност на пазара, където ако не си конкурентен, бърз, находчив и адаптивен, си обречен на провал.

Въпреки, че според сигурни източници в текстилния бранш например (сигурен съм че и в много други сфери), през 90-те години на 20ти век е било най-сладкото време за правене на бизнес, тъй като в страната са идвали клиенти от запад, които са купували всичко де що е останало по складовете на огромните предприятия, на цени каквито им се кажат. Предполагам, че бизнеса е бил сладък, тъй като новите собственици (често РМД-та) не са си мръднали и пръста за да произведат това, което са продавали, а пък посредниците, които са ги свързвали с "богатите западни бизнесмени" успешно са договаряли цени, които да удовлетворят и трите страни използвайки добре познати методи с шише ракия и още нещо, в малките часове на деня.

Всъщност суровата действителност на бизнеса от 90-те години е, че руския пазар го няма, а бизнеса в Европа е вече толкова е развит, че за да задоволи търсенето и да надделее конкуренцията се ориентира към внос от Китай. Или както аз го наричам "отдалечено производство". С настъпването на новия век, българската икономика вече се ориентира към такова отдалечено производство, виждайки трудности да се конкурира ценово с великия китайски народ и високите очаквания за ниски цени на развитите европейски пазари. Не че заплатите по онова време (а и до сега) са особено високи и натоварващи местната продукция, по скоро поради факта че производителността на труда тук е отрицателна. В смисъл, че за да се свърши дадена работа често са необходими повече от един човек, защото както казваше шефа ми "Единия знае да пише, а другия знае да чете". Но и двамата искат високи заплати.

Всъщност Индустриализацията не се изразява с изнасянето на производството в Китай. Тя е свързана с прегряването на пазарите, които изискват намаляване на цените и съкращаване на ресурсите вложени в производството и реално обезсмисляне на производството като предмет на човешката дейност.
Това е и същината на темата и която следва естественото развитие на капитализма. Индустриализация в производството, Индустриализация в изкуството, Индустриализация в публичния сектор (Реклами в поликлиниките; Паркирането в центъра), Индустриализация в медиите и т.н.




Следва:
Дефицит на производството част 2.  Европа - стара но златна
Дефицит на производството част 3.  Америка - новия свят в нова светлина
Дефицит на производството част 4.  Китай - фабриката на света
Дефицит на производството част 5.  А сега на къде?





* Из една древна китайска поговорка

20 октомври 2012

Моят протест (Ода на недоволния гражданин)


Изображение: http://www.socialtechpop.com/

Не искам да имам скъпа кола
И телефона ми не ща да е златен.
Не ми е нужно всичко това,
Отдавна не се радвам по този начин.

Наскоро пътувах в далечна страна,
И разбира се видях различен света.
Свят отдавна минал по пътя паричен,
Свят превърнал се почти в епичен.

Където държавата за хората се грижи
А не като нас - недраги, немили.
Където народа сам се управлява,
Дори да не знае, държавата си притежава.

Защото Държавата от хора се изгражда,
Хора избрали общество да стават.
Избрали да имат своето право
И задължения, и закони за тяхното благо.

А тук например, паркират както си знаят,
Правилата не спазват, дори не ги знаят.
Защото законите не са техни дела,
Нито са правени за техните деца.

Това е защото объркан е този народ,
Объркан от историята на своя род.
Не намерихме сили алчността си да надвием 
И заедно всички своето гнездо да  свием.

Все търсиме рамо на друг да се опрем,
Да минем по-кратко или държава да окрадем.
Без труд да станем много богати
Да получаваме пенсии, а не заплати.

Да има по-най от всичко край нас,
Да живеем в рай до последния час.
На место да градим държава красива,
Мечтаем за малка колибка ...сред нива.

Не искам да имам такъв живот
И мечтите ми да бъдат толкова жалки
Не ми е нужно всичко това,
Отдавна не се радвам по този начин.


05 октомври 2012

Телевизията - оръжието срeщу разума

 Изображение: http://12160.info/

Телевизията някога е била събитие. После се превърнала в изкуство. После канал за изкуството. После медия за индустрията. А сега е друга медия.

Телевизията днес е средство за контрол на масите. Контрол, който не цели да Ви накара да си купите нещо. Нито да си промените мирогледа. Нито да правите каквото и да било.
Точно обратното! Телевизията е инструмента, който има за цел да Ви попречи да мислите. Да забравите какво Ви тревожи, да не страдате, че нещо Ви липсва, да не търсите отговори, а просто да прекарате още един ден от Вашия живот. И така ден след ден, Вие изпълнявате социалните си функции; да внасяте осигуровки и данъци, да купувате неща, които не са ви нужни, да гласувате и да създавате статистика.

Статистика, с която по-късно ще Ви кажат, че живота Ви не е напразен.

Телевизията е само един от каналите, които Ви карат да правите това. Има още много други. Демокрацията например!!!! Някой ти казва че имаш права, че трябва да си ги отстояваш. Какви са тези права и кой е този някой?

Демокрацията би трябвало да дава свободата да изберем на къде да се развиваме, да избираме измежду опита на предишните поколения и този който бихме могли да оставим след себе си. На место това тя е нещо, което ни вкарва в коловозите поставени от другите като нас - по път, по който хората в някои части на света отдавна са преминали и резултатите сега са видими...

Но телевизията не показва това!!!
Напротив. През 2012 година по телевизиите в България върлува култура, която предоставя трите най--низши форми на интелектуално задоволяване (трите С):
1. Смях - най-лесно възприеманата форма на "изпразване" на съзнанието. Когато човек се прибере след работа, смеха му помага да забрави умората, натовареността от работния ден, дори да седне на масата с усмивка. Смешните предавания и филми са позиционирани именно по време, когато хората се прибират от работа.
2. Секс - това обобщава най-ниските форми на умствена удовлетвореност. Онази част на умствеността, която най-силно е обвързана с тялото (редом с пиенето и яденето). По нашите ширини през последните години секса ни съпровожда навсякъде. Музиката, модата, ценностите за красиво и добро, натрапени ни от всички медии - you name it...
3. Сън - съня е необходим на човек за да освободи напрежението от мускулите и от ума си за да може мозъка да си почине. А като си почива мозъка, ума не мисли. Или поне съзнанието. Телевизионната програма е така направена, че да мине възможно най-бързо времето откакто се прибере човек вкъщи и дойде време за лягане. В края на този период дори програмата е толкова скучна, че съня е най-естествения и завършек. За това са измислили автоматичното изключване на ТВ-тата.

Интересно нещо е човешката природа обаче. Когато човек спи, съзнанието си почива. Но докато човек се губи от прекомерно дълбок сън (в пряк и преносен смисъл), подсъзнанието започна да надделява и да поставя въпроси за истинските ценности и смисъл от нашия живот.
 Не случайно в сънищата си не гледаме телевизия...


Дълбоки сънища!!!




29 август 2012

За паркирането в центъра и други столични несгоди


 
Изображение: http://www.sofiatraffic.bg/

Тези дни Софиянци протестират срещу по-скъпите условия на живот, в които са принудени да живеят заради разширяващата се и поскъпваща "Синя зона"

Софиянци е с голяма буква, защото в този текст ги отличавам от останалите жители на столицата. Отличавам ги защото хората засегнати от новите мерки за контрол на паркирането в центъра на града са именно онази (все по-малка) част от столичани, които възприемат този град, като техен. Техен - не само отвъд стените на жилището им, ами улицата, парковете, близката планина, река, гора, градски транспорт, кино, театър, съседи, общество, институции. Свойското отношение към тези неща е символ на цивилизованост. И в контекста на тези мисли смятам, че живеещите в центъра са нещо повече от жители на столицата. Не само заради по-високите данъци, не и заради по-малкото боклук, който генерират а заплащат повече, не и заради данъците, които плащат като наемодатели, или по-високите цени на продуктите в местните магазини. Те имат право на солидарна собственост върху улиците, тротоарите, градинките, трамвайните релси и всичко цивилизовано, създадено върху тяхната собственост. Нищо, че им се налага да търпят шума, задръстванията, привилегиите на държавните чиновници, дошли от някъде...


Всъщност реших да пиша по темата, защото също се чувствам засегнат от наложените мерки за ограничаване и контрол на трафика - по конкретно на паркирането в центъра. Израснах в центъра, по време, когато спокойно тичахме по улиците без да се притесняваме от колите. По Дондуков нямаше задръствания, а трамвая беше най-шумното нещо в града. Изключвайки нашите викове по улицата когато играехме...

Когато седнах да пиша, инстинктивно си помислих, че е редно и аз да се чувствам ощетен от факта, че имайки апартамент в центъра, освен че плащам по-високи данъци, и въпреки че имам много повече възпитание на гражданственост от новодошлите, ще се налага да плащам допълнителен данък за това че съдбовно, семейството ми е започнало да облагородява този град още когато Лозенец е бил вишнева градина, а Подуене недалечно село (то и сега си е такова).

Като малък си играех по улиците между Дондуков, Цум, Волгоград (Васил Левски) и най на юг до Кристал, където живееха баба и дядо. За мен това е центъра, а района около НДК, се появи като актуално място за разходки едва когато моста на влюбените стана култов за тинейджърите. Само дето по онова време вместо да се рея в облаците на любовта, аз виках "Долу БКП" по площадите (пак същите)

Описвам събитията от моето детство защото те силно ми повлияха да възприемам моите стари "ловни полета" като свещено място, с което е свързано детството ми. Въпреки, че сега съм принуден да живея по кварталите, докато с наема от собствения ми апартамент (на 200 мт от Ал.Невски) едва бих могъл да покрия абонамент за синя зона за две коли.

Но, докато търсих изблик на своя гняв за несгодите от това да имаш история в този град, всъщност стигнах до логичния извод, че тези урбанистични процеси са толкова естествени, колкото е естествено да началното натрупване на капитала в периоди преди икономически бум. Само дето тук всичко стана с 60 години закъснение (по обясними причини)
За съжаление  историята на развитие на нашия народ не е най-добрата възможна. Всъщност нашето развитие винаги е следвало други народи, минали по пътя преди нас. И въпреки факта, че имаме примери пред себе си, ние правим същите грешки.
Предходната 50-годишна епоха, когато следвайки повелята на Големия брат се опитвахме да градим невъзможното и света ни се срина под напора на наивността. Разбира се по пътя някои отговорни другари постигнаха невъзможното дори и с цената на това да изхвърлят от домовете им много по интелигентни създания от тях. Но с калашник и каскет всичко е възможно

Последните 20+ години пък, се опитваме да изградим обществото - вървейки по стъпките на нации минали по този път 80 години по-рано - и пак останахме слепи да видим, какво не е наред с развитието на света.  
Масовостта превзема живота ни, както стоки от китайски контейнер мол.

Всичко това е защото народът ни е прост. Прост, защото продължаваме да ценим това, което имаме на масата, а не това което е в сърцето. Търсим подслон за колите си, а  душите ни остават на вън. Вслушваме се във водачите ни, докато те ни учат как да ги носим на ръце...


Проблема на нашето общество е, че ние винаги трябва да учим нещата по трудния начин (с тоягата). Вместо да стимулираме възпитанието и образованието вкъщи и в училище, нашето общество налага закони и глоби на вече изградени индивиди, вместо да възпитава следващите поколения.

Отклоних се от темата с горните идеалистични брътвежи, но понякога те са необходими, за да погледнем света под друг ъгъл. Като например защо трябва да си налагаме закон за включени фарове, като може вместо това да го наложим като образователна и възпитателна мярка. Защо трябва със закон да се налага слагането на колани в колите, та нали това е за собствена безопасност??? Трябва да си наистина идиот за да караш с 200 в града и да не ползваш колан! И всъщност такъв идиот заслужава ли да живее...?

Ами паркирането в центъра. Там където се изсипва цялата сган на властта, пълни ресторантите, барове, хотели, придвижвайки се навсякъде с коли - в работно време и за наша сметка...бих се израдвал на децентрализацията на властта - така по-бързо и безболезно тези хиляди излишни длъжности ще се стопят и ще бъдат заменени от интелигентни такива. (Това е същото като да кажеш на недоволните - добре няма сега да вземем решение, ами след месец...)
Изглежда най-важната функция на столицата е, че събира на едно място депутати, министри, администрация и техни роднини от кол и въже, а всички други фактори на този град като граждани, бизнес и туристи трябва да се съобразяват с тази армия от държанци, които висят на вратовете ни, като воденичен камък.

Но целта на този пост е друга (най-сетне ще я изложа). Както винаги в историята на нашето развитие, мерките които взимаме за справяне с проблемите са просто да борим симптомите, вместо да лекуваме болестта. Болестта на нашето общество е консуматорството. Да имаме повече, да го подменяме по-често, да го купим от престижен магазин и т.н. Разбира се това е глобален проблем и той е създаден, за да има какво да стимулира икономиката. Но това е мярка от последна инстанция. Наистина последна. Защото скоро ще дойде "Краят на парите", и ще съзнаят че ценното не е в гаража или на масата...
По отношението на трафика и паркирането проблемът пак е консуматорски. Да имаш кола е цел в живота да много хора. Или пък да имаш по-хубава кола, по-нова, по-мощна по-скъпа. И този стремеж естествено кара хората да ползват колите си максимално, за да им се изплатят. С такси, глоби и други ограничаващи мерки ние няма да променим това, а само ще генерираме повече разходи за хората. Може би е добре за икономиката но само моментно. Същинският проблем остава и ние просто го предаваме на следващите поколения.
За да се реши проблема трябват отново не закони и ограничения ами възпитание и образование. От най-ниско ниво - Детска градина и начално училище (току виж и родителите прихванали нещо). Това трябва да е лечението в едно развито общество или по-скоро за да стане развито...

А когато новото поколение израсне ще знае, че ако живееш в центъра кола изобщо не ти е нужна.    

28 август 2012

Свободен

Тялото лети в нощта
Гледа луната отгоре
Душата е така сама
Чувствам се свободен

Разхождам се без крака
Не са нужни там горе
Над улиците кръжа вечерта
Все така съм свободен

Глас протягам без звук
Песента така се извисява
Не търся смисъл тук
Красотата сама изгрява

Умът ми е толкова жив
Поглеждайки отгоре
Нямам нищо против
Да усетя живота отново

Alive

Body off the ground
Looking down the sky
Heart is all around
Feeling so... alive

Walking off my feet
Going out tonight
Floating on the streets
Feeling so... alive

Voice without a sound
Song is reaching high
Meaning isn't found
Only beautiful delight

Mind is so alive
Looking at this sight
Feeling no despite
Getting things right

20 юли 2012

Новия закон за включени фарове

Ще си позволя да коментирам новия закон за включените фарове.


 Снимка: http://dariknews.bg/


По принцип съм ЗА включените фарове през цялата година. Коментирал съм го преди и съм твърдо убеден, че за благото на обществото ползите са повече от консумираното гориво.
Но по отношение на на закона като метод за възпитание съм абсолютно ПРОТИВ!!!

По принцип съм против забраните, задълженията по закон и необходимостта от държавен контрол на съвестта и добронамереността на гражданите.
Смятам, че това е деградиращо и прави хората овце.
Какво е добро и какво лошо се възпитава вкъщи още първите седем години!

Колкото повече закони управляват живота ни, толкова по зависими ставаме от държавните структури и губим своята най-висша човешка особеност - да бъдем разумни същества, които могат да определят сами какво е добро и какво лошо. (Това е част от темата ми за "Цивилизацията" върху която работя)

 ПРОТИВ съм държавното регулиране на правата ни!
ЗА съм по отношение на личната грижа на всеки да добруването между хората.

Ние живеем в общество и ако не се грижим един за друг, ще се самоизядем!!!


20 юни 2012

За протестите, бТВ, демокрацията и има ли това място у нас


протести, екология, цивилизация

Изображение: http://yurukov.net/

:
Не разбирам каква е тази кампания срещу бТВ по повод отразяването на еко-протеста на Орлов мост. Сякаш това е най-важната телевизия и единственото средство за информация в страната...
Вярно е, че протестите се правят не за да въздействат на властта директно, ами чрез мултиплицирането на събитието чрез медиите, но в днешно време медиите са повече от една телевизия.
И още нещо ако приемем, че това е най-популярната телевизия с 2млн. последователи и ако тя е толкова манипулирана, за какво трябва да се целят като аудитория именно нейните зрители???

Има медии които са журналистически и такива които са за забавление. бТВ е гледана много защото забавлява. А хората които живеят за да се забавляват не се интересуват от това какво става на улицата или в парламента.
Ако хората не се интересуват от съдбата си, за какво да се правят напъни да ги променим.

Точно това е демокрацията. Хората (болшинството) да се интересуват от съдбата си и да приемат държавата като своя собственост, за която да се грижат. А до тогава за България трябва да мине още едно поколение родено в робство.

Възбудих се по темата едва днес с този коментар в Dnes.bg


А ето какво е конкретно мнението ми за случая със спорния закон:

България е страна, която в цивилизационно отношение е джунгла, където има много малко цивилизация. Няма пътища, няма култивирани земи, има руини от стари цивилизации...
Тук е идеалното място да правиш бизнес. Защото има толкова много за правене. Проблема са само хората. Живели са в комунизъм и не знаят какво значи да притежават живота си, земята си, дома, страната си. А управляващите умело се възползват от това за лична изгода (ако не пари то поне още един мандат).
В случая със спорния закон, който дава по-широки възможности за култивиране на джунглата България, проблема не е че ще се култивира (цивилизова) дивата природа (джунглата), ами факта, че закона ще облагодетелства предимно определени хора с възможности. Хора, вече многократно облагодетелствани от ред правителства, от преди още да има правителства, които да хулим открито...

Проблемът с нашата крехка "демокрация" е, че до сега нито един политик не е отишъл в затвора за това, че се е възползвал от положението си. Нито един съдия, прокурор, полицай, доктор, директорка на детска градина или друга гадна паплач смучеща кръвта на тази държава и нейните обитатели не си е платил за това че се възползва недобросъвестно от положението си. Но това е така защото те всички се подкрепят. Това им е вродено. Още от времето когато шумкарите слязоха от планината и сложиха каскети. От времето когато ако не си "другар" си враг.
А тогава много врагове изчезнаха.
Елита на нацията.
Като в Катин...

Но да не се отклонявам от темата.
Тук е джунгла! И има толкова за правене, което може да даде хляб на хората, пари на пари-имащите, власт на власт-имащите и всички да бъдат по-щастливи.
За сметка на природата!

И какво да изберем в такава ситуация?

Хляб за нас или дървета за децата ни?


Ние скоро тръгнахме по пътя на свободното развитие. Не централно планираното, което да хвърля на народа по някоя трошица, а по пътя на свободния избор. Избора какво да работим, къде да живеем, кого да изберем да ни води, и дали да гледаме бТВ или не. Този избор бута хората напред в развитието си. Кара ги дори да ходят по главите на другите за да успеят. Този избор направи Германия паяжина от магистрали. Направи сърцето на Европа бетонно.
Този избор на това, какво е по-добро за нас сега, ни направи слепи и глухи за това какво е добро за целия свят.
И с тази ценностна система ние вървим напред. На там от където другите се връщат.
Време е да сложим ръка на челото и да протегнем поглед напред във времето. И да видим, че  това което имаме на този свят не е в джоба или в гаража. То е в аналите на последователите ни и то не тези на Форбс.







06 май 2012

ЗА УСЕЩАНЕТО И ЧУВСТВАНЕТО






УСЕЩАНЕТО Е ТОВА, КОЕТО ВЪЗПРИЕМА ТЯЛОТО,
А ЧУВСТВАНЕТО Е ТОВА, КОЕТО ИСКА ДУШАТА

КОГАТО ПОНЯКОГА, ТИ СЕ ПРИИСКА ДА ЧУВСТВАШ, ЧЕСТО НЯКОЕ УСЕЩАНЕ ТЕ СПИРА И ТЕ ВРЪЩА В ТЯЛОТО ТИ

КОГАТО ТЯЛОТО ТИ ИСКА ДА УСЕЩА, ДУШАТА ЧЕСТО ГО СПИРА, ПО НЕОБЯСНИМИ ПРИЧИНИ…

ЗА ТЯЛОТО ЧУВСТВОТО Е САМО ЕДНИ ДРУГ ВИД УСЕЩАНЕ, А УМА Е САМО ЕДНО ОТ СЕТИВАТА НА ТЯЛОТО.

ЗА УМА ОБАЧЕ, СЕТИВАТА СА САМО ЕДНИ ДРУГ ВИД УСЕЩАНИЯ НА ТЯЛОТО, А САМОТО ТЯЛО Е ЕДНО ОТ СЕТИВАТА НА УМА, ЧРЕЗ КОЕТО НИЕ УСЕЩАМЕ ТОЗИ СВЯТ.

ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, ЧЕ ТОЗИ СВЯТ Е САМО ЕДИН ОТ МНОГОТО СЕТИВА НА ДУШАТА И ЧЕ ТЯЛОТО Е САМО ЕДНА ОТ МНОГОТО ФОРМИ, КОИТО ДУШАТА ПРИЕМА.

СЕГА ПОЧУВСТВАЙТЕ КАКВО ИСКА ДУШАТА И СЕ АБСТРАХИРАЙТЕ ОТ ГРАНИЦИТЕ, КОИТО ТЯЛОТО ПОЛАГА. ИЗВАДЕТЕ ЧЕТКА, МОЛИВ ИЛИ МУЗИКАЛЕН ИНСТРУМЕНТ ИЛИ КАКВОТО ВИ ИДВА ОТ ВЪТРЕ И ИЗЛЕЙТЕ ТОВА, КОЕТО ДУШАТА ВИ НАКАРА.

НА СУТРИНТА НАПРАВЕТЕ ТОВА ВАША ПРОФЕСИЯ

И ЩЕ БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ



БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ!!!

03 май 2012

Цивилизацията: Краят на парите

 Изображение: Knack

Покрай последните протести срещу АСТА, наскоро писах за Индустриализацията в сферата на изкуството, което ще бъде част и проекта ми Цивилизацията и общата ми теза, че настоящата икономическа система е в своя заник.

В настоящата статия ще споделя моето виждане за това как и защо в развитието на сегашния световен ред, парите затриват производството и от там заличават личностните ценности на всеки. Поставям въпроси, чиито отговор е в самото заглавие.

От досегашната история на парите знаем, че те възникват за да облекчат обмена на стоки и услуги, като служат за еквивалент на стойността им. Други техни функции са спестовна и разчетна. Разбира се съществува и функцията фараоните, кралете и някои други личности да бъдат увековечавани върху парични знаци.
В първичния си вид парите са средство за подпомагане и облекчаване на начина ни на живот, по отношение на търговията и производството, обмена на стоки и услуги, отношенията между работодатели и служители, отношения на държавата и нейните граждани (поданици). Не на последно място парите са спестовен инструмент. А колкото повече историята на парите се развива, толкова повече тяхната трета функция - разчетната измества останалите две. В днешно време обаче огромна част от парите са само в разчетите на банките и инвеститорите и представляват само виртуални числа с много цифри преди десетичната точка...

Но да се върнем в началото.
От гледна точна на производството например парите са средство за отплата на труда, уменията, таланта и хъса на предприемача, както и за мотивация и организация на работните процеси в организацията. При сегашния начин на развитие на човечеството всяко производство води до индустриализация или в противна посока до фалит. А индустриализацията води до пренебрегване на първоначалната идея на всеки бизнес.
Да обясня какво имам предвид. В най-общи линии процеса на развитие на всяка предприемаческа дейност е следния:
  • Създава се идея за оригинален продукт, услуга или се адаптира вече съществуващ такъв.
  • Намират се средства за начало на дейността.
  • Предприемача започва дейност ангажирайки личния си труд в основните процеси, като прилага на практика своя талант, сръчности умения за управление на процесите.
  • При успешно развитие на първоначалната инициатива, тя прераства в по-голям бизнес, където усилията и личния ангажимент на собственика се изместват към ангажиране на персонал и неговото управление, търсене на финансиране и неговото обслужване и други дейности, които все повече се отдалечават от таланта, уменията, опита и личния труд на предприемача в развитие на конкретната дейност.
  • И така се стига до момент, в който ако бизнеса стане инвестиционно интересен, се намира някой крупен играч, който откупува съществуващата структура и я превръща в поредната банкнота в инвестиционния си портфейл. В някои случаи първоначалния предприемач остава да управлява фирмата си, но от този момент натам всяка стъпка за развитие на дейността ще е свързана с намаляване на разходите, увеличаване на печалбата и пазарната капитализация, така че фирмата да стане инвестиционно интересна за някой друг. Респективно продуктите или услугите, които се предлагат ще бъдат с все по компромисно качество, тяхното реално производство ще става все по на изток, а принципите които движат бизнеса ще са описани в някои ръководни инструкции, като никой по веригата собственик - изпълнител, няма да влага и милиминка от първоначалния хъс за развитие.
С тази стълба на развитие на бизнеса, в началото на 21ви век си даваме сметка, че в Европа и цивилизования свят, почти не е останало производство, което да се управлява по ценностите за упражняване на таланта, уменията, и хъса на собственика и удовлетворяване на неговите усилия.
Днес сме изправени пред факта, че не производството генерира средства за неговото развитие, ами средствата генерират още средства използвайки производството за черната работа.
И така не парите са средство за производство, ами производството е средство за генериране на пари.

 Но нека погледнем сега от стана на хората - потребителите, трудещите се, харчещите - тези които плащат най-много данъци.
Някога парите са били средство за заплащане на труда, средство за обмен на блага, средство за спестяване. С развитието на нашата цивилизация, след първоначалната еволюция на генетично ниво, ние сме преминали през фаза на развитие, в която от удовлетворяване на минималните физиологични потребности като осигуряване на храна, вода, сигурност и възпроизвеждане, сме стигнали до фазата на удовлетворяване на материалните потребности породени от нестихващо желание да притежаваме и консумираме повече и повече неща (често без да си даваме сметка че много от тях не са ни нужни). С налагането на психоанализата като наука от Зигмунд Фройд и неговите последователи, тази специфична функция на човешките същества да желаят повече отколкото имат нужда е започнало да бъде управлявана. За повече по темата препоръчвам филма The century of self на Адам Къртис. 
Впоследствие тази форма на управление на нашите потребности е еволюирала в управление на нашите желания, следвайки естественото еволюиране на обществото към следващата си фаза на развитие - от удовлетворяване на потребности, към удовлетворяване на желания. Или от удовлетворяване на потребността за приобщаване към общи ценности, към задоволяване на потребността за индивидуално изтъкване в обществото.

Въпреки еволюцията си, "Цивилизования човек" към днешния момент е подвластен на желанието да има и е зависим от потребността да харчи пари за да удовлетвори това си желание.
Ние сме се превърнали в роботи, които работим 22-26 дни в месеца за удовлетворяване на желание за покупка на някаква вещ или за да имаме по-новия й вариант. И така не остава почти никакво време за лично усъвършенстване или споделяне на ценности различни от притежанието на дадена вещ (пък било то и къща). Дори децата в някои случаи се приемат като вещ (простете за цинизма), като постижение на личния успех, съизмеримо с това да притежаваме нещо материално.
Някога хората са работели за да получават пари, с които да живеят, а сега хората живеят за да получават пари, които да харчат. Днес труда ни не се оценява по това, какво умеем, ами ние продаваме уменията си за толкова колкото можем да получим. В крайна сметка ако някога хората притежаваха пари, то днес парите притежават хората.


Има и още една гледна точка - тази на политиците, но няма да я засегна, защото в днешния меркантилен свят всеки от нас може да си представи как парите управляват политиците.

Именно това влияние на парите върху нас е причината за настоящата криза. И нямам предвид формалната причина с пукането на кредитния балон, ами фактическата причина - обезценяване на човешкия фактор в изграждането на обществото. От обезсмислянето на производството, към увеличаване на безработицата, до лошите кредити и най-вече липса на инструменти за тяхното управление.

За това смятам, че този век ще е преломен. Дори именно 2012 година ще бъде ключова за съдбата на човечеството. И не защото някой е предсказал, че 2012-та живота ще свърши, а защото в този век ни предстои да решим какви ще бъдат нашите нови ценности и на къде ще продължи нашия път на развитие.


----------------------------------------------------------------------------------

В проекта Цивилизацията  смятам да поразсъждавам върху теми като:
  • Законите и дали те ни правят по-цивилизовани или напротив
  • Противоречието Качество на живот и неговото количество
  • Други теми, в които виждам специфичен модел на развитие на човечеството, но погледнат от различен ъгъл.
Ще се радвам на коментари, пък било то и хапливи. Нямам претенции за изчерпателност по темите или пък някаква крайна форма на фактологизъм. Всичко, което споделям тук е свободна интерпретация и разсъждения върху света - така като го виждам в дадения момент. Като във всеки момент съзнавам, че още утре или след 10 години тези разсъждения може да са пълни глупости :)

01 май 2012

Представление на Ангелите на Касиел в рок клуб Angel heart

Снимка: www.facebook.com

В Събота с любимата ми бяхме в любимия ни рок клуб Angel heart за да видим и чуем представлението TOXIC  на актьорската минитрупа на Касиел Ноа Ашер - Ангелите на Касиел Иво Желев и Силвия Станоева а създадена от шоуто на TV7 - Star machine
 Интереса ни бе подбуден не само защото това е любимия ни клуб, не и защото Иво ни е приятел и се възхищаваме на актьорските му успехи, но най-вече да се позабавляваме, което не ни се беше случвало отдавна.

И се забавлявахме!!!!

Шоуто е уникално не толкова с певческите способности на изпълнителите, колкото с превъплъщаването на актьорите в роли, в което те самите са герои. Докато ги слушах и гледах си дадох сметка, че когато актьори изпълняват песни, те не се опитват да подражават на оригинала, ами влизат в роля на която те сами са сценаристи и режисьори. И така придават на всяко изпълнение неповторимост, която е плод на моментните емоции на изпълнителя, която в този момент се превръща в автор. Но автор не на песента, а на самото изпълнение!


Надявам се проекта TOXIC да продължи да обикаля клубовете и да се развие дори в нещо по-голямо, което да е пример и за други артисти.

Споделям един видео клип в изпълнение на Иво Желев, който ме трогна особено.


Uci me majko karaj me
прекрасна македонска песен изпълнена от Иво



А ето и още няколко култови заглавия, с които актьорите предават нов смисъл на песните.

Miracle of love (на Eurythmics)
в изпълнение на Силвия

Crazy in love (на Beyonce)
изпълнена от Силвия със силната подкрепа на Иво

Purple rain (на Prince)
в изпълнение на Иво

Flowers on your grave (на Lovage)
един невероятен актьорски акт

I am sailing (на Rod Stewart)
за финал една песен превърнала се в класика



Сигурен съм, че скоро ще видим добър запис на целия концерт, както и на другите концерти със заглавие TOXIC, които надявам се да има, но във всеки случай най-доброто впечатление е когато си очи в очи с изкуството.



Желая успех на Ангелите на Касиел - Иво Желев и Силвия Станоева, както и пълни маси на рок клуб Angel heart.


25 март 2012

Човекът е добро същество


По природа човек е създаден да обича.

Не да мрази и да вреди на ближния. Но развитието на обществото го прави такъв. Можем да стигнем до този извод, когато проследяваме развитието на човешкия живот. От самото раждане, растеж, съзряване, узряване, цъфтеж, плодотворност, зрялост и заник.
Ще започна с раждането и дори преди това, когато хормоните у майката я карат да цъфти и прелива от радост, а света в нейните очи изглежда по-светъл и красив. Още с първия симптом за бременност, в бъдещата майка преливат необясними до този момент вълни на вътрешна радост (разбира се ако самото забременяване не е някакво крайно недоразумение). Тази радост у майката е свързана повече с физиологичната потребност тя да упражни своите детеродни функции, но като оставим физиологията и практичната страна на нещата, новия живот радва родителите преди всичко с това, че дава надежда у тях за един по-хубав бъдещ период на развитие на човечеството.
Когато бебето се роди, то разбира се е абсолютно безпомощно и е на 100 % зависимо от родителите си. В онези първи дни на белия свят, след първоначалния шок от новата среда, бебето започва да опознава всяка част от света започвайки от гърдата на майка си, дъха й, гласа й, шума от автомобилния трафик наоколо и рекламите по телевизията. Във всеки момент то се развива и става все по-пълноценен и независим човек. Но точно в тези първи дни и седмици до 1-2 месеца, ние можем да видим в рожбата си, че човек по природа е добро същество.
В началото на житейския си път бебето няма емоции, няма навици, няма страхове, нито дори спомени (вероятно). То плаче за да покаже, че е гладно или му е студено, а не защото не харесва нещо или го боли. В онези „невинни” дни и седмици, бебето е изпълнено единствено с жажда за живот. Болката, мъката и несгодите са фактори, с които то ще се сблъсква по-нататък.

Но сега то е просто любов!

Забелязали ли сте, че първите му усмивки са само на сън. А какво може да сънува след като няма спомени? Това показва или че прераждането е факт или че в природата на човека има заложена първична доброта и положително настроение към живота. Забелязали ли сте, че бебетата не мигат с очи (почти)? Това значи, че те не познават стреса, нищо не може да ги изплаши и да ги смути. Може да слушате шумна музика край тях, да минава трамвай наоколо или самолет, но те ще го приемат за нещо нормално, което е просто част от света, в който те навлизат. И колкото повече го опознават, толкова повече ще различават доброто от лошото; Радостта от страха. Ще плачат, когато са тъжни и ще се смеят когато са щастливи. Понякога ще го правят просто защото така трябва… 

Но сега те са просто любов!

Забелязали ли сте, че с първите колики някои бебета не плачат, а просто се гърчат без да разберат какво им е. С навлизането в живота те ще се запознаят с болката. Започвайки с втората и трета ваксини. По натам ще усетят, този дискомфорт на тялото при все повече ситуации – когато си удрят главата, ритат твърди предмети, драскат си лицето, растат им зъби или пък ако случайно някой ги изпусне от високо...

Но сега те са просто любов!

Докато са бебета, те са обградени единствено от любовта на родителите. Те не познават други чувства, докато не срещнат други хора. На детската площадка, или в градината. В училище, в университет в борба за работа и успехи. Те ще се сблъскат с човешката природа – такава каквато тя се преобрази, когато човека стане част от обществото.

Но до тогава те са просто любов!

И това е нашата природа, от която ние постоянно се отдалечаваме.


*На Виктория - остани добро същество

12 март 2012

Инвестиции.ли

 Илюстрация: www.livenews.bg

Икономистите в България продължават да разчитат на чужди инвестиции за оживяване на икономиката, за кърпене на платежния баланс, за намаляване на безработицата. А всъщност чуждите инвеститори използват наличните в страната ресурси в тяхна полза, като влагат свои пари в това.
Това е естествен процес. Те имат пари и ги инвестират срещу доходност.

А защо да не стимулираме Български компании да използват тези ресурси и така интересите да остават в страната?

Ние постоянно се оплакваме, че нямаме пари, а правим безумни разходи за елементарни неща... Даваме повече пари за хляб, отколкото за месо. Плащаме на пет човека в офиса, вместо да инвестираме малко пари и повече усилия в софтуер. Поддържаме армия от държавна администрация, вместо да използваме развитата си над-средното европейско ниво интернет мрежа…

В тази статия в Инвестор.бг се представят данни за това, колко губим от чуждите инвестиции в България. Всяка компания, която инвестира в даден бизнес собствен ресурс, извлича ползите от него докато ги има и после продава бизнеса си и така си възвръща първоначалните инвестиции. В резултат тук остават само ниските заплати и осигуровките на хората, малко транспортни разходи на местни фирми и евентуално строително-ремонтни дейности. Дори ДДС не остава, защото всичко което се произвежда тук се изнася…

Защо  не можем сами да инвестираме и да печелим от собствените си ресурси?
  • Защото имаме ограничени финансови средства
  • Защото нямаме собствени стойностни продукти, които да реализираме
  • Защото нямаме пазари за реализиране на идеите си 

Горните три неща са основните приоритети, в които трябва да се насочат усилията на правителството за да стимулират собствените инвестиции. А именно:
  • Освобождаване на средства за вътрешно финансиране (защо ни е нисък външен дълг, като нямаме пари в хазната, а има толкова дупки за пълнене). Усвояване на еврофондове (защо ни е да плащаме членски внос, като не успяваме да ползваме облагите от членството си, а дори сами си поставяме бюрократски препятствия)
  • Стимулиране на иновациите, инвестиции в университетски програми за развойна дейност, стимулиране на технологичното усъвършенстване на производството.
  • Политика по стимулиране на потреблението и износа на български продукти, съпричастност на държавата към интересите на местните фирми (все пак те са виновни в бюджета да се трупат пари).

А да, не трябва да забравяме, че водещи "български" фирми са регистрирани извън България, някъде по островите и също не плащат данъци тук. 

11 февруари 2012

ACTAvizm vs. INDUSTrializm*



Днес е ден за протести срещу АСТА в Европа. и по света.
В повече от 150 града на Стария континент (и по малко от 10 отатък Атлантика) хората протестират срещу възможността на властите да криминализират консумирането на авторски произведения от интернет пространството и съответно да наложат контрол и цензура, които този акт ще упражни върху потребителите на интернет. 


Всъщност хората протестират предимно срещу ограничаване на свободата да гледат, слушат, споделят и ползват произведения на изкуството, културата и технологиите, които в момента могат да консумират това абсолютно безплатно. .

А споразумението АСТА има за цел да постави в някакви рамки, използването и споделянето на авторски произведения в интернет, като защитава носителите на авторски права. Но както често се случва, повечето актове на властта стигнали за одобрение от парламентарните трибуни са в подкрепа на корпоративни интереси.
В случая с АСТА правата, които биват защитени са не толкова на самите автори на произведения, колкото интересите на притежателите на тези права - продуцентите и издателите на авторските произведения.

Всичко е усложнено, защото бизнеса с изкуство е една сложна комбинация от талант за творчество, бизнес находчивост и капитал, където за всеки компонент отговаря отделна страна, която не може да постигне резултати без наличието на другите два компонента.
Знаем, че в този бизнес самите автори на произведения често биват ограбвани от издателите и продуцентите, които всъщност просто правят своята част от бизнеса - да направят първичния авторски продукт продаваем.

Работата на творците е да създават произведения на техния талант и те често не разбират нищо от бизнес или пък нямат нужните капитали за да го осъществят.
Онези с капиталите пък изобщо не се интересуват кой какво твори, стига то да донесе допълнителен капитал за тях. А по средата стоят тези, на които работата им е на намерят таланти, които искат да станат популярни и да намерят капитали, които искат да бъдат умножени с цел публикуването на авторските произведения и така таланта да излезе на бял свят. Тази система работи откакто има търговия и от момента, в който хората разберат, че  изкуството може да бъде не само хоби.


Този бизнес се превърна във вид "мека" индустрия и се разви успоредно с Индустриализацията в останалите сфери на обществения живот - производство, търговия, обществени услуги и държавно управление. Слагам главна буква на думата Индустриализация, защото вярвам, че именно тя убива човека и неговите умения и именно това ще бъде причината света да се преустрои към нова социално-икономическа система, където акцента ще бъде върху думата социално и по-малко върху икономическа.
Индустриализацията е онази степен на навлизане на парите в нашия живот, при която, това какво правиш губи своя смисъл, защото единствената му оценка се изразява в пари.

По отношение на Индустриализация на изкуството искам да обобщя процеса с няколко стъпки:
  • Изкуството е резултата от развитието на таланта у човек, който успее да намери го в себе си 
  • В началото този талант е просто хоби, което човек упражнява за да изрази своите най-съкровени виждания относно света, напук на битовизма, в който е принуден да оцелява.
  • Ако това изкуство има успех сред близкото му обкръжение, човек добива смелост да замени мизерната работа, с която си изкарва прехраната (и която често му пречи да твори) като развие своя талант на по-високо ниво с помощта на търговията и продажбите на своите произведения. 
  • За да осъществи това, той трябва да се свърже с издател и да му отдаде правата за популяризиране на предмета на неговото изкуство. 
  • Така той продава своя продукт срещу пари, с които се надява да преживява от тук нататък. 
  • Но изкуството е специфична форма на връх на човешкия талант, която идва не когато човек пожелае, а когато е в най-подходящо настроение да я възбуди и развие. И така в условията на икономическа зависимост, човек е принуден да "твори" на сила, а често това изкривява резултата.
  • На този етап на развитие на изкуството, то е зависимо и подвластно на парите. Т.е. то се прави заради тях самите. А когато таланта е роден не от порива на сърцето а от джоба, той се стопява в невзрачни форми.
  • Издателите от своя страна имат за цел да помогнат на авторите да прескочат тази ключова точка на развитие, до степен в която автора ще е достатъчно обезпечен финансово, че да не мисли за изкуството си като източник на пари, в противен случай те ще си загубят "златната гъска".
  • Когато автора достигне ниво на икономическа независимост, при която неговите пари и известност сами правят пари, тогава той отново може да започне да твори със сърце, а не с портфейл.
  • но единици са тези, които не се поддават на парите и успеят да се върнат към естествената форма на вътрешното им Аз (То)

Днешните протести на обществото са основани на запазване на статуквото на свобода на общуването и споделянето на продуктите на тази индустрия. Но те имат една по-значима функция - борбата срещу Индустриализацията е естествената реакция на обществото за увеличаване на стойността на човешкия интелект, пред непоклатимата сила на парите.
 А свободата в интернет е инструмента, с който хората се борят с тази индустриализация по естествен начин. Това с което тази свобода подпомага творческия процес и авторите е, че обезсмисля издаването на физически носители, които могат да се търгуват срещу пари и така капитала да генерира капитал. Сега артистите са принудени да се върнат отново на сцената, където очи в очи да споделят своят талант с своите почитатели и така да скъсят дистанцията между твореца и потребителя. А в YOUTUBE ще се намират все повече записи на фенове от концерти, от колкото клипове копирани от DVD.


*INDUSTRY - произлиза от английското В ПРАХТА и в случая е особено актуално в контекста на това, какво причинява индустриализацията на производството. (Всъщност произлиза от френското industrie = дейност, но смятам че не е случайно съвпадението с IN DUST)