Показват се публикациите с етикет Каквото ми капе от сърцето. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Каквото ми капе от сърцето. Показване на всички публикации

31 декември 2015

За новата година

 
Изображение: http://www.888hilgard.com/

В навечерието на ‪#‎НоваГодина‬ си пожелавам човечеството да поеме в нова посока. Посока към свят, където личността ще се цени не с това, което е похарчил след себе си, ами с това каквото може да обогати света за поколенията. Свят, в който ценни няма да са парите, имуществото, познанствата с "правилните хора", ами индивидуалните умения, уникалните таланти и личните мнения на хората, споделени със света.
Нека от следващата година да поглеждаме в себе си по-често, да намираме в себе си уникалното и неповторимото, което да покажем на света, защото идва време, в което живота ни няма да се оценява със стойността на материалните ценности, които притежаваме, ами с уникалните дарби, които сме споделили. Призовавам всеки да споделя мнението си по всякакви въпроси, колкото и абсурдно да звучат. Помнете, че за някои абсурдни идеи, хора са изгаряни на клада, но тези идеи са променили света и са придвижили цивилизацията ни напред.

Пожелавам си през идващата година да имам вдъхновението и настроението, страстта и търпението, времето и свободата да пиша повече. Да завърша започнатите теми и да сглобя от разпокъсаните мисли нещо смислено...

20 октомври 2012

Моят протест (Ода на недоволния гражданин)


Изображение: http://www.socialtechpop.com/

Не искам да имам скъпа кола
И телефона ми не ща да е златен.
Не ми е нужно всичко това,
Отдавна не се радвам по този начин.

Наскоро пътувах в далечна страна,
И разбира се видях различен света.
Свят отдавна минал по пътя паричен,
Свят превърнал се почти в епичен.

Където държавата за хората се грижи
А не като нас - недраги, немили.
Където народа сам се управлява,
Дори да не знае, държавата си притежава.

Защото Държавата от хора се изгражда,
Хора избрали общество да стават.
Избрали да имат своето право
И задължения, и закони за тяхното благо.

А тук например, паркират както си знаят,
Правилата не спазват, дори не ги знаят.
Защото законите не са техни дела,
Нито са правени за техните деца.

Това е защото объркан е този народ,
Объркан от историята на своя род.
Не намерихме сили алчността си да надвием 
И заедно всички своето гнездо да  свием.

Все търсиме рамо на друг да се опрем,
Да минем по-кратко или държава да окрадем.
Без труд да станем много богати
Да получаваме пенсии, а не заплати.

Да има по-най от всичко край нас,
Да живеем в рай до последния час.
На место да градим държава красива,
Мечтаем за малка колибка ...сред нива.

Не искам да имам такъв живот
И мечтите ми да бъдат толкова жалки
Не ми е нужно всичко това,
Отдавна не се радвам по този начин.


09 май 2010

Ние в децата ни

Децата освен, че външно приличат на родителите си, наследяват и други специфични характеристики на образа.

Като гледам дъщеря ми търся нещо мое, но виждам предимно черти на майка й.
Начина по който ходи
Как си отмята косата
Дребните мимики, които са специфични за майката,
Усмивката, или дори само беглия опит за такава понякога
Начина по който седи на стол и си кръстосва краката,
Начина по който се ядосва, радва,
Ината й

Чудя се дали майка й като я гледа вижда в нея черти характерни за мен, които обаче аз не мога да видя.
Жалко, че няма как да я питам.

Мога да питам други хора, но се оказва че чуждите хора виждат съвсем по различен начин.
Начина по който виждам дъщеря ми е по скоро поглед вътре в самия мен. Тя е не само част от душата ми, която харесвам, а всичко онова което не мога да видя в мен. Тя е повече от Бог, тъй като Бог е просто състояние на ума към което човек се стреми за да бъде по-чисто свързан с останалата част от света. Докато при връзката ми с нея усещам чистата природа, която бушува в човек.
В моменти когато я гледам да си играе или работи нещо, изпитвам такова умиление, че сякаш се сливам с въздуха около нея. Придобивам газообразното състояние което кара хората да летят в облаците.
Подобно е когато си лудо влюбен в някой, но тук е много по-силно тъй като детето ти е част от теб самия – по-добрата част.

Ако приемем, че човек се усъвършенства и това намира израз в поколенията му, то почти винаги (с изключение на случаите на вродено заболяване, причинено от неподходящо кръстосване н гени) децата са по-добри подобия на родителите си.

Дори можем родителите да се учим от тях, защото сме пропуснали много - цяло поколение човешко развитие...