18 декември 2013

Какво ни е гнило на икономиката

Тези дни се говори за мерки за увеличаване на заетостта, създаване на работни места, борба с безработицата.

Това разбира се са нормални пополистки приказки, които целят да замажат очите на хората и имат за цел да увлекат вниманието на масите от същинските проблеми. Но дори и да не са приказки, дори и някой ден мерките да създадат няколко хиляди работни места, те ще бъдат поредния провал в политиката на правителствата от последното десетилетие. Защото ако няколко хиляди души започнат нищо не ангажираща ги работа, за която получават възнаграждение малко по-голямо от социалните обезщетения, това с нищо няма да промени тяхното благосъстояние, с нищо няма да развие техния стремеж към по-добро, нито ще налее кой знае какви средства в социалните и фискални фондове. Напротив! ще се запази тенденцията богатите да стават по-богати, а бедните по-бедни.

Увеличаването на заетостта не е решение за справяне с бедността. Решението е създаване на условия за масово стартиране на малък бизнес чрез: ограничаване на монополите, намаляване на бюрокрацията, облекчаване на данъчния режим по отношение на дребните производители и търговци, отпадане на бариерите за навлизане в различните сфери на бизнеса.
Всички тези мерки могат да доведат до повече заети в собствен бизнес, за сметка на просто заети. Разликата е, че работещите за себе си са много по-производителни спрямо служителите и работниците трудещи се по принуда. Малкия бизнес може да не е най-ефективния за макроикономиката, но създава две важни за развитието на обществото неща: конкуренция и независимост, които пък са предпоставки за повишаване на квалификацията и средното ниво на интелектуално развитие на обществото.

В България обаче тази политика е табу

Защото основно правило на социалистическия строй, който ни е възпитал е да се поддържа народа беден и прост за да не може да се противи на системата, а основната форма на контрол на развития капитализъм, към който сме се насочили е да се поддържат хората зависими от водещите пазарни сили.

Някъде по средата ние виреем в условията на преход, което е нищо повече от извинение за отлагане на някакви по-сериозни реформи в мисленето на икономистите и политиците.
Един от най-големите страхове за всеки управляващ, както и за повечето социолози е да няма бързи темпове на обществено развитие. За политика, това би значело че скоро ще бъде заменен, а за социолога че няма да може да се адаптира към бързо променящата се ситуация.
то и за самите хора от народа промените не са добри, но поне дават надежда за следващите поколения. В порочния кръг на невежеството обаче хората (особено по-семплите от нас) инстинктивно се пазят от промените и здраво се държат за познатото зло.


От известно време пиша за индустриализацията - за това как всичко на този свят се превръща в масовост. Производството се окрупнява с цел намаляване на разходите и завладяване на пазарите. Човешките интереси и предпочитания се окрупняват в масови ценности режисирани от същите онези корпорации, които управляват и пазарите. Политиците и партиите в стремежа си към масовост загърбват принципите си и променят хоризонта си.

Оставям този текст недописан, защото всеки (който може да чете) може да го донапише сам. За останалите бих сложил някаква картинка, но нямам време.


17 ноември 2013

Спонтанните митинги на мизерията

Чудя се как организаторите на двата митинга вчера са си събирали аудиторията. И двете страни използват един и същ състав на митингуващата маса, който се отличава с политическа апатичност и абсолютна липса на далновидност за справяне с битовите си проблеми. Тези хора са сред най-нисшите форми на човешко съществуване - което поставям някъде много близко до гладуващите в Африка чиято основна грижа в тоз живот е осигуряването на няколко калории и преживяването до утрешния ден и много далече от онези африканци, които са дошли в Европа и живеят на социални помощи в стремеж да се измъкнат от мизерията в родината си.

Докато онези, които нямат с какво да нахранят децата си са по естествен начин в мизерията си нашите мизерници, 90 % от които имат поне един собствен имот, имат поне по един мобилен телефон, притежават поне по един автомобил в домакинствата си и вероятно 60% от тях са на работа финансирана от българския народ, с което не могат да се похвалят дори средностатистическите европейци...

Тези маси хора, които продават гражданствеността си за един сандвич, шепа монети и обещания да участват в главна второстепенна роля в трилъра на своя живот никога не могат да саморазсъдят, че са докарани до това си състояние именно от онези, на чието хоро са се хванали да играят.

Повечето от тях дори имат средно образование, което съвсем не ги извинява за низостта им, за разлика от африканските им братя и сестри.

Та се чудя как тези европодобни данъкоядци са избирали на чий митинг да присъстват. Или са теглили чоп на кой сборен пункт да идат или са пускали по един член от семейство на всеки, за да вземат повече от каквото дават.

Представям си и техните организатори, които с пословичното за българските ширини правило за хляба и зрелищата са имали съвсем лека задача само да напълнят автобусите и влаковете си. Интересно какво ли е станало с хората от опашката след последния качил се човек на влака?

- Съжалявам брато, свършиха сандвичите. вървете на другия митинг

А сигурно доста хора в резерв е имало. Защото 80 % от населението е на границата на мизерстване, нищо че 90% от тях имат поне средно образование, а да не говорим че поне 20% имат и някакво виШе, пък било то и само на хартия. Тази необятна маса така е форматирана от болшевизма, че няма начин да започне да мисли с главата си, нито да погледне по-надалеч от носа си, когато е нужно да направи нещо за бъдещето на децата си.

И това се видя много добре на последните избори. А най-вероятно и на следващите... И по-следващите, които навярно отново ще са предсрочни.

Ако в България има проблем с образованието, то не е случайно!

Дано поне Фейсбук има някакъв образователен ефект върху масите.

01 октомври 2013

Четвъртата власт - сламката на свободата

Изображение: http://www.facebook.com
Това трябваше да бъде коментар на новия сериал на БНТ "Четвърта власт". Но отвъд злелищността и актуалността на филма, има много по-дълбока същност, която не можем да пренебрегнем.

Някога, съвсем не отдавна държавните обществени медии БНТ и БНР се смятаха за казионни - хранени от правителството и респективно подхранващи го обратно.

Предаванията които се излъчваха бяха винаги на запис, внимателно цензурирани и режисирани да обслужват интересите на "обществото". Новините бяха предимно положителни, публицистиката беше предимно възхвала на държавността и евроинтерацията, а филмите бяха поне с 10 годишен стаж по екраните.

Като че беше до скоро, когато "Първа програма" гледаха само бабите на село, а ние които се имахме за съвременници на демокрацията търсихме медиен живец в частните телевизии. Онези медии, които се опитваха да ни впечатлят с дръзки репортажи, актуални предавания, амбициозни журналисти и съвременни филми.

По някое време обаче, вероятно след великите телевизионерски стачки, принципите на управление на държавно субсидираните медии се измениха. Дали защото избора на директори стана публичен, дали защото тези институции са малки държави в държавата и трудно може да бъдат разклатени, дали поради опасения, че натиска на управляващите над тези институции има обратен ефект върху популярността на власт имащите? Или просто народа започна да роптае и при най-скромния опит за въздействие над тях? Не знам.

Факт е обаче, че медийния пазар претърпя метаморфоза. Държавните медии станаха доста по-свободни и открити към проблемите на ежедневието ни, журналистите станаха доста по-смели в коментарите и репортажите си, собствените продукции станаха доста по-актуални, а филмите все по-филмови.

От другата страна, частните медии станаха все по-шарени и чалгарски във флирта със зрителя, все по-контролирани и зависими от рекламодателите си, публицистиката все по-режисирана, а филмите все по-зрелищни.

Ако някога смятахме, че журналистите в държавните медии нямаха никакъв хъс да направят нещо, защото са (пред)платени от държавата, докато в частните медии конкуренцията за Неговото величество беше все по-жестока и резултата бе интересен, то сега ми се струва, че в държавните медии (пред)платените служители не могат да бъдат трогнати от някакви си реклами или политически натиск. Докато в частните медии всичко е пари и всеки, който иска да запази работата си трябва безропотно да служи на този, който му плаща.

Извода е, че парите развалят не само човека, развалят и институциите и обществото като цяло.

Щях да пиша за "Четвърта власт". Да добра продукция. Но, като се замисля май трябва да търсим спасение в Петата власт - хората, които не приемат някой отгоре да им казва какво е добро и правилно, пък било то и от малкия екран.

09 юли 2013

Краят на демокрацията


Изображение: http://looncanada.com/



Когато и политиката се превърна в бизнес, значи е дошло време за нов обществен строй.

Защото вече всички други обществени услуги отдавна се превърнаха в бизнес и загубиха първичния си характер - да спомагат за развитието на човечеството. Услуги като: здравеопазване, образование, обществена сигурност, отбрана, държавно регулиране, духовни  служби...

Всички тези дейности се упражняват с цел печалба на предприемача, каквато е идеята за стимулиране на развитието на индивида в условията на свобода и демокрация. Но откакто всички индивиди са подвластни на парите, (вместо те сами да властват над тях), този стремеж към лично усъвършенстване вече губи своя смисъл.
Дойде времето на краят на демокрацията.

Затова вярвам, че още в нашия живот ще станем свидетели на израждането на цивилизацията и новите ценности на хората ще се насочат в посока индивидуализъм. Където всеки ще се опитва да надделее над останалите с личните си уникални постижения и способности - талант за изкуство, спортни умения, технически способности, мироглед...

В следващата ера на развитието ни, труда няма да се оценява с пари, ами с възхитата на обществото, защото ценното ще бъде уникалността.

Това е моята прогноза.


P.S.
И нека не звучи левашки...

05 юли 2013

Регионално vs. Глобално




Миналата Събота отидох до близкия пазар и напълних торбите.
Купих продукти за салата. Големи розови домати по 1,60лв, също и червени по 1,10лв, краставици - криви, тънки, крехки, копър и магданоз на дебели връзки...
В един магазин за месо имаше апокрифна бележка на витрината"Домашно овче сирене по 12 лева". Продавачката каза, че сиренето го правило момчето, което и докарвало шилешкото месо. Имал 200 овце и ги гледал в Северна България. Опитах го, хареса ми, купих си.

На един павилион за маслини предлагаха домашен зехтин студено пресован по 11,80 лева. Продавачката каза, че шефа и го правил в Гърция?!?! Имаше етикет с хранителни стойности, но нямаше име на производител, нито баркод. Купих си да го пробвам.

За всички продукти не получих нито една касова бележка, но всеки лев който дадох съм сигурен, че отиваше директно в ръцете на български предприемачи и/или техните преки представители - продавачите на пазара (дори и зехтина), а съдейки по състоянието на средностатистическия българин, всички тези суми са върнати обратно в системата на  пазара под формата на разходи за сметки и продукти.

После отидох в местния супермаркет, където има промоция на любимата ми бира Шуменско премиум. Аз съм бираджия и количеството бира, което консумирам сериозно се отразява на семейния ми бюджет. Въпреки това не правя компромис с марката. За това за домашна консумация си купувам PET бутилки от 2 литра. Промоцията в момента е 2,09 лв за бутилка, место стандартна цена в Супермаркета 2.70 или етикетна цена в други магазини 2.90, аз се възползвах от нея с цели два стека. Спестих 25 % от стандартната цена или близо 8 лева.
Лично спестих от бюджета си, но в същото време "икономията", която реализирах е за сметка на производителя в Шумен, който за да намери място на щандовете на големите вериги сумермаркети е принуден да прави редовни промоции с намалена цена. Разбира се магазина не губи нищо. Докато българския производител е принуден да прави сериозни отстъпки за да присъства на пазара, търговеца прибира солиден марж в печалба, от която едва малка част остава в България под формата на осигуровки върху смешни заплати, заплати, срещу жалък труд и данъци в размер на нищожни проценти от чистия интерес на компанията. И това се отнася не само за търговията ами и в производството. Преди време размишлявах по темата.
Срещу направената покупка получих касова бележка с информация колко съм спестил и с индикация отдолу "СИСТЕМЕН БОН", вместо "фискален бон". Не знам какво означава този термин, но като анализирах последния публикуван годишен отчет на компанията за 2008-ма година извадих следните факти:
- приходи от продажби 420 мил. лв
- стойност на продадените активи 320 млн
разлика 100 млн от които:
- разходи за заплати 22 млн
- външни услуги 36 млн
- печалба - 25 млн
- данък върху печалба - 2.5 млн

Не, че е малко данъка, но чиста печалба 25 от 420 приходи е едва 6%??? Кой нормален бизнес би въртял милиони за 6% печалба. Разбира се това са счетоводни трикове и за които си струва външните услуги да са 1/3 от търговския марж...
Както и да е, от огромния оборот на фирмата, огромна част от приходите отиват за покриване на първоначалните инвестиции на фирмата-майка или иначе казано в Германия. Прави впечатление, че всички холдинги, които притежават супермаркети в България са немски. Дори и онзи, който е привидно австрийски. Не знам за известния френски такъв. До колко немските групировки плащат данъци в Германия е спорно, но известен факт е, че за да управляваш добре бизнеса си трябва умело да избягваш данъците.
За това дори и в България вече всички по-лъскави коли са регистрирани като фирмен разход, а всеки ремонт на домашното огнище пести от фирмените данъци.
Не знам дали е случайно, но вече всяка марка автомобили, които предлагат клас по-висок от Пасат, се рекламират че моделите им се предлагат с данъчен кредит. Сякаш някой мастит бизнесмен би возил стока в джипа си или пък би превозвал персонала до работа...

Като се замислим над горното, дори да изберем българското, платените данъците, ниските заплати, скътаните осигуровки няма да се подобрят.
То така или иначе Българската бира е под белгийско, датско или друго знаме, както и сирената, саламите шоколадите и какво ли още не...

Така че въпреки протестите на някои браншови организации по-добре да пазаруваме от Бай Георги на пазара, отколкото в кой да е супермаркет.
Пък току виж дошъл новия ред, когато парите вече не са най-ценното на света

02 май 2013

Да върнем България на хората - една камппания за светло бъдеще.



Една интересна кампания обещава да ни върне България. На мен обаче ми е интересно, как най-добрия начин да направиш  впечатление е като кажеш истината. Нещата, с които социалистите облъчват населението са много верни и за това имат ефект. Защото всички тези неща, които те прокламират че ще ни върнат, дълги години ни бяха отнемани именно от тях.
Да видим:
1. Искам да върна работата си. Хиляди хора са без работа, защото социалистическата идея за управление се основава на грижа на държавата за безработните, бедните и неинициативните.  Това им гарантира армия от електорат, които сляпо да вярват че с държавни помощи живота е по-хубав. В същото време хиляди млади хора с амбиции да направят нещо и дори с подходящо образование, нямат никакъв шанс за това, тъй като бизнеса в България е под законовите рамки на монополите, създадени именно от социалистите. Така, че връщането на работните места на хората е практически невъзможно да бъде направено от БСП, но пък именно те са виновни за загубата им.
2. Искам да си върна достойнството. Казва го пенсионер, който брои последни стотинки за да си напазари. Достойнството, отнето на нашите родители, оставени да чакат държавния апарат да ги нахрани. Родители, които цял живот са работили без да сътворят нищо за след себе си, освен спомени. Цяло едно поколение, което не можа да произведе нищо ценно за човечеството, защото беше потискано да не се развива и хранено за да не се бунтува.
Освен някои единици, които са били "по-наши от другите". Те създадоха нещо. Всъщност, нищо не създадоха - отнеха създаденото от онези преди тях и ходеха по главите на останалите. А техните деца и внуци сега може да са завършили западни университети, може да имат добри бизнеси (макар и с неясни източници на капитал), може да упражняват власт над хората около тях, но за това са лишени от достойнство по рождение.

3. Искам да върна бизнеса си. ??? Личния бизнес е нещо, което изисква свобода на личната инициатива, сигурност на средата - законите и обществото и потенциал за развитие. Всичко това бе отнето от комунистите и техните наследници. Които сега твърдят че искат да ни го върнат. Едва ли!

4. Искам да върна си спокойствието - Спокойствието, което преди 1989-та година беше повсеместно. Спокойствие, граничещо с безжизненост. Спокойствие потискащо човешката душа. Спокойствие, което уби всяка инициатива, всяка капка творчество, всяка жажда за личен успех. Ако днешните целят да ни върнат това, което някога ни налагаха - не, благодаря!

5. Искам децата ми да се върнат. Сигурно и те искат да се върнат. Но какво да правят тук? Какво да работят, че да изхранват семействата си и да спестяват и да се развиват като професионалисти? Как да се развиват като творци, когато са заобиколени от поколения обречени на безверие хора? Защо да се трепят да градят държава, от която всеки живеещ в нея очаква да го храни, да му дава, да го издържа? Едва ли някога тези които са напуснали родината, някога ще се върнат. Може би техните деца, но те няма да са българи вече, и ще идват като туристи.


Тази кампания е гнусна. Гнусна е защото е истина. всичко което те ни отнеха, сега казват че искат да ни върнат. Кой нормален човек би искал да получите нещо обратно от душманина, който му го е отнел? Никой нормален!

Жалко е, че в тази държава живеят толкова много ненормални, които продължават да поддържат призрака на комунизма, с който са израсли и който е обсебил душите им.
Жалко е, че в България нивото на образование е толкова ниско, че хората масово са готови да си продадат гласа на този който им подхвърли 30 лева или им пробута шарен ТВ клип с цветни обещания.
Жалко е, че никой не се интересува от програмите на партиите, нито от това дали те са постижими и дали хората които ги предлагат са способни да ги изпълнят.

Мъчно ми е, че се налага  да изливам тези мисли тук с надеждата, че някой ще успее да се замисли над тях.

Предстоят избори. Предсрочни за някои - за други планирани. Планирано-предсрочни, при които само цветните кампании имат най-голям ефект. Кампании, които никой няма време да обмисли. Нито има време да се запознае с програмите на кандидатите и ще гласува както е гласувам преди - ако не на последните избори то на пред последните, защото само до там може да му стигне времето за размисъл.

Предстоят избори!


27 март 2013

Свободата е по-голяма от хляба



Докато хората си даряват висящи кафета и банички, други хора подаряват на бездомните свобода.
Този очевидно беден човек ползваше безплатен интернет в офис на Виваком. Докато подписвах договор с тях, повече от половин час той си пишеше нещо. Когато надникнах през рамото му имаше доста дълъг текст, който беше съчинил и то не изглеждаше като да е коментар под някоя статия. Не видях подробности разбира се.
Учудих се, че човек с такъв външен вид предпочита да отделя времето си в он-лайн пространството пред това да търси прехрана. Чест и почитания към този господин а също и към служителите във Виваком-ския офис, които великодушно го бяха оставили да пише, въпреки че около него имаше неприятни аромати.

Това е поредно доказателство, че има и по-големи неща от хляба...

24 януари 2013

Топлофикация - тъмна Индия

Най-сетне и аз получих прословутата декемврийска сметка от любимата Топлофикация. 


Не беше по-висока от миналата година, но това предполагам защото е базирана на миналогодишната средна консумация на апартамента, а тогава в този апартамент почти не ползвахме парно и дори в края на периода ни възстановиха около 200 лв.

Сегашната сметка обаче ме изуми с друг факт:
- за м. Дек. начислена енергия за отопление на имота 28 единици спрямо миналата година 71 единици. (т.4 от фактурата)
- за отопление на сградна инсталация м.Дек.2012 - 56 единици, за м.Дек 2011 = 32 единици.

- за подгряване на вода консумацията миналата година е разумно по-голяма  - тогава ми се роди Виктория


Та това което не можаха да ми начислят като за апартамента ми го начислиха като "отопление на сградна инсталация". разбирам че загубите в сградната инсталация са съществени, но ако обобщим начисленото на всеки апартамент в сградата, вероятно ще сме изплатили загубите от пропиляна топлинна енергия на целия квартал. А ако е така с целия квартал....


Монополите са най-страшното нещо за цивилизацията!!!

 От тях човек губи интерес да се развива.



17 януари 2013

Защо да гласуваме ЗА ядрената енергетика?

Изображение: http://www.nature.com/

На 27 Януари предстои да гласуваме ЗА или ПРОТИВ развитието на ядрената енергетика в България. Въпросът не е оформен точно по този начин и всъщност изобщо не поставя на карта (бюлетина) бъдещето на ядрената енергетика в България ами просто иска мнението на народа дали да се изгражда нова атомна електроцентрала. Което всъщност означава, че интерпретацията на "нова ядрена електроцентрала" е привилегия изключително и само на управляващите. Дори и те да се сменят през лятото.

Какво имам предвид?

1.Ако бъдещите управляващи са ЗА изграждането на АЕЦ Белене и приемем, че при легитимен референдум народа се изкаже ПРОТИВ на така зададения въпрос, интерпретацията може да бъде следната:

"АЕЦ Белене не е нов проект, той е планиран още преди 30 години, а изграждането му е започнало преди 20 години и дори към 1990-та изграждането му е изпълнено на 40%.  Този факт изключва проекта от обхвата на така поставения въпрос на референдума."

2. Ако бъдещите управляващи са ЗА изграждането на АЕЦ Белене и отговора на народа подкрепя така поставения въпрос, няма какво да му мислим.

3. Ако бъдещите управляващи са ПРОТИВ площадката на АЕЦ Белене, но са ЗА ядрена енергетика под друга форма на развитие, могат да интерпретират отговора на въпроса по сладните начини:

- При преобладаващ  отговор ПРОТИВ интерпретацията е следната:

"Народа е против нова ядрена електроцентрала, но не е против нова мощност на старата централа." 
Това всъщност може да продължава завинаги. Но няма да има нужда! Защо - ще обясня по-надолу!

- при преобладаващ отговор ЗА интерпретацията е следната:

"Народа  иска нова АЕЦ, можем да направим нова процедура за лицензиране, нови конкурси, нови...възможности"

4. Ако бъдещите управляващи са ПРОТИВ развитието на ядрена енергетика въобще възможностите са следните:

- при резултат на референдума ЗА интерпретацията е следната:
  "Уважаваме мнението на народа, но сега няма пари и проекта не може да бъде реализиран"

- при резултат на референдума ПРОТИВ интерпретацията е ясна. Но това няма значение защото при следващото правителство въпроса може пак да е на дневен ред.


Разбира се има и вероятност на референдума избирателната активност да не е достатъчна за да има значение за цялата нация резултата, но ако това се случи, единствения извод който ще може да направим е, че избирателната система напълно отговаря на нивото на политическа ангажираност на населението.

След като проследихме всички възможни сценарии от първия национален референдум в съвременната история на България, можем да стигнем до извода, че смисъла от референдума е абсолютно никакъв. Или както Влади беше разказал в една приказка, накрая всички са прецакани.


Но нека се върнем на основния въпрос "Защо да гласуваме ЗА ядрената енергетика?"

Какви са ползите от ядрената енергетика?

Да започнем с малко история.
След откритието на електричеството и бума на индустриалното развитие, още през 19ти век, източниците на енергия стават приоритет в развитието на технологиите.
От познатите ни видове електроцентрали най-първичните технологии са разбира се естественото падане на водата, което използва кинетична енергия за генериране на ток от турбина и енергията на парата при загряване на вода.

ВЕЦ-овете са относително екологични, ефективни от гледна точка на безплатния воден ресурс и ниските разходи за поддръжка. Минусите при тях са, че често дебита на водата е променлив, разположението им трябва да е до реки или водни съоръжения, а от екологична гледна точка ограничават свободното придвижване на водната фауна.

ТЕЦ-овете пък са ефективни от гледна точна на високия коефициент на използване на горивната енергия, допълнителната полезност за отопление на домакинства и в индустрията, относително евтината ресурси и заместващи суровини за горивните процеси. Но пък от екологична гледна точка ТЕЦ-а е възможно най-мръсното производство на енергия, бълващо в атмосферата в пъти повече газове и твърди частици от автомобилите в градските райони. Друг минус е транспортната и икономическа зависимост от доставките на суровини и отпадъците - шлака и пепел, които трябва да се депонират. тъй като в България освен нискокалорични лигнитни въглища не се добиват други високо ефективни горивни суровини, сме зависими от вноса им и съответно страдаме от ниско ефективно производство.

АЕЦ е най-високото технологично постижение на човечеството през 20-ти век. Откриването на силата на най-малката частица е революционно събитие, съизмеримо с прометеевите постижения. Благодарение на тази технология, човечеството развива не само евтина технология за производство на енергия, но и мощно оръжие с висока степен на поразяване.
Развитието на тази технология и разпространението и в ежедневието ни съвпада с две ключови за 20ти век факта:
  • Върха на индустриалната революция през 50-те, 60-те и 70-те години
  • Студената война между Изтока и Запада след Втората световна война

Атомната енергия е утвърдена като най-ефективната в сравнение с вложените суровини, но съпътстващите разходи за изграждането, управлението и експлоатацията на АЕЦ са огромни и все по-високи във времето. Това се дължи не на стойността на разходите за производство ами стойността на рисковете и алтернативните разходи за съкращаването на нашия живот. Колкото и безопасни технологии да се измислят, деленето на атома е верижна реакция, в която ключова роля играе контролирането и. Допълнителен психологически момент за отношението на човечеството относно използването на ядрените технологии е че те са в основата на най-смъртоносното оръжие създадено от човека.

Рисковете от тази технология са не само в моментното отделяне на огромна енергия, ами последващата радиация, която би се образувала в следствие на разпада на радиоактивните елементи използвани като гориво. Любопитно е, че за прилагането на тази технология най-подходящ елемент е именно радиоактивния Уран, който се намира като природен изкопаем ресурс. Причината да се използва именно този елемент е, че неговите молекули са най-лесни за прилагане на атомен разпад. Или по точно за контролирането му. Интересен парадокс. Най-смъртоносния за човека елемент е най-силния източник на енергия. Е не можеше ли да не е точно Уран, ами Водород например, или Азот или който и да е друг елемент разпространени в природата и не генериращ радиация.
Вероятно  причината е не просто физическа, ами политическа и икономическа. В ерата на силни политически конфронтации и още по-силни икономически влияния, не науката водеше човечеството ами интересите на отбрани групи даваха посока на науката.

Всъщност оказва се, че ядрения разпад или синтез не са най-мощния източник на енергия.
в следната таблица се вижда, че в световен мащаб ядрената енергия е едва 13 % от общо добиваната електроенергия.



Източници на електрическа енергия в световен мащаб
(2008година)
-
Въглища
петрол
Природен газ
Ядрена енергия
Водна енергия
други
Общо
Средна мощност (TWh/год)
8,263
1,111
4,301
2,731
3,288
568
20,261
Средна мощност (GW)
942.6
126.7
490.7
311.6
375.1
64.8
2311.4
Процент
41%
5%
21%
13%
16%
3%
100%
 
 Източник:   WIKI/IEA

Но погледнато под друг ъгъл, дори и моментно силата на атомния разпад да е в пъти по-мощна от Слънцето, То е много по-силен и постоянен източник на енергия излъчвана към земята. Естествените течения на океаните и въздушните потоци също са силен източник на енергия, която при подходяща технология може да бъде усвоявана от човечеството.
В края на 20ти век, в по-развитите демократични нации по света, тази истина бе осъзната от хората и развитието на алтернативните и екологични технологии започна да набира инерция. Донякъде това е свързано с отминаващата индустриална епоха, както и осъзнаването на факта че устрема към най-евтино и печелившо не винаги е в полза на човечеството. Хората осъзнаха че в живота има по-важни неща от това което имаме в момента и започнаха да гледат напред към бъдещето на своите поколения. Дали защото човешката цивилизация достигна нови простори не знам, но е факт че човешкия индивид става все по-стойностна частица от обществото и неговия глас и мнение има все по-голямо значение за посоката му на развитие.


И тук идва момента най-сетне да дадем отговор на първоначалния въпрос; Защо да гласуваме ЗА ядрената енергетика?


А отговора идва някак спонтанно: НЯМА ЗАЩО!!!