Показват се публикациите с етикет Нередности. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Нередности. Показване на всички публикации

23 ноември 2021

Узаконено беззаконие

В България, винаги поставяме качулката, след като дъжда отмине. И вземе своите жертви. 


Ето тези табели, например, бяха поставени преди години, по АМ Тракия, край гр. Ихтиман, след като стана верижна катастрофа, вследствие на задимен участък от магистралата, поради запалени стърнища. Паленето на стърнища е незаконно от няколко години по-рано, да не говорим, че е нечовешко по отношение на природата и околните.
Като резултат от трагедията, властта измисли тези знаци, които предупреждават шофьорите за допълнителни ограничения на движението в случай на мъгла и дим.
Мъглата е природно явление и се случва навсякъде из страната, при специфични условия. Димът обаче, може да бъде предизвикан основно от човешка дейност, която във всички случаи е обявена за незаконна.  Държавата пък, в момент на интелектуален ступор и патологична некомпетентност, за да размие общественото недоволство, закачи тези незаконно съобразени табели, само в този участък на родината. С този си акт, Държавата капитулира и признава неспособността си, да се справи с беззаконието, което вече 70 години върлува между границите ни. 
Повечето от вас, мили съграждани, имате наблюдения от много подобни абсурдни действия на власт имащите, а ако сте ги пропуснали или сте ги приели за нормални, огледайте се - ние се стопяваме! 
Стопяваме се от най-високи нива на смъртност в Европа от десетилетия насам. 
Катастрофи! 
Трудови злополуки!
 Семейни трагедии!

Все беззакония, водещи до смърт.
Беззакония, уважаеми съграждани, са онези неща, които карат хората да не спазват законите и правилата в обществото. И всички те, са умело прикрити и напудрени от държавните управници, за да мине номера. За да се размие драмата. За да се види, че нещо са свършили...
Сега е момента да наблюдаваме изкъсо действията на служебното правителство с разследването на инцидента с македонския автобус от миналата нощ. Надявам се,  служебното правителство, да има куража да покаже истинското лице на беззаконието, което убива и стопява българският народ. 

Искрени съболезнования към близките на загиналите от снощния инцидент и към всички ония, които си отидоха от беззаконието, върлуващо в страната ни.

04 февруари 2020

Geld über alles*

 Когато парите са по-скъпи от живота, щастието е да си далеч от тях.

Снимки: palltex.bg   Колаж:©  Stefan Vassilev

Живеем в свят, в който парите са всичко. Или по-скоро най-важното нещо на света. Каквото и да нямаш, го намираш с пари. Е, някои казват, че неща като любовта, здравето, приятелството не се купуват с пари, но... това  е силно субективно мнение и клони към идеал.

Особено остро, това се усеща във времена на кризи, когато човешката цивилизация или някаква част от нея е застрашена от природно бедствие, зараза или война. Когато, от една страна хората са съпричастни към страданието на другите, а бизнесът е в обратната посока - радващ се на възможностите за голяма печалба. А бизнесът, в развития свят е само търговия. Да търговия! Защото производството е низвергнато, като мръсно дело, с много труд и недостатъчна печалба, за което съм писал и преди.

Бизнесът всъщност, това са също хора. Собственици, инвеститори, акционери, банки очакващи печалба и служители, очакващи текущи доходи от дейността, в която са ангажирани. Отново хора! Може би същите, които са съпричастни със страданието на другите, но в този случай се радват на възможностите да обогатят бюджета си, дори за сметка на страдащите.

Тези дни изживяваме една такава криза - в една част на света, върлува смъртоносен вирус, а в целият останал свят, хората търсят възможности да реализират печалби от това.

Давам пример с предпазните маски, необходими за предотвратяване на разпространението на зарази. Принципно, това са медицински маски, които имат за цел да спрат директното разпространение на вируси и бактерии по въздушно-капков път (маска 1 от възходящата графика в началото). В сферата на бизнеса обаче, продукта "МАСКА" е просто продукт, част от предмета на фактурата, който носи печалба. В момент на криза, търсенето на пазара обявява продукт "МАСКА" и всички продукти, включващи тази дума в името си в автоматичните информационни системи на фирмите, започват да светят на червено и заливат мейлинг листите си с предложения. Веднага пазарът започва да купува всякакъв тип маски - за защита от фини прахови частици, за газова защита, с един филтър, с два филтъра, системи за филтриране на въздуха с автономен източник на кислород, облекло за херметична изолация от външният свят на стойност 600 евро...

Сякаш в един миг пазарът лудва, и всички започват да правят пари.

Продукти, които до вчера са стрували стотинки, днес се продават за левчета, а прекупилият ги  продава утре за евро и паундове със същата цифрова стойност. И тъй-като производството има ограничени възможности, мощта на търговията вади на масата продукти, които нямат нищо общо с търсенето или пък са отдавна "прегорели" по складовете от всевъзможни места.

Ловците на бързи пари, често започват да купуват и продават предлаганото, без дори да са го виждали, нито пък разбират в какъв бизнес оперират, камо ли да си представят каква роля играят, в системата на доставките. Всичко това е просто печалба.
Е, накрая някой изгаря, защото, когато кампанията свърши, онзи натокал се за сделката на живота си, остава с продукти, купени на абсурдни цени, без клиент и възможност да продаде боклуците в сметката си. Но, какво от това. Той дори няма да си направи труда да достави стоката от където я е купил - нали предишните сделки са платили всичко, за какво да вади пари за транспорт.
Тъжното е, че онези - нуждаещите се, ще платят висока цена за нещо елементарно. А някои, дори няма да доживеят да получат купеното. Докато някой ден, онези - нуждаещите се, ще сме самите ние.

Това е животът. Ако не ви харесва - изберете планината.

Снимка: ©  Stefan Vassilev



*Парите над всичко

02 март 2016

Напред или нагоре - това е въпроса!


Тази сутрин намерихме колата ни на трупчета. :(
Всъщност на един стар крик разположен така, че да балансира липсата на двете гуми от едната страна. От другата страна колата лежеше на главините си и на двигателя.



Яростта ми беше моментна, но после цял ден ме гложди. Гложди ме не толкова загубата от джантите и гумите, които трябва да компенсирам, ами чувството на безсилие, безнадежност и безсмисленост да отглеждам децата си тук. А толкова се надявах да преборя това чувство, да се опълча и да устоявам на най-естествените и най-нисши човешки пориви за сигурност, храна, щастие...

Всъщност, колата ни е стара, над 20 годишна, дори не е поддържана особено, дори не я използваме често, но ни е "наследство" от брата на моето Слънце, който по ирония на съдбата си отиде от коварна болест точно на вчерашния ден преди осем години. Прости Петка, че не опазихме колата ти от този зъл свят, прости ни...

Но нека вникнем в думите на великия Тодор Колев от клипа в началото...  Ще ни обяснят безнадеждието с безнадежност.

Именно за това яростта ми назрява цял ден. Натрупването е още по-голямо от абсурдите, на които сме свидетели всеки ден, като клиенти на новинарските емисии.
- Абсурди като това да бъдеш пребит от някой идиот, защото си пресякъл пътя му.
- Недоразумения на природата, като онези, които пресичат пътя ти и гледат злобно с надеждата да им кажеш нещо на въпреки.
- Недоразвити човешки организми, които предпочитат да обръщат кофите, в търсене на бутилки, пред това да си намерят работа и да изпълзят от калта, в която са родени.
- Или да крадат каквото сварят от съседа или от който видят по пътя си, щото е по-лесно и по чест-иво от това да работят честно.
- Или онези плазми, които правят деца за да получават детски добавки, социални обезщетения, обезщетения за многодетни, социални придобивки по  национални програми на БЧК, или на някои фондации, обикновено съвпадащи с изборни процеси. Същите тези обричат децата си на същата участ. И се множат в пъти повече от нормалните хора.


Но това е в низините. Там където редовите граждани рядко поглеждаме летейки ниско над повърхността. Освен когато нещо изблика и ни изплиска с кал. Летим вгледани в хоризонта, без да вдигнем поглед на горе.
А горе са онези, които са виновни за всичко. Онези, които нарочно пречат на развитието на обществото ни за да може те да си летят високо.
Онези, наместили се сред облаците по роднинска линия или пък закриляни от някой, който те също ще закрилят.
Онези, които възприемат държавата като мях с вода, от който смучат докато пътуват през пустинята на своята първичност.

Същите тези, които ни говорят за #Стабилност, като цел за постигане. Стабилност на какво? На безумието, на безпътието, на безсмислието.
Тези са същите, които не ни дават да погледнем на горе, защото ще видим колко са първични. Те ни сочат погледа право напред към хоризонта в посока моркова, докато теглим каруцата им.

Но стига метафори!

Тяхното най-силно оръжие и най-голяма вина за нашето неблагополучие е целенасоченото възпрепятстване на образованието и възпитаването на народните маси. Не, не си мислите, че понеже Вие лично сте достатъчно образован и "разбирате" нещата, сте спасен/а от тези смъртоносни откоси. Ако Вие знаете какво е добро и какво е лошо, позволено и недопустимо, стойностно и ценно,  но не съзнавате и не желаете да приемете, че зад всеки един образован, като Вас стоят 50 неуки кроманьонци, ако Вие не съзнавате това и ако не правите нищо за да го промените, Вие сте също толкова жертва на въпросите оръжия, живеейки втренчени в моркова пред Вас.

Всичко това се обяснява с едно - с трудовото и обществено възпитание на поколения хора свикнали да "ходят" на работа и на училище, но не и да работят или учат. Да "присъстват" в политическия живот, но не и да участват. Да гласуват, но не и да избират. Да "разбират" от икономика, но не и да я прилагат, дори и в битието си.

Ама не може всички от всичко да разбират, ще кажете. Да, не може! И не трябва! Но всеки трябва да гледа от време на време и на горе, а не само към хоризонта в преследване на моркова. 
За това, в развитите общества има Избори, а тук го наричаме "Гласуване".

Е господа и дами, следващия път като гласувате, избирайте - СТАБИЛНОСТ или РЕФОРМИ...


"...дай ми ги, дай ми ги, дай ми ги чистачките или ми ги върни..."


13 август 2014

За кредитите, изборите и онези три неща

 Изображение: http://econ.bg/


Тези дни пазарувах кредити. Правя ремонт на бащиния дом.
От дълги години съм клиент на Най-голямата банка в България и въпреки високите такси и лихви бях доволен. Изплатих там вече един кредит за 5 години, имам овердрафт, въобще добър клиент съм им и те ми вършат работа, бързо и лесно.
Поисках кредит за ремонта и ми дадоха на часа без никакъв проблем. По стечения на обстоятелствата обаче се удвои сумата необходима ми за ремонта, защото се наложи да санираме цялата сграда в която живеем всичко на всичко 3 собственика и двама квази такива.  И трябваше да рефинансирам кредита, който току що взех с двойно по-голям.
Е, този път направих проучване. Понеже съм идеалист игнорирах всички мутренски банки и отправих поглед към чуждите банки със 100 и повече години история, без никакъв свян че били чужди.

Моята банка, която също така без свян ми даде  кредит с лихва 9.99% и сума други такси и застраховки ми предложи почти същите условия, като първия кредит.

Допитах се до една друга 150 годишна банка, която натрапчиво се рекламира с възрастта си и те предложиха същия кредит с лихва 7.99% и ГПР 9.73%. В предложението влизаха такса одобрение 3%, застраховка около 1.7%. Разбира се ми пробутваха и специален пакет за банкова карта с включени отстъпки от услуги за скромната сума от 5 лв на месец.
Всичките ми разходи по тази оферта бяха с около 1500лв по-малко от старата ми банка. Почти се зарадвах и аха да потвърдя, когато разбрах че овердрафта им върви с 20% лихва на използваната сума, и 1.5% лихва на неизползваната сума. Те това ме вбеси! ОК за използваната сума разбирам, вярно, висока е лихвата, ама за неизползваната сума от къде на къде да плащам. Може би просто маркетинга им куца. Ако имаше годишна такса нямаше да ме подразни толкова, пък дори и да е същата сума. В старата ми банка лихвата по ОД е 12% годишно и такса от 19.60 годишно. Просто и ясно!
Е отрязах ги.

Третата банка, която пробвах е Австрийска, макар и с ясна ориентация към страните от Източна Европа, което подсказва до някъде зя мутренски интереси, но все пак...

Още с първото представяне на случая, консултанта ме запозна, че съгласно новия закон вече няма никакви такси за одобрение на кредита. От предварителното проучване на оферти в интернет видях, че тяхната такса одобрение бе някакви си смешни 40 лв, независимо от сумата на кредита, но сега бяха категорични, че няма дори и тази такса.
Лихвата, която ми дадоха бе  7.5%!!! Дори без да имам история там.
Освен това застраховката по кредита който ми предложиха бе в размер на около 1.4%. направо символично на  фона на 6.8% застраховка в моята стара банка. Какво застраховат ония, цялото ми семейство ли?

Направо си стиснахме ръцете с австрийците.

Всъщност, стойността на кредита, който ми предложиха бе с ГПР 8.20% или с около 2500 лв по малко от старата ми банка!!! Какво да му мисля.

Когато започнах да закривам услуги от старата ми банка, започнаха да ме ухажват. Цял директор в централния клон дойде да изрази съжаление че се разделяме, и насъска един "нов търговец" да ме зарибява. Е предложиха ми значително по-добра оферта от първата. лихва 6.99% фиксирана за целия период и пак същите такси и застраховки. Дори като попитах, че съгласно новия закон такси не трябвало да има, те смотолевиха нещо...
В резултат общите разходи по силно подобрената оферта бяха пак с 1700 лв повече от на австрийците. Пък и им бях обиден, че с първия кредит изобщо не ме отразиха като лоялен клиент. Но това си е моя грешка.

Оказва се обаче, че преимуществото на скъпия кредит е във фиксираната лихва. Докато малките банки предлагат ниска застраховка Живот и правят плаващ лихвения процент връзвайки го със SOFIBOR, голямата банка фиксира лихвата си и прави застраховка върху всички възможни рискове, включително срив в банковата система. За това, вместо 200-300 лв застраховка, те взимат 1300лв.
Голямата банка си е голяма, защото гледа на далеч и от високо. Банковата система в България вече започна да се клати. Не, че 100 годишните банки ще фалират, но кредитния рейтинг, платежоспособността на българите, политическата обстановка и лошите кредити могат много скоро да изстрелят SOFIBOR-a до небето.
Замисляйки се за това, моите тревоги с ремонта и кредитите потъват в черните мисли за фалита на държавата, за упадъка на обществото ни и за безсмисъла да живеем тук.

Тази есен има избори. Хората едва ли ще осъзнаят, в какво е най-добре да вложат демократичното си право, защото все още малко са страдали и недостатъчно са били лъгани. Но нека мине и следващия парламент. Нека видим дали ще дрънкат тенджери на площада и нека прочетем заглавията на най-четените издания след година. Ако те отново започват с гръмки думи и препинателни знаци, значи това общество изобщо не заслужава демокрация, кредити, супер-хипер-трипермаркети и прочье. Е тогава ще дойде момента, в който да разпродадем всичко, да си върнем всички кредити и да сменим проклетия SOFIBOR с EURIBOR


  P.S.
Това не е медийна публикация уронваща престижа на конкретна банка или на банковата система в България. Това са свободни мисли на човек, търсещ най-добрия кредит в условията на нестабилност в обществено-политическата ни система.


24 януари 2013

Топлофикация - тъмна Индия

Най-сетне и аз получих прословутата декемврийска сметка от любимата Топлофикация. 


Не беше по-висока от миналата година, но това предполагам защото е базирана на миналогодишната средна консумация на апартамента, а тогава в този апартамент почти не ползвахме парно и дори в края на периода ни възстановиха около 200 лв.

Сегашната сметка обаче ме изуми с друг факт:
- за м. Дек. начислена енергия за отопление на имота 28 единици спрямо миналата година 71 единици. (т.4 от фактурата)
- за отопление на сградна инсталация м.Дек.2012 - 56 единици, за м.Дек 2011 = 32 единици.

- за подгряване на вода консумацията миналата година е разумно по-голяма  - тогава ми се роди Виктория


Та това което не можаха да ми начислят като за апартамента ми го начислиха като "отопление на сградна инсталация". разбирам че загубите в сградната инсталация са съществени, но ако обобщим начисленото на всеки апартамент в сградата, вероятно ще сме изплатили загубите от пропиляна топлинна енергия на целия квартал. А ако е така с целия квартал....


Монополите са най-страшното нещо за цивилизацията!!!

 От тях човек губи интерес да се развива.



20 юли 2012

Новия закон за включени фарове

Ще си позволя да коментирам новия закон за включените фарове.


 Снимка: http://dariknews.bg/


По принцип съм ЗА включените фарове през цялата година. Коментирал съм го преди и съм твърдо убеден, че за благото на обществото ползите са повече от консумираното гориво.
Но по отношение на на закона като метод за възпитание съм абсолютно ПРОТИВ!!!

По принцип съм против забраните, задълженията по закон и необходимостта от държавен контрол на съвестта и добронамереността на гражданите.
Смятам, че това е деградиращо и прави хората овце.
Какво е добро и какво лошо се възпитава вкъщи още първите седем години!

Колкото повече закони управляват живота ни, толкова по зависими ставаме от държавните структури и губим своята най-висша човешка особеност - да бъдем разумни същества, които могат да определят сами какво е добро и какво лошо. (Това е част от темата ми за "Цивилизацията" върху която работя)

 ПРОТИВ съм държавното регулиране на правата ни!
ЗА съм по отношение на личната грижа на всеки да добруването между хората.

Ние живеем в общество и ако не се грижим един за друг, ще се самоизядем!!!


06 ноември 2011

Цените в IKEA


Възмутително!

Курса Леа/Лев е 4.4/1
Ценовата разлика е повече от 80%

Избрах прозиволна стока, преди да ида на място там. 
Резултата - просто няма да отида там!!!





19 септември 2010

За банковите кредити


Когато изследваш банковото извлечение от погасителните си вноски, с всеки следващ месец установяваш, че половината от разходите ти по кредита са за лихви. И когато дойде последната вноска, виждаш колко пари си внесъл за целия период.
Та в онзи момент си казваш "Повече никакви кредити!"

Ама няма как иначе.

От една страна съзнаваш, че кредита го плащаш с живота си, а от друга страна ти е ясно, че без кредит живота ти няма да се развива, както ти се иска.

Забравих да кажа, че в погасителния план не са включени застраховките по кредита, които допълнително смучат от сметката ти, както и всички малки таксички начислени за обслужване на сметките. Но това закона за защита на потребителите не се е произнесъл категорично.

Така че - приятно погасяване,  до следващия път, когато ти дойде да кажеш "Никакви кредити повече"

29 юли 2010

Работодатели vs Служители

Защо в тая държава хората си вършат работата само когато някой ги накара, сякаш това не е тяхна работа а на техните работодатели, които само експлоатират служителите си за без пари?

Ето една главоблъсканица:
Дали защото работодателите плащат малко - служителите не си дават зор?
Или работодателите плащат малко защото производителността на хората им е на отрицателно ниво.... ?

Като за яйцето и кокошката, само че на тази учените намериха отговор!

Обаче аз имам отговор на нашата главоблъсканица.
Българските работодатели се задоволяват с такива служители, защото и те самите са същите. А чуждите работодатели именно заради това са дошли тук - заради евтиния труд. Няма евтин труда, няма работа.

Интересното е, че нито работодателите, нито служителите, нито политиците имат интерес труда да поскъпва по различни причини:
- работодателите - разбира се поради факта че по-високите им разходи намаляват конкурентоспособността им и респективно тяхната печалба. Те обаче не правят сметка че с по-качествени материали става по-качествен продукт, защото в България качеството не е целта.
- служителите винаги искат повече пари, обаче могат да ги получат срещу повече задължения, а в България служителите се плашат от нови задължения или дори нови знания за това как да си вършат работата по-добре и да поемат повече работа.
- управляващите пък нямат интерес хората да се развиват, първо защото по-знаещи и можещи хора се управляват по-трудно, и второ защото самите управляващи имат същите негативни качества по отношение на личностното развитие като останалите хора и ако някой се извиси над тях ще се чувстват малоценни.


п.с.
аз съм един разочарован гражданин на страната, служител в моята фирма, и бунтуващ се бъдещ собственик на фирма!

20 юни 2010

Проядена държава - в подкрепа на следовател Михайлова

С този текст бих искал да подкрепя каузата за осведомяване на обществеността по случая със следовател Мария Михайлова, която от съвестен държавен служител, неприемащ общоприетите корупционни практики в системата на правосъдието е превърната в мишена и жертва на системата, в която работи.

В страницата във  Facebook е описан касуса детайлно.
А ето и видео за които не обичат да четат.

Нейната история ни показва как един „свръхчовек” (така наричам хората, които отдават живота си на своите идеали и които имат определена обществена  отговорност, която отстояват) може да бъде принизен да се бори за задоволяване на минималните си човешки потребности – сигурност за живота си и пари за оцеляването си и това на нейните деца.

Това е една тъжна история, която ни показва в каква държава живеем.

Ако имате търпение да прочетете я цялата, към края ще забележите, как целта на каузата се измества от обществено значими теми, като тази за свързаността на престъпния свят с полицията и правосъдието, преминава през лично отмъщение и борба за оцеляване и накрая темата на каузата се измества към елементарна борба за получаване на финансови средства за оцеляване. Това е така защото преди всичко човека е жив организъм и когато е поставен в екстремни ситуации се задоволяват първо животинските нужди от сигурност и прехрана.

Тази схема за потулване на основния проблем е добре отработена и е характерна за съвременното общество. Сценария сме го гледали и в няколко американски филма, но всъщност в нашето общество проблема е още по-дълбоко вкоренен.

България е държава, която е пропита от корупция. Корупция, свързана не само с приемане (искане) на подкупи от държавни служители, ами много по-дълбоко проникнала в съзнанието на хората.

За всички нас, обикновените хора приемаме за напълно нормално полицаи, данъчни, ХЕИ и други контролни органи да се подкупват, на лекари да им се плаща под масата, майсторите да се черпят и общо взето нещата да се вършат „по втория начин”.
Този начин на мислене е улегнал в българското общество, насаждан с години и с поколения.
Започва се още с раждането.  Когато имате късмет да изпитате това свето тайнство, вие неизбежно ще се сблъскате с корупцията в болничната система. Принципно не е необходимо да плащате каквото и да е, но всички роднини, близки и хора вече минали по тоя път ще ви посъветват да не си играете и на намерите „подходящия” доктор за да ви изроди детето. Между другото ако не платите пак може той да ви акушира, но разбира се вниманието и отношението след това ще бъде доста по-различно, а когато се отнася за здравето или за децата ни – въобще не се замисляме.

По нататък, за да приемат децата в детска ясла или градина, без да минеш по втория начин е просто загубена кауза. Дори общо прието е не да се казва „записах си детето в детската” ами „уредих си детето в детската”. Това е валидно и за много други „уреждания” които ни съпътстват цял живот.

Още по-натам – училище, университет, първа работа и повишения навсякъде в житейския ни път сме обречени да „почерпим” някой за да получим нещо. Дори и за майсторите за ремонти се търсят връзки и препоръки.

Всички пречки в нашия живот се решават по втория начин.
Дори и когато пазаруваме домати на пазара, трябва да „флиртуваме” с продавача за да ни избере нещо по-читаво. Така е прието от съзнанието ни.
Това е системата, в която живеем. И ако някой не се нагоди към системата, той бива отхвърлен от обществото, губи възможността да постигне нещо в живота си и ако реши да се бори със системата в най лошия случай може да стигне в положението на Мария Михайлова.


Подкрепям следовател Михайлова в борбата и за оцеляване, с надеждата че този случая или някой следващ подобен ще обърне общественото мнение в непримиримост към системата в която живеем.
Защото на мен не ми харесва да живея така. Искам един ден да знам, че съдиите, прокурорите, следователите и ченгетата, докторите, учителите и всички от държавната администрация от които зависи нещо, ще си вършат работата съвестно, без да търсят изгода от всяко свое действие и без да те гледат в ръцете. Но това ще стане когато ФБР дойде тук и ни наложи законов борд от който няма измъкване.

Така както успяхме да  стегнем финансите на държавата – с чужд контрол!

Още по темата:
Блогът на Галя
Фрог нюз
Афера.бг

02 август 2009

Налагане на законите - Синя зона

Въвеждането на правилата и законите в съвременното общество не е лесна работа. Както казвам "въвеждане" нямам предвид гласуването им в парламента или на сесия на общинския съвет, ами реалното им налагане в обществения живот.
Всеки ден се сблъскваме с недобросъвестни хора, за които спазването на правилата е за подигравка, а истинска чест е да влязат в насрещното движение на малка уличка, като псуват всички дето карат срещу тях и им святкат...
Разбира се това е малък пример, наслука изваден от морето с примери, в които живеем всеки ден.
Налагането на законите в съвременния свят не е лека работа - особено когато някои от законите са създадени преди 30-40 години, когато колите по улиците са били рядкост, а тротоарите и алеите са били място за разходка.
Сега в София има толкова коли, че за да се управлява движението в този град е истинско предизвикателство.
Една от мерките за управление на трафика в центъра е въвеждането и разширяването на "Синята зона", като все повече улички влизат в тази зона.
Обаче въвеждането на новия режим никак не е лесно.
На малката уличка Гечкенли, която е дълга две пресечки от по 50 мт. преди няколко дни въведоха Синя зона.

паркиране в Синя зона

Както се вижда на снимката всички коли са паркирани от ляво по посока на движението, а както знаем по правилник ако не е указано друго паркирането става от дясно. За това и маркировката за Синя зона е направена от дясно.
Хората от години паркират на тази улица от ляво, защото от дясно има няколко гаража и може би там пече повече слънце.

Новите правила рано или късно ще се въведат реално. Това обаче практически е невъзможно да стане доброволно. Защото, дори и да иска човек да си паркира колата от дясно, това ще значи че ще задръсти движението (без да нарушава правилата). на тази улица има около 10-ина коли, повечето от които нощуват там по местодомуване, и въпреки че собствениците им живеят там и почти невъзможно да си направят среща по едно и също време и да си преместят колите - все някой ще липсва (като на събранията на живущите в даден вход).
Единствения начин за решаване на проблема е - акция на Центъра за градска мобилност за извозване на неправилно паркиралите автомобили. такава акция трябва да стане през нощта, като предварително е добре да се уведомят собствениците (с лепенки).
това обаче пак не е сигурен начин, защото на сутринта пак някой ще си паркира както преди.
За това алтернативата не е извозване на наказателен паркинг ами преместване с паяк от ляво - на дясно - доста маневри трябва да се извършат, но така ще е сигурно, че от тук нататък няма да се паркира от лявата страна.

Сега обаче да му мислят собствениците на гаражи и дворове с места за паркиране...

25 юни 2009

На къде върви България

Преглеждайки Интернет пространството всяка вечер - новините, свободните публикации и някои любими места, браузвайки насам-натам из нета, неминуемо стигам до извода, че изключително много публикации има в подкрепа на десните партии в лицето на Синята коалиция.
От един бърз преглед на Свежите заглавия - в сериозните часове на деня, можем да отразим поне 1 на всеки 4-5 публикации, която е свързана със Синята идея.
Този резултат го отдавам на факта, че активната част от населението в интернет, определено е ориентирана към демократичните идеи проповядвани от сините.

Статистиката за навлизането на интернет в българските домакинства показва, че около 1.5 млн българи ползват (или имат възможност за достъп) интернет. Посочената статистика обаче изхожда от факта, че всяко домакинство се състои от средно 2,3 човека. Това означава, че в тези 2.3 човека около ~0.8 "човека" за пенсионери, които в по-малък процент ползват интернет, ~0.6 % са деца до 18 години, които се интересуват от други работи.
Така обработените данни показват, че активната част от населението, които ползват интернет, са около 550000-580000 човека. Замисляйки се над въпроса, колко хора са активни потребители на интернет, оценявам че може би 90% са само пасивни потребители на информацията от интернет. Е, може би 10-15 % от тях допринасят с малко за обогатяването на интернет публикациите със своите коментари, но за съжаление, като чета коментарите по най-популярните блогове, не мога да кажа че голяма част от коментиращите могат да се определят като "качествен материал" (в смисъл, че те повече се заяждат и търсят място за избиване на комплекси).

От горните сметки стигам до убеждението, че активната част от хората които "създават" българското интернет общество са около 58000 души, които поддържат своето лично присъствие в интернет.
Четейки и ровейки се из профилите на хората които пишат в нета, с прискърбие установявам, че голяма част от тези хора живеят извън пределите на страната. Това е добре за тях, съдейки действителността с която се сблъскваме ние тук.
За хората, които живеят в развитите общества, няма толкова силно значение това, къде физически се намират, защото технологиите и по-високо ниво на културно и интелектуално развитие в онези страни, ги прави Граждани на света.

Ако приемем, че може би 15-20 % от пишещите в българското интернет пространство са извън страната, онези, които остават тук са около 50000 души.

Ако се върнем на съдържанието на интернет информацията, която ежедневно се публикува, можем да определим около 40% от публикациите като спам с забавна/комерсиална цел; 20% като лични споделяния и изкуство; 7-8% технологични новини; 10-15% общи новини от деня; 10-15% са в подкрепа на сините, и може би 5-10% публикации свързани с ББ,Яне и близки до БСП формации, които само бълват помия и вероятно са платени и поддържани от много малък кръг професионалисти.
Анализирайки горните статистики стигам до убеждението, че от 50-60000 пишещи в нета, около 10000 души открито подкрепят Синята идея.
Това е добър процент нали?
Ако го съотнесем към общия брой гласуващи е добра перспектива, нали?
Но не можем нали? Жалко!
В България на Евро изборите2009 са гласували 2601000 души, от които 25000 са объркали нещо с вота си и определено не са качествен материал.
Сравнявайки резултатите от гласуването с анализите за интернет обществото, картината е жалка - нали?
Единствената надежда за тази държава ми остава във факта, че интернет обществото се разширява право пропорционално на разширяването на достъпа на хората до интернет, и съдейки по това, че всяка следваща година, все повече хора имат достъп до интернет, се моля че след още 8-10 години "качеството на материала" в страната определено ще върви нагоре.
Жалкото обаче е че, качествените хора пък напускат страната със същите проценти на развитие.
Значи за това напоследък бавно загиващото власт-имащо общество прави всичко възможно хората да не могат да гласуват в чужбина - или поне в онази чужбина, в която живее наистина качествения материал.

P.S.
- Всички статистически данни и анализи са лични интерпретации от моя опит и наблюдения. Има голяма вероятност вижданията ми силно да са изкривили данните и те да не са представителни за повечето хора. Силно се надявам обаче, хората които четат това да гледат през моята призма, и съдейки по статистиките по-горе, твърде вероятно е надеждите ми да се сбъднат.
- Под термина Качествен/Некачествен материал нямам предвид никой конкретно, и смятам всички сме Качествени докато не направим живота си некачествен или не допринесем с нещо обществото около нас да понижи своето качество.

01 юни 2009

Внимание, земеделски стопани! - коментар по Е.Дайнов

И аз мислих да пиша по тази кампания, но се погнусих.
Като реклама е направо издевателство над целевата аудитория и звучи толкова УЛТИМАТИВНО, че може да я е измислил само някой, който определено не желае да се кандидатства по този проект. А този някой така му е било наредено, не само за да може парите да се усвоят "вътрешно" ами защото "тези" хора просто така разсъждават - тоталитарно-депресиращо.


Всъщност когато преди десетина години учих за европейските фондове преподавателката ми (която смятам за голям професионалист - преподавател) ни описа Еврофинансирането, като проекти, които имат за цел да подпомагат европеизирането на страните се разпределят по следния начин: 80% отиват за "административни" разходи, и 20 % за конкретно финансиране на проекти.

Така, че усилията на Мин-Фин и Разплащателната агенция на фонд Земеделие (какво наименование само)са напълно в рамките на нормалното....

Само че за стандарти от преди 10 години.


Наистина смятам че ни трябва управленски борд - ама не просто валутен борд ами външен контрол и управление на всяка държавна дейност, като започнем от съдебната система.
Когато тя работи добре, останалите елементи на управлението ще фонкционират под определена доза страх (по-висока доза отговорност).
Ще почакаме пък ще видим.

08 април 2009

Държавна подкрепа по време на криза

Днес имах нещастието отново  да се сблъскам с държавната администрация в лицето на Агенция митници.

От 2007 година сме член на  ЕС и основната част от дейността на фирмата ни вече не минаваше с "благословията" на тази "организация".

За няколко години бях щастлив, докато не настана криза и улегналите бизнес канали не утесняха и спряха да носят такъв интерес, както в "славните" времена на пост-социализма (защо ли вмъквам "пост"?)

 

 

Разбира се трудните времена изнервиха всички, и в последните месеци стана трудно да се работи в търговски фирми, като моята (да отбележа, че не съм собственик, но всяка фирма в която съм работил си я смятам за МОЯ, още от 17-годишен).

Тягостното усещане, когато склада ти е пълен със стока, а никой не се обажда да поръчва каквото и да е направо убива предприемаческия дух. В ситуации като тази, всяка продажба е светъл лъч в тунела и дава надежда, че кризата отминава.

 

Преди няколко дни получихме запитване от съседна държава за стоки, които от доста време имахме на склад. Количеството беше дори по-голямо от наличното в склада ни. След кратко пазарене с радост предложих добра оферта за цялото налично количество, дори без да съгласувам цената с шефа ми (който отсъстваше тогава).

Вчера клиента се обади и потвърди, че идва да вземе стоката. дори искаше да дойде същия ден, но тъй като част от стоката не бе освободена от митнически склад, ни трябваше половин ден да я освободим и да я приготвим за износ. С големи усилия убедих клиента да дойде на другия ден (т.е. днес). Освен, че част от стоката ми трябваше да се освободи от митн. режим - складиране, ми трябваше и малко усилия да обера всички налични количества от склада и от стилажите в магазина. Дори исках да изтегля количествата от склада ни в Русе, но за около стотина евро повече не си струваше геройството и разходите за куриер.

 

Както и да е, клиента дойде лично да си вземе стоката със собствен транспорт на сутринта. С малко уговорки го убедих да изчака до обед и след като натоварихме успешно отиде на митница към 11,30 часа. Спедицията който използвам за представител направи документите дори предварително, но разбира се митничари не поемат работа след 11,30 и трябваше да чакаме да хапнат та да обработят декларацията.

Оставих клиента в добрите ръце на колегите от спедицията с надеждата, че до час-два всичко ще е наред. Към 16:30 обаче, клиента ми звънна бесен, че още нищо не е станало. !!??!!??

Обадих се в спедицията да видя какво става и с учудване разбрах, че в системата на митниците, за този тип изделия излизал профил за специална проверка от Агенция Митници и никой, дори началника на митницата не смее да вземе отношение по казуса с този износ. До колкото разбрах, ставало дума за проверка за защита на търговските марки. До края на деня така и не се намери решение на въпроса.

Клиента ми беше толкова бесен, че заряза стоката в спедицията и поиска да му върнем парите.

Трябваше да му потвърдя.

За съжаление едва ли ще купи нещо от нас в бъдеще.

Разбира се можехме да се запънем и да го накараме да си вземе стоката на другия ден, защото с нищо не сме виновни по този въпрос, но фирмата ни не е такава и си държим на клиентите (дори и тези които едва ли ще купят пак).

 

И така, благодарение на намесата на държавната администрация, провалихме си сделката и загубихме клиент. А беше обещаващ.

Какво да кажа?

Благодаря на държавния апарат, че подкрепя бизнеса!

 

 

28 януари 2009

Държавни обноски

Как се паркира пред Върховния Административен Съд
 



Въпреки че на бул Стамболийски местата за паркиране на улицата са под 45 градуса ъгъл, служителите на ВАС (вероятно на шофьорски длъжности и с подходящ чин) паркират на заден ход, под 90 градусов ъгъл и на половина качени на тротоара.
Представете си какви маневри правят при паркиране и колко място заемат от улицата докато паркират.

Вероятно е повече от важно съдиите на излизане от съда да влизат директно на задната седалка на служебния си автомобил...

Похвално г-да Съдии и Вие служители със специални функции но без пагони!

07 януари 2009

Премеждия в БЪЛГАРСКИ ПОЩИ

Днес имах "щастието" да посетя Български пощи за да си издирвам една пратка, която по сгрешен адрес не бе доставена преди празниците.
Пратката беше важна за фирмата ми тъй като са мостри от продукт и един клиент ги чакаше.
Не бях ходил отдавна на митница и подобни институции, и ми беше "идилично" да си припомня какво е.
Всъщност адреса не бе объркам много - улицата и пощенския код са правилни, "само" не пишеше че е в Казичане, само София. въобще тези пощенски кодове за какво са необходими, като никой не ги чете.....
 
Опитах да свърша работа по телефона, след като исках копие на товарителницата от нашия партньор от чужбина, но ме прехвърлиха на 4 различни телефонни номера и най накрая ми казаха да отида на гише 22 на Столична митница, където се намира службата по загубени пратки на Български пощи.
След като минаха сутрешните задръствания, бързо стигнах до столична, и лесно намерих къде да паркирам. на въпросното гише 22 бързо ми намериха пратката (по документи) срещу такса от 0,55 лв (в случай, че нямах номер на товарителница таксата щеше да е 1,20лв) разбира се ми искаха пълномощно от фирмата, въпреки че пратката беше на мое име и не само това ами искаха копие, каквото разбира се нямах. Копирната машина се намираше на гише 31, където разбира се нямаше никой и след като хвърлих няколко "усмивки" на съседните гишета, една служителка дойде да ми снима пълномощното срещу такса от 0,50лв.
Обратно на гише 22 останаха доволни и ме пратиха на гише 23 (съседното), където друга служителка написа някакви неща на товарителницата и срещу такса от 4 лв ме прати на гише 29 да си взема пратката.
на гише 29 имаше малка опашка отвън, но вътре всъщност имаше повече хора. от 8 човека трима работеха на гишетата а 5-ма седяха със скръстени ръце и гледаха. Имаше и една митничарска - вярно добре изглеждаше и имаше хубава походка, но се чудеше какво да прави и само си разхождаше походката напред-назад.
 
На гише 29 бързо ме обслужиха, и срещу такса магазинаж от 1,20 лв си получих пратката.
 
След като обиколих 5 гишета и с пълен джоб с касови бележки се прибрах в офиса - горд че си получих пратката. Повече обаче няма да ходя там, докато не направят "обслужване на едно гише"............
 
 
 
 
 

05 декември 2008

Нов метод за извличане на лични данни - phishing

Днес (04,12,08) останах до по-късно в офиса (както обикновено) и по факса ми дойде странен документ. Писмо от IRS - американската данъчна администрация, с искане за попълване и връщане на форма W-8BEN Certificate of Foreign Status of Beneficial Owner
for United States Tax Withholding.
В писмото, което е подписано от някой си David Smith Director of information, а и на самата бланка отдолу е указано да се изпрати попълнената бланка на някакъв факс номер в щатите.
Учудих се на този факс, защото съм запознат в общи линии с делата на шефа ми и фирмата ми и доколкото знам нямаме много контакти с тамошната данъчната администрация, а и съм имал щастието да живея една година там и се позаинтересувах какво е това, което искат от нашата фирма. След кратко ровене в сайта www.irs.gov открих въпросната форма, която значително се различава от изпратената по факс.
варно, че бланката която получих днес е с дата NOVEMBER 2008, но не ми се вярва IRS да не си актуализират сайта с последни бланки.
След не-толкова старателно сравнение на двете бланки забелязах че "новата" бланка освен стандартни лични данни, изисква информация за банкови сметки и иска копие на паспорт.което е абсурдно да го иска една данъчна администрация, особено американската.
освен това в дъното на официалната бланка има идентификационни номера на документа, както е нормално във всяка администрация, а на "новата" бланка това е пропуснато.
Чудя се от къде ли е изпратена тази "риболовка"? Факс номера, който се изписва на бланката отгоре и просто някакъв 6 цифрен номер без ход какъвто може да се програмира на всеки факс (и аз съм поправял на нашия факс данни за някои институции). Но предвид следенето на ТЕЛЕ-трафика отвъд океана, и също така липсващите данни по бланката не вярвам "рибаря" да е американец. по-скоро ще да е от Русия или Африка....

И преди сме получавали много е-мейли от бивши съпруги, или деца на разни диктатори, където на цяла страница разказват сърцераздирателни истории за това как са се измъкнали от поредния метеж и искат "помощ" за да си изтеглят по-право притежаваните милиони долари, с молба да си дадем банкова сметка срещу скромни 10-15 %. Примамващо нали?
А има и други - бивши брокери на известни банки по света, предимно в черните страни, които са "усвоили" милиони и търсят начин да си ги изтеглят чрез "приятел" в наше лице.
сигурен съм че има хора които им се връзват и се питам какво ли получават в замяна. Сигурно им потропват щурмоваци на вратата някой ден?

Но нови подход направо ме изуми!
Писмото е прилично написано, бланката е почти изпипана, а начина по-който дойде е доста оригинален.
Надявам се да не се хване някой.


Придружителното писмо.


Фалшивата бланка



Официалната бланка на IRC.

20 ноември 2008

Паркиране пред Народното събрание

 




Как се паркира в "Гъста София"
В пиков час, в делничен ден, на ключово място......


Площад Народно събрание, пред входа на сградата на БАН. Сигурно е депутат, как мислите?

Поздравления!


А ето и пак 4-5 месеца по късно

26 септември 2008

Полицейска държава

Днес (24,09,08) на пътя ме спря полиция. Тъкмо завих по Фритьоф Нансен и веднага ме отбиха вдясно.
Не минах на червено, бях с колан, нищо нередно. Прегледа ми документите - всичко бе наред.
Попита ме "Знаете ли защо Ви спрях"
- Любопитен съм? - казах въпросително.
- Говорихте по телефона
Стъписах се. За миг се зачудих дали е вярно (толкова уверено звучеше), но беше още рано сутринта и не бяха ме нападнали по работа.
- Говорех по телефона?!? - много се ядосах. Не, не съм. Това ли измислихте.
- Излезте то колата и елате с мен.
Тръгнахме към полицейската кола отсреща. Там имаше още двама. По пътя го почнах:
- Така ли спирате всички? Измисляте си каквото ви падне.
Беше хладнокръвен и уверен че съм говорил по телефона.
- С този телефон ли? - показах му телефона си.
- Не знам точно с кой телефон.
Бях готов да му покажа регистъра с обаждания, но едва ли щеше да помогне - все пак той бе полицай-катаджия....
Седна в колата, започна да ми описва документите в някакъв дневник и продължихме да се разправяме.
Твърдеше, че е ходил на очен лекар и не бил сляп. Аз обаче тънко намекнах, че сигурно няма как да го докаже. и други подобни...
Вече наистина стана досадно (дори за мен) пък и очевидно видяха, че не съм си взел портфейла и един от другите полицаи просъска:
- Айде запиши го само е му върни документите че ми писна да го слушам.
Отвърнах нещо - вече не помня какво (бях много афектиран). Забелязах че втория полицай дето даде съвета да ме пусне беше с по малко нашивки от първия и се зачудих - ама нали са "един ЕКИП"...
Дописа си нещата в тефтера и ми върна документите. Обърнах се и отпраших. не исках да се разправям повече, а и вече закъснявах.
Но целия ми ден се скапа. Мислех си как могат да правят каквото си искат и на всичко отгоре имат ВЛАСТ да го упражняват - законова!!
Мислих си още: Защо не може да се говори по телефона? По закон пише нещо като: "Използването на мобилен телефон по време на шофиране е забранено - освен когато се използва Хендсфрее." (не съм го чел дословно и само го описвам по спомен)
Но се чудя: когато човек говори по телефона, какво пречи на шофирането?
1. Това, че държи слушалката и едната му ръка е заета? - ами ако пие кафе, ако се гримира, или ако си гали жената..... защо не са описани в закона тези случаи?
2. Това, че се разсейва защото общува с някой друг? - ами ако си говори с човек в колата? или просто си пее песничка и е дълбоко потънал в нея?
Сигурен съм, че всеки от горните случаи някога е предизвикал катастрофи. И сигурно статистиката е различна в различните случай. Вероятно използването на мобилен телефон е най-високо в статистиката и за това има такъв закон.
Но какво значи "ИЗПОЛЗВАНЕ"? Значи ли просто човек да води разговор, или да си държи телефона така че да му ангажира ръката? Аз по принцип не ползвам допълнително Хендсфрее устройство ами спикерфона на телефона, като си държа слушалката на волана или в скута.

Може би просто за новите технологии трябва да се въведат нови правила на живота. Хората също трябва да си обогатят ценностната система. а законите да се променят съобразно човешкото и технологично развитие.

Да оставим обаче проблема с разговорите по телефон по време на движение. Това, което ме потресе е, че полицаите могат да правят каквото си искат на улицата. А както видяхме от напоследък правят и големи мизерии извън работно време (по тъмно и с маски).
Превърнахме се отново в полицейска държава.

И това е защото с други методи наследниците на Комунистическата партия просто не могат да управляват.


ВЪЗМУТЕН СЪМ!
ОТНОВО!