10 август 2010

Поход до манастира Седемте престола

Тези дни използвах част от ваканцията си за малко туризъм и от вилата ми направихме поход до манастира  Седемте престола, който се намира от другата страна на планината Ржана.

Последно бях ходил на Ржана за боровинки преди десетина години и пътя ми бе по-спомени. Спрямо вилата ми се намира на 1-2 баира разстояние - или около 5-6 км по права линия, но от там е непроходимо (почти) и ние минахме по обходния път за джипове, който е около 13 км. до горе.
Пътя откъм Ботевградската част на планината, където се намира вилата ми е приятен - до горе се върви през горски път, който не е много стръмен.


Поради последните валежи имаше доста гъби, но в гората открихме едва 2-3 от нашите.
Тук има снимки на повечето гъбки, които има в района, но от съображения за сигурност аз обръщам внимание само на манатарките.

На билото на планината гората свършва, и пътят продължава през ливади от предимно конска трева, която е на големи туфи и през нея трудно се ходи, но за това пък има път за коли (разбирай джипове или каруци), през който се върви нормално. По билото на планината има доста хубава гледка към полето и към околните върхове. Казват, че при хубаво време се виждало и кубетата на Александър Невски, но това е по-скоро мит...


Не минахме по най-краткия път до село Осеновлаг, тъй като на билото има доста кръстосващи се пътища и аз по навик тръгнах към върховете, които бях обхождал преди, но след кратко лутане и помощ от едни мотористи, скосихме пътя си през конската трева директно към Осеновлаг.

Ето карта с маршрута ни (в червен цвят), която впоследствие намерихме окачена на стената на Манастира.



Село Осеновлаг е подобно на селото, където е вилата ми - последното село преди да почне планината и къщите са разпилени покрай реката и нагоре по баирите. Красиво е и в жегите е приятно за почивка.
В Осеновлаг има голям модерен рибарник за пъстърва, който дори осигурява препитание на няколко човека, за разлика от повечето села в района, където няма никаква работа за местните. Има стандартен център с магазин, кметство, и градинка с паметник на местните шумкари от партизанско време.
Но най-голямата атракция в селото е комплекса "Чифлик Ненкови", където е направен приятен ресторант градина, предлагат се разходки с коне и понита и най-голямата атракция - частна зоологическа градина в която има: Щрауси, зайци и други гризачи които не видях, доста пернати, нутрия, едни много красиви козички (големи колкото котки), лама, елен лопатар, благороден елен, муфлон, енот и др. животни които не видях.
Мястото е осеяно с коли от най-различни места, гъмжи от деца и народ дошли да видят зоо-то. За съжаление обслужването в ресторанта е ужасно, най-вече поради големите разстояния, които изминават сервитьорките и доста се бавят поръчките. Но шкембето им го бива. Съвета ми е да седнете по-близо до кухнята за да ви обърнат внимание по-бързо!
Ето снимки от комплекса и селото.


Оказа се обаче, че Манастира "Седемте престола" се намира на 7 км. след селото по асфалтов път. Разбрахме го едва на Ржана, от мотористите които ни упътиха. Бяхме излезли на поход и ходенето по асфалт не е особено приятно, за това от Осеновлаг до манастира се придвижихме на стоп.
Използвам случая да благодаря на хората които ни взеха и на отиване и на връщане.

Смятам, че в днешно време пътуването на стоп вече не е толкова страшно и за шофьорите и за пътниците и е един хубав начин за сближаване между хората.
Мога да кажа, че извадихме късмет че ни спря една кола, тъй като веднага щом стигнахме до манастира се изля най-страховития дъжд с градушка който съм виждал.
Ето видео.

Манастира "Седемте престола" е интересно място с доста история и архитектура. Настоящата икономка Веска и хората, които го стопанисват се грижат за външния вид на сградите и интериора, въпреки че имат малко странен вкус, който граничи и преминава доста отвъд границата на кича.
Ето моите снимки от там.

За съжаление условията в стаите за спане са  много близки до монашеския стандарт на живот отпреди сто години и определено не си струваха 15-те лева на легло. При големия дъжд, който ни посрещна през прозореца преливаше вода, а тавана прокапа на няколко места. По-късно се оказа, че във всички стаи е така, тъй като на сутринта пред всяка стая бяха извадени дюшеците да се сушат проснати на перилата.
Въпреки това спахме като къпани след големия преход, който направихме.

 Най-голямо впечатление в манастира правят сградите и особените дърворезби по гредите, орнаментите с които завършват прозорците и вратите, огромните секвои в двора и огромното разстение Алое под чердака.
Църквата е също интересна. Както всяка християнска църква е във формата на кръст, около който има изградени малки стаички, които са оформени като параклиси, на различни светци, единия от които беше Св.Стефан :)
Според легендите те са направени от 7 боляри (воеводи), които са изградили храма през пет-шестнадесети век.
Едно от най-впечатляващите неща в "Седемте престола" е историята с опожаряването на манастира и по-скоро това което е вдъхновило Иван Вазов да напише баладата "Клепалото бие" посветена на самоотвержната вяра на последния монах загинал биейки манастирското клепало. Това клепало било дървено и по-късно е заменено с желязно, изровено от близката римска крепост. Сега обаче има и дървено и желязно клепала и три камбани вероятно дарени от вярващи хора.

Между другото звукът на желязното клепало наистина отеква надалеч в планината.

През последните 40 години игумен на манастира е бил Димитър Кръстанов, чиято паметна плоча намерихме по-нагоре по пътя от Осеноввлаг, където вероятно е починал. Но в двора на манастира има негов гранитен паметник, на който има надпис, от който останах поразен "за 43 години служба каквото успях направих"....

В двора на манастира, зад църквата има и друга паметна плоча на писателя с псевдонима Змей Горянин, който след гонения от Народния съд се е заточил в манастира до последния си дъх. Според местните той сам си е домъкнал огромния камък и го е надписал точно преди да почине "при  неизвестни обстоятелства"

Повече информация за манастира тук

На връщане от Манастира с препълнени души и празна раница, краката сами крачеха към вкъщи. А по пътя имахме щастието да напълним две торби с огромни печурки, което допълнително обогати пътешествието ни.

1 коментар :

  1. Полезна информация! Манастир Седемте престола е чудесно място!

    ОтговорИзтриване