28 август 2011

Поетики 2011 - впечатленя


 
Вчера посетих небезизвестния (вече) поетичен фестивал„Поетики” и задоволих любопитството си да почувствам атмосферата на тайнствения свят на поетите.



За съжаление изключая хипарската обстановка не можах да усетя точната среда, която би трябвало да отговори на въпроса „Какво вдъхновява един поет?”, което беше до някъде целта на посещението ми там.


Причината за разочарованието ми бе не толкова атмосферата, колкото факта че организацията на мероприятието бе твърде припряна, да се получи някакво събитие и не достатъчно „освободена” за да  отпусне хората да излеят душите си.

На такова мероприятие е нормално да присъстват хора с по-разкрепостено мислене и нямам предвид просто откачалки, ами хора на които сериалите по bTV не са им достатъчни да задоволят културно-емоционалните си потребности.
Е разбира се мнозинството от публиката беше дошла не толкова да слуша поезия, колкото да поседне на тревата с бира в ръка и в сладки разговори с приятели. Поезията и музиката беше само фон. На този фон водещия и организатор на събитието отчаяно се опитваше да привлече вниманието на по-задните „трибуни” като обявяваше предстоящите изпълнения с характерния патос на спортен коментатор.

Времето беше идеално за провеждането на събитието, въпреки че ранния час на начало едва ли бе достатъчно подходящ предвид 30-градусовата жега, но програмата трябвало да свърши до 22:00, когато хората си лягали и не може да се вдига шум - нищо че събитието беше в парка а най-близките блокове бяха отвъд Цариградско шосе, което вероятно вдига много повече шум от каквато и да е музика.
Аз пропуснах жегата, и дойдох на фестивала с моята половинка и две бири в ръка, които спомогнаха за допълване на поетичното ми настроение. 

Тревата беше мека и дори не съжалих, че  не си взехме одеялце. Седнахме по-назад, от където се чуваше добре, и бе по-разредено.
Организацията на звука беше добра и акустиката от околните дървета помагаше да се съсредоточа върху поезията, въпреки че около мен хората говореха за всичко случило се през деня им, както на тях така и на децата и тъщите им…

В общи линии, ми хареса идеята на фестивала, мястото на провеждане и възможността човек да послуша най-съкровените мисли и чувства, лично от хората, които са ги написали.

Но както вече споменах организацията на фестивала ми се стори припряна, не само поради „разпиляната” публика, за която бирите, мастиката и тревата бяха по-важната причина да са там, отколкото самата поезия и всъщност водещия полагаше повече усилия да привлече внимание, отколкото да представи следващия автор. 

Основната причина, която измести положителното ми настроение в страни, бе че фестивала се водеше уж международен, а в същото време чуждестранните автори бяха представени само като „загрявка” и по скоро подгряваха събитието в по-ранните часове. Дори водещия няколкократно спомена, че същинската част на фестивала настъпва, едва когато българските автори започнат да рецитират и в последствие участват в съревнование за гласовете на публиката. 

Това доста ме подразни и ми напомни други подобни мероприятия, в които участието на чуждестранни изпълнители е само проформа, за да може да се обяви събитието като „международно”.  Съжалявам да кажа, че този факт ме подразни достатъчно та да загубя интерес да остана до края.

Имаше и още една причина да бързам да се прибера и тя бе – телятеле със скариди, които в компанията на младо вино завършиха вечерта подобаващо.

И понеже порочно избрах плътските удоволствия, наместо културното обогатяване, няма дакоментирам поезията, която огласяше парка снощи, а само ще добавя няколко снимки: