Киномания

Тази вечер ходихме на кино. Беше внезапно – изключително емоционално. Просто ни хрумна и вече бяхме в programata.bg. След бърз преглед на заглавията за вечерта, скоростно отхвърляне на новите суперпродукции в новите кино зали, отбрахме няколко заглавия, прожектирани предимно в малки киносалони където влизат само маниаци.
Първото заглавие беше, What about me – изглеждаше обещаващ документален филм с афро-британски музикални елементи (според описанието и снимките). Прожектираше се в любимото кино ЕБЦК.
С жажда за още минахме на долу по списъка и се спряхме на Девет – мюзикъл на Роб Маршал, който според краткото представяне обещаваше много. Но решихме че сме твърде витаещи за да го усетим и го отложихме за друг път.
Книгата на Илай на мен лично ми направи голямо впечатление, но не бяхме настроени за лъскаво кино с много екстри…
Коко преди Шанел беше следващото заглавие, което ни грабна очите. Любимата ми го бе гледала (от професионални подбуди), но само като видяхме в кое кино се прожектира – и вече си обличахме якетата и заключвахме ателието.
От кино Влайкова имам стари спомени. Като дете там ходихме на специални детски филми, по-късно в квартала гонихме гаджета, а в последно време киното съвсем загуби художествения си характер и остана в съзнанието ми като „района на кино Влайкова”. Бях чел в един блог, че за да влезеш там минаваш през едно барче, а вътре е направо страшно…
Филмът започваше в 20:00 а решението да идем го взехме в 19:50. нямаше значение дали ще изпуснем първите минути – просто да сме там. Бяхме чак на Военна болница, но за по малко от 10 минути стигнахме и ако девойката не бе минала през „едно място” щяхме да влезем по светло.
В първия момент като влязох в барчето, не се стреснах – очаквах го. Местните любители на чашката и веселите разговори пред бара, допълваха живописната вечер. Липсата на барман и сервитьор се обясняваше с това че всеки е свой и може да донесе на бармана още една бира като ходи за своята.
Киното се намираше зад врата с надпис отгоре „САЛОН” и въпреки че нямаше люлеещи се вратички всяваше респект.
Разбира се каса с продавач на билети нямаше, а всички на бара изглеждаха като клиенти които си пият любимото питие. Отвъд вратата под табелката имаше втора врата - метална, която нямаше дръжка, а ключа към нея бе въпросната дръжка, която се намираше у „мениджъра” на салона. След кратко суетене едно момиче излезе от някаква стая зад бара и ни каза да звъннем за касиера. Последвах кимането на главата и и видях един звънец на стената срещу бара, до който имаше надпис „ за касата звъннете на звънеца”. Това ме срази – естествено че не може да има продавач на билети в бар. Той трябва да е на друго място и само при повикване да се отзовава. Къде ми е бил ума….
Вече минаваше 20:05 и филма бе започнал. Вероятно касиера бе и човекът който пуска филмите и се грижи за осветлението, и за уюта на гостите си, та като не ми отвори до 4-тото позвъняване, не бях притеснен. По едно време започнах да се оглеждам дали да не пия една бира… когато той изведнъж се появи от една стая от края на барчето и пита нещо (вероятно „кой звъни?”) ние го последвахме през онази стаичка и тя се оказа стаята от която прожектираха филмите. Имаше голям прожекционен апарат (не бях виждал такова нещо освен на кино), маса с питие и много дим. Не знам дали дима върви с човека или с кино-машината…?
Оказа се че не трябваше да влизаме а само да изчакаме да ни даде билети за да ни пусне през официални вход. Билета струваше 3.00лв (български лева) и това бе една от причините да идем там. Официалните листчета прошноровани от мин.фин. бяха оригинално отпечатани, без допълнителни щампи с нова цена. Вероятно хората в това забравено от бога място не бяха чували за инфлация, а още по-(не)вероятно бирата на бара да бе също по соц.цени.
Не случайно я споменавам, защото после тя много ми липсваше в салона.

Салона ли? Той е уникален! Почти какъвто си го спомням от малък. Само, че миришеше на мухъл, седалките бяха ужасно твърди, а дупето ми придоби формата си отпреди 3 години…
Екрана имаше закърпена дупка, най-вероятно направена от някой, който по грешка се бе събудил на филм на Уди Алън и в опита си да се спаси, е опитал да мине от там. Малко по към средата на проектното платно имаше сериозен разлив на дъждовна вода, оставила тягостна диря спускаща се от горе да долу.

За филма и емоциите около гледането ще разкажа на сутринта.... а сега се оставям на съня....