27 януари 2015

Бъдещата демокрация

Учудвам се, че в 21-ви век още преследваме идеалите на демокрацията. В развитите страни е вече ясно, че управлението на народните маси не може да доведе до по-висш прогрес от това да си ходим по главите, в преследване на повече имане. Не че идеалите на древногръцките  възрожденци са били това, но резултатите показват, че колкото повече имаме, толкова по-малко усилия и умения влагаме в това да го постигнем. А това е своеобразна деградация на личността.
Е, време е за ново Възраждане, за нови посоки. Ето например една идея как да изравним пропастта между бедни и богати, между имащи и можещи, между трудещи се и успяващи, между овце и овчари:
  • Да се обезсмисли силата на парите - това не е познатата ни инфлация, ами изместване на смисъла да притежаваш пари от имане, към споделяне
  • Да се извиси култа към моженето за сметка на имането. Така хората ще започнат да се стремят не да трупат, ами да произвеждат. И ще са много по-продуктивни... Но не да произвеждат продукти, ами да генерират идеи, да развиват таланта си, уникалността си, възможностите си.
  • Да осъзнаем, че когато сме повече, не сме по-силни. Че количеството не е по-важно от качеството и че обществото не е богато с обиколката на талията си, ами с теглото на мозъка.
В заключение мога да обобщя, че бъдещето на човечеството ще се насочи от демокрация (управление на масите чрез техни представители) към  
Просопокрация - власт на личността. Формата на управление може да е различна, но политиката ще бъде насочена в осигуряване на среда за развитие на човешката мисъл, идеи, творчество, умения и способности с цел постигане на по-висока степен на обществено израстване, изразено чрез качествено съдържание.

Разбира се няма да е лесно, дори да си го помислим. Но в следващите 50 години, ще се видят светлинки в таз посока.
Проблема ще бъде как да изравним ценностите на развитото общество с недоразвитото. Това е тема за размисъл...



Р.S.
Звуча като последовател на #СИРИЗА, но искам да се разгранича от пополизма на комунизма.