13 август 2010

Фото разходка по улица Пиротска




Улица Пиротска е една от софийските улици, запазили духа на стара София, отпреди комсомолските отряди и забранения частен бизнес.Имам щастието да живея не далеч от центъра и често се прибирам пеша по тази улица. 
Една от причините по които обичам да се разхождам там е старите сгради, липсата на движение на коли и усещането за градски уют което създават паветата, малките дюкянчета и отдавна фалиралите малки работилници от най-различни занаяти.

Обикновено разходката ми започва от бул. Хр.Ботев нагоре и е съпроводена със сладолед BOSS. За целите на фото разходката обаче тръгнах от началото на улицата  - която част спокойно може да се нарече Търговска и аз не харесвам особено поради кича, който неизменно съпровожда предлагането на стоки в близост до Женския пазар на София.
Но и в онази част на Пиротска има някои хубави сгради, които заслужават внимание.




За съжаление не всички са реставрирани, а по някои дори имат поникнали дръвчета със сериозен диаметър на стеблото.

Основната търговска част свършва с площад, който сега е превърнат в паркинг, и от където се вливат трамвайните релси, сочещи пътя на по-нататъшната ни разходка.

Тук впечатление правят сградата на Мюсюлманското вероизповедание

Най-личната сграда на ъгъла на площада с отбелязана година на строеж 1911-та

и инициали на поръчителя ББ  (колко интересно)


Останалата част не съм снимал, защото е заобиколена от мургави хора продаващи боклуци и не изглежда особено лицеприятно.

По натам точно преди бул. Христо Ботев има голяма сграда с много интересна фасада откъм булеварда.  Калкана на сградата обаче, е в окаяно състояние...


Въпреки това отвъд мизерията на гниещите оголени тухли се забелязват балкони с красиви орнаменти от ковано желязо излъчващи величие.
Орнаментите до някъде напомнят знака на Уфичите във Флоренция.

Същата тази сграда е разположена на едно от най-личните места на улицата - ъгъла на Пиротска и Хр.Ботев и се извисява на 4 нива с ъглова кула оформяща петото ниво.

Прави впечатление, че до последния етаж дограмата е подновена със съвременна, докато самата фасада има окаян външен вид.

Тук-таме има климатици, които допълнително загрозяват сградата, но пък вероятно придава добро усещане на живеещитеработещите вътре в нея.
Едно от фрапиращите неща е поникналото дърво на самата кула - вероятно е доста трудно да се достигне до там за да се махне, но пък и обитаващите сградата, едва ли ги вълнува това.

Надявам се, като паметник на културата някой ден сградата да получи финансиране и да бъде реставрирана както трябва.

По нагоре по Пиротска вече се усеща отдалечаването от центъра, и сградите са доста по-скромни като архитектура, но все така с духа на романтизма от началото на 20-ти век.
Тесните прозорци, икономисващи пространството, все така дават светлина вътре в помещенията.
Двуетажните къщички, с тесни фасади от по 2-3 прозореца и задължителните магазинчета отдолу, подсказват за възможностите и класата на собствениците им.



Култовия някога латино ресторант Токо Роро, сега е пицария и детски парти център, но продължава да впечатлява с красотата на тухлената си окраска.

Местното училище също впечатлява с изяществото на бароковите си форми


Това, може би е най-личната сграда в тази част на улицата.



Абстрахираме се от магазините Чик-Чирик, които преобладават тук и обръщаме внимание на детайлите.

Балкони с небрежно летящи балони...

Стара табелка на д-р Сп.Хубенов, който очаква болните да му се обадят. 

Измъчени от живота хора, очакващи края на свой мизерен живот... 

Но иначе, къде другаде може да видите витрини с подобни неща...

От ул. Опълченска нагоре започва местния парк, където е разположена и църквата св. Николай Софийски има какво да разкрие пред нас.




И тук, сградите са малки, скромни, но романтично красиви.




Нагоре по улицата се усеща порива на пролетариата в сивите фасади.
както и съвременно строителство разпръскано, където инвеститорите са успели да отнемат правата върху рушащи се сгради.

Тук минава и реката, край която обаче е разположен най-абсурдния блок от ерата на Социализма.


Точно тук човек се изправя пред страховитото съседство на Националния център по наркомании,

 разположен точно до параклиса Св.Св.Константин и Елена,

а отсреща има денонощна траурна агенция...
Сякаш пътя на наркомана води естествено през иглата, кръста и стига до гроба...



Но малката уличка Пиротска никак не е малка и определено има какво друго да се види. Именно детайлите правят сградите красиви и създават усещането за цивилизация, каквато е съществувала някога - преди социалистическата идея да почерни всичко.
Орнаменти

 тавански стаички

 
 история

 величие


Ресторанта Трите смока е култов. някога, точно отсреща имаше и хранителни стоки със същото име...
стрехички
 дюкянчета
 хора, чакащи трамвая

 най-впечатляват подобни сгради, които дават облик на улицата като занаятчийска.


Приятна е разходката по Пиротска. Когато свърши улицата, краката някак естествено влизат в парка Св.Тройца и от там към дома.

П.С.
Фото разходката е от месец Май, но я сподеям едва сега.

6 коментара :

  1. Много хубава фото-разходка, поздравления. :-)

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря,с удоволствие разгледах снимките ,но имам едно уточнение-срещу ресторант Трите смока смока никога не е имало магазин с това име, а самия ресторант известно време е бил магазинче!

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря за коментара. Жалко, че е анонимен...
    Почти съм сигурен, че имаше едно ъглово магазинче, точно отсреща. Казвам "почти" и признавам, че може и да бъркам - беше отдавна.
    А може би и да беше на съседната пряка, надолу по Пиротска.

    ОтговорИзтриване
  4. Понеже живея в "най-абсурдния блок от ерата на Социализма" искам да кажа, че има доста по абсурдни сгради - като например блоковете в крайните квартали, НДК и много други.. A шегата ти с наркоманията подсказва за нивото ти, което явно е доста ниско.
    Milena

    ОтговорИзтриване
  5. Не знам защо улицата приключва до градинката Света Троица - улицата продължаваше след градинката, през пожарната, през отдавна забравения басейн Чайка и старата баня, най- големия и най- стария дом за сираци в страната "Ран Босилек", през 113-то училище, кооперацията на слепите, която нарочно беше построена така, че хората да минават по задната, а не по централната улица, трите еднакви блока зад Трета градска болница и завършваше с една голяма, неизмазана циганска къща, в която живееха най- малко три поколения. Сега тази част се нарича бул. Тодор Александров, но винаги е била част от Пиротска.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Т.Александров е важен коридор - алтернатива на Сливница. Замести паметника на Ленин...Отвори път към запада...

      Изтриване