30 ноември 2010

"Не бой се Бойко, аз ще те пазя"

       София, 30.11.10, 14:30 часа


Изявление на улично куче, пред денонощен магазин за кафе, цигари и алкохол.
Кучето като, че ли спеше с този лозунг в уста и като че ли седеше така с часове, докато таксиметровите шофьори и местното "постоянно присъствие" окуражаваха снимащите (мен) да го публикувам.

Посланието очевидно, бе по повод заплахите за живота на премиера, но предвид канала на посланието, скрития подтекст в спящото улично куче пазач е ясен...

В делничните дни е интересно да се разхождаш по улиците на София. Може да срещнеш всякакви хора, с всякакви идеи и идеали. Странното е, че на някои това им е като ежедневие и почти професия.
Сега разбирам как професионалните журналисти си намират вдъхновение - обикалят улиците в търсене на подобни "творения"

28 ноември 2010

Девствени ли са Вирджинските острови?




"По пътя към успеха човек си се представя на чудни места,
По пътя нагоре той се лишава от много неща,
По пътя към рая вижда дори огнен света,
За да стигне един ден до заветния бряг."


По пътя към успеха човек се изправя пред много предизвикателства:
Ще успее ли да построи своят бизнес, семейство, имоти?
Ще се сдобие ли с каквото си е мечтал да има?
Ще успее ли да задържи каквото има?
Ще бъде ли  уважаван за това, което има и това как го е постигнал?
Ще бъде ли доволен накрая от това, което е постигнал?

По пътя към успеха човек се стреми към съвършенство. По пътя след успеха, човек се радва на това което е постигнал?
Дали в същината на човешкия живот е да постигнеш успеха, който ще ти даде всичките мечти
Човек се променя, когато е успял. Променят се целите, мечтите, възможностите. Колкото по-горе си, толкова по-малко ти остава до върха.

Но дали парите променят мирогледа или са само възможностите, които те ни се предоставят.

Виждате ли този остров горе? Той е мечта на много хора. Рекламните клипове, ни карат да го бленуваме, да се стремим към него, да покорим девствеността му.

Малцина успяват. Не ги познаваме, или само сме чували за тях.
Но те успяват. И това те да са там е само малка стъпка от техния път към успеха. Защото на следващия ден те ни мечтаят за друг остров - още по-девствен, който дори го няма по рекламните брошури или в рекламите от дясно.

Човек е устроен така, че да иска за да постига, да постига за да поиска повече, да дава за да взима, да има за да може, да може за да има друг да дава на друг за да получи повече, да получи за да е доволен, да е доволен за да има смисъл...


Когато някога минете през Вирджинските острови, запитайте се дали те са вирджински. И дали вие имате каквото наистина искате.

Ако го имате, опишете го по-долу...


А аз ще пиша по-натам...



Изображение: http://theislandattorney.com/

30 октомври 2010

Хора, моля ви карайте с включени фарове

 Снимка: www.burgasnews.com
"КАТ започва традиционната Акция "Светлина". От понеделник, 1 ноември, до 1 март трябва задължително да караме с включени фарове. Освен за светлините обаче, полицаите ще проверяват и гумите. Първите няколко дни ще бъдат гратисни и катаджиите няма да глобяват, но след това ще има солени наказания...."
бТВ - новините.

Хора карайте винаги с включени фарове - те спасяват живота! Или поне спестяват доста неприятности от леки катастрофи, псувни и напрежение.

Зима, лято, в сняг и в пек, дъжд или мъгла, колите с включени фарове се забелязват много по-лесно в огледалцата за обратно виждане, дори и само с периферно зрение - без нужда от специално внимание, напрежение, или принуда.
Не знам защо въобще е нужно да има закон за такова елементарно нещо. И се чудя на хората дето карат без фарове - не съзнават ли, че те самите виждат много по-добре околните коли които са с фарове? Не искат ли и тях да ги виждат така?
Сутрин на развиделяване, вечер по здрач или в дъждовно време, че и в мъгла дори, по улиците на София, пък дори и по пътищата на страната, се срещат много автомобили със "забравени" фарове. Не знам дали са забравени или просто се икономисва нещо, но това е някакво безумие за мен.

Но нека има закон! Като не работи съзнанието, работи секирата!

Преди няколко години, като за пръв път се заговори за задължителни фарове през зимата, имаше статии, които твърдяха, че това увеличава разхода на гориво, увеличава разходите на хората и замърсява околната среда повече. WTF?!? @%^&!@#$

Ами одрасканите ламарини, счупените стопове,  загубените животи... Ами скъсаните нерви, излишното взиране в огледалото или в далечината, задръстванията причинени от леки катастрофи.... Кое е по евтино за хората, за обществото, за държавата?

Хора, не чакайте да има закон за всяко разумно нещо - правете го сами с разум!

Благодаря!

03 октомври 2010

За образованието, но не само



Вдъхновен от поста на Майк Рам реших да пиша за образованието.
И аз наскоро бях на родителска среща. И моята дъщеря е 7-ми клас и се готвим за гимназия. И аз си губих времето слушайки правилника за училищния ред. Само, че нашия класен ни съкрати процедурата, прочитайки само най-важното (според него). Похвали учениците и ни предупреди, че в 7-ми клас децата са още по-разкрепостени, докато в същото време имат доста сериозни ангажименти за догодина...

Но всъщност темата, която Майк  повдигна ме замисли за проблемите в системата и какво е нужно за да се оправят нещата.

Нормално е държавната образователна система да е закостеняла - тя за това е държавна - за съжаление и задължителна.
Задължителна е защото закона е такъв, а пък масите хора не могат да си позволят частни училища. Други пък казват, че в частните училища децата не получават никакво образование, а само се разглезват.
Ще кажа, НАПРОТИВ! Наскоро научих от моя колежка, която не издържа на финансовия натиск на частното училище и бе принудена да премести детето си в държавно, че в частното децата имат строги правила - не могат да ползват телефони, ходят с униформи (и са горди от това), учат с желание и страст, възпитани са и са под строг дисциплинарен контрол. Което ми подсказва, че те там наистина се подготвят за живота.

Държавните училища са стопанисвани от общинския бюджет, директорите се назначават "по заслуги", преподавателите са там само защото няма къде другаде да се реализират, а учениците са там защото родителите не могат да си позволят частно училище.

Цялата система се основава на социалната и икономическа принуда.


 Знаем, че сме бедни и само отбрани семейства на този етап могат да си позволят частни училища. Но какво да се направи за масовите училища за да има резултати?

Училището е социална институция - да, но управлението му трябва да бъде основано на пазарни принципи, така че всички участници в образователния процес да имат интерес да извлекат максимума от него, а именно: 
  •  децата да израснат в добра среда, научавайки основата, върху която да изградят по-нататъшния си живот - и ясно да съзнават важността му.
  •  родителите да могат да избират по обективен начин къде тяхното дете ще бъде най-добре обучено. Да са сигурни, че училището ще има нужната база, ресурси, програми за подготвянето на децата им за живота използвайки подходящите методи, и средства.
  •  учителите да вършат работата си с ясното съзнание че това им е професия, от която не само си изкарват хляба, но и могат да градят име и кариера.
  •  директорите на училища да са изправени пред предизвикателствата на управленските тайни. Да търсят най-добрите форми за привличане на по-добрите учители, по-добрите ученици, по-амбициозните родители и т.н.
  •  Министерството на образованието да изпълнява и развива програмите си за общообразователно развитие по начин който му осигурява устойчив рейтинг (все пак това е политическа институция)
В сегашната система, това са само добри пожелания и мечти, но погледнато през моите очи начина за постигането им е чрез раздържавяване на системата, приватизация и либерализация на институцията Училище. 
И нямам предвид просто закриване на държавните училища, ами създаване на условия за конкурентност между тях, прилагане на принципи, които развиват личния интерес от постигането на резултати от дейността им.

И тук най-вече имам предвид интерес от РЕЗУЛТАТИТЕ, а не от ДЕЙНОСТИТЕ.
Защото до голяма степен в България нещата се правят заради правенето им, а не заради резултата.

За целта трябва да се подходи управленски от горе на долу. 
Като начало смятам, че един учител не е способен да бъде министър или директор на училище. Нито пък лекар да е шеф на болница, както и стругар да управлява завод. 
Управлението е наука, която има твърде широк спектър на действие за да бъде ограничена на функционален принцип. Разбира се ако специалист в дадена област разшири образователната си степен с Административно управление, той може да постигне резултати и именно това би било част от стълбицата, която да провокира хората да се развиват в своята дейност. Не казвам, че дипломата е най-важна, но подготовката е!

За да се управлява адекватно дадена организация, най-важно е външната среда да бъде в ясно очертани рамки, да са ограничени предпоставките за опорочаване на средата, да има правила и норми, с които всички участници равностойно да се съобразяват. 

Създаването на конкуренция е другия фактор, който влияе на организацията. За радост той е автоматичен процес, който за сега е най-доброто сито за добро и гнило, за подобряване на гнилото и за възвишаване на доброто. Именно конкуренцията е в основата на развитието на либералната политика. Лошия директор сам се проваля, лошия учител си личи по учениците, а родителите не може да го търпят, а лошото училище остава празно. 
Същото е и с болниците между другото...

И накрая сещате ли се за класацията на най-престижните училища в света? Йейл, Харвард, Оксфорд - именно частната инициатива и конкуренцията са в основата на тяхната известност. И нито един родител пратил детето си там не се вайка, че е скъпо - напротив, той е горд! Както и учителите, и директорите и министрите на съответните страни.
 И кои са най-добрите болници? Докторите там щастливи ли са, а директорите, а пациентите?

А защо това да не бъде и в средните училища? Та нали днес децата се развиват много по-бързо, те се научават да играят с мишка, на същата възраст на която ние се учехме да говорим, повечето 12 годишни намират информация в интернет много по-качествено от повечето 40-годишни които ровят в опита си.

Точно тук повечето хора ще кажат, че в България сме твърде бедни за да развиваме частното образование. Но защо трябва да мислим, че то ще ни излиза по-скъпо? Парите, които се дават от бюджета за обществени училища може да бъдат давани на хората за да запишат децата си в платени такива. 
Същото се отнася и за болниците. 
Смятам, че колкото повече една дейност е централизирано планирана, финансирана, управлявана, толкова повече пороци има тя. Колкото по-малко държавата контролира обществените структури, толкова по-продуктивно, ще бъде населението й.

Всъщност единственото, което е нужно е да има добри закони за всички обществени сектори, които да се спазват без отклонения. 

Но разбира се това е едно от най-трудните неща, защото хората по природа сме недобросъвестни същества и това, което ни контролира са предварително изградени и наложени принципи  наречени Съвест - така липсваща на повечето от нас...



Снимка: actualno.com

19 септември 2010

За банковите кредити


Когато изследваш банковото извлечение от погасителните си вноски, с всеки следващ месец установяваш, че половината от разходите ти по кредита са за лихви. И когато дойде последната вноска, виждаш колко пари си внесъл за целия период.
Та в онзи момент си казваш "Повече никакви кредити!"

Ама няма как иначе.

От една страна съзнаваш, че кредита го плащаш с живота си, а от друга страна ти е ясно, че без кредит живота ти няма да се развива, както ти се иска.

Забравих да кажа, че в погасителния план не са включени застраховките по кредита, които допълнително смучат от сметката ти, както и всички малки таксички начислени за обслужване на сметките. Но това закона за защита на потребителите не се е произнесъл категорично.

Така че - приятно погасяване,  до следващия път, когато ти дойде да кажеш "Никакви кредити повече"

12 септември 2010

Фото разходка по Пиротска vol.2

Днес отново се разходих по Пиротска, но не бе преднамерено и нямах фото. Но по-дяволите там има толко неща за снимане, че използвах телефона на детето...

Контраст в червено

     Местната винарна


 В дъното на тунела

 Сърцевината на града

Отвъд железните врата

Направи ми впечатление, че имаше и други хора с фото в ръка, възхищаващи се на живописната улица. Хареса ми!


29 август 2010

Фото разходка по пешеходния Шишман



No comment!

Защо не можем да сме заедно - завинаги?


Снимка: http://www.club.bg/

Какъв е идеала на хората за човешко развитие?
Семейство, кола, дом, придобивки, деца - та това са само материални неща.
Да децата също! И семейството в наше време!

Днес децата, семейството, любовта са повече материална придобивка, отколкото посока за продължаване на пътя на развитие на родителите.

Хората се събират от любовна тръпка, последвана от стремеж към постигане на идеала за човешко развитие и в последствие се разделят, защото няма нищо друго, което да ги държи заедно.

Поне повечето хора от днешното съвремие са така.
Аз съм на 35 и почти всички мои връстници за разведени или разделени. По мои наблюдения, моето поколение е точната възрастова граница, от които нещата тръгват на зле.
Приятели и познати, които са 2 години по-големи от мен остават заедно дори и след най-големите си препирни и дори такива неща ги събират още по-страстно.

Докато "Хората на промяната" и по-младите не могат да задържат никой до себе си повече от 10 години.
Моите връстници и по-младите поколения имаме (не)щастието да сме се изградили като личности и да живеем в преходно пост-социалистическо време, когато свободата на личността започна да се тълкува в най-извратените си форми.
Помня в началото на 90-те, когато по будките за вестници най-продаваните издания бяха с определено порнографско съдържание, а дори и сега масовите вестници продължават да привличат читатели с голота и пошлост.
До преди 20 години, хората имаха изградени принципи и общочовешки ценности, които дори и насадени от Партията имат някаква стойност, която допринася за укрепването на обществото като такова.
Не казвам, че комунистическия строй бе добър, напротив - той е най-лошото нещо, което може да се случи на дадено общество. Дори си мисля, че сигурно има основателна причина нашето общество да бъде връхлетяно от идеалите на този строй - а именно слабата обществена обвързаност на хората, разделението от ближния и непоносимостта към различния. Комунизма е наказанието, което има за цел да накара хората след 30-50 годишно мачкане да намерят правилния път.

Но темата ми сега е друга.

Защо хората на прехода не могат да съжителстват с някой повече от  10 години?

По мои наблюдения, кризата в отношенията се случва на периоди от 3, 5, 10 години.
Който доживее до 10 годишна връзка е щастливец или бавно развиващ се (в случая аз),

Хората се събират по различни причини. Най-често това са емоционални пристъпи, които приключват с брак. Да, приключват, защото в халката, която свързва хората с половинките им сякаш има някакво, проклятие и вместо да привлича влюбените, ги отблъсква

За жените брака е нещо мечтано, още от момичешките години, когато си се представят като красиви булки в бяло и щастливи чак до небето.
За мъжете брака е поредното постижение от стъпките в живота, които човек трябва да мине за да бъде Мъж (нямам предвид поредната жена)

За жените, да срещнат любимия мъж е мечта, която им е наложена от приказките, когато са били малки.
За мъжете, жената до тях е по-скоро пристан на остров където са намерили своето място под-слънцето и могат да изградят своята империя на него.

Жените се задоволяват с това да се омъжат и да имат деца – после нищо друго не може да ги задоволи :) 
Мъжете изпитват удовлетворение от малко четкане вечер вкъщи относно нещата, които са постигнали през деня.

Така е в света от филмите, които гледаме и романите, които четем. И хората си остават заедно!

В реалното съвремие е малко по-различно:

За жените брака е средство за постигане на обществено-физиологичната ангажираност да станат майки. Казвам ангажираност, защото е задължение пред обществото и необходимост на организма. И след втори клас се оказва, че основните функции на брака са изчерпани и дори скъпите подаръци не са достатъчни да притъпят непоносимостта към ближния. До тук почти, като по филмите, но жените от този момент натам започват да искат да постигнат нови върхове в живота. Не говоря само за кариера, за собствен бизнес, за поредното ново изкуство, което смятат за тяхна стихия, за нови любовни връзки или други нормални неща. Имам предвид всичко взето заедно и то наведнъж.

Мъжете сега се задомяват или по грешка или след поредната грешка. Обвързването е или следствие на момчешка глупост или от теснотата вкъщи, която някак естествено подтиква към собствен дом, който впоследствие също става тесен. След първоначалната любовна еуфория, след трудностите, които принципно вдъхновяват мъжествената природа да се бори с тях, след улягането във външната среда, на съвременния мъж му става тясно в къщи, в работата, в душата и навсякъде. Защото той иска да постига още повече неща и то наведнъж.

И на двата бряга има нещо нередовно.

И това е, че с получаването на свобода да се развиваме напред ние нямаме необходимия потенциал да го сторим. Нямаме бекграунда който да ни е вроден с поколения, който да ни е втълпяван в първите седем до петнадесет години.
Помня, че като бях на петнадесет ходих по площадите и виках "Долу БКП"- все едно, че знаех какво значи това.
Поне не бях от другата страна - от страната на тези, които се криеха под масите по това време :)



снимка: http://omda.bg/

Поколението изградило се като личност през 90-те е обречено да бъде преходно. И за това всичко, което започнат да изграждат в своя живот е преходно.
За съжаление преходна е и любовта.

Има обаче една важна подробност, която тегне над всички нас. От две трети от връзките след раздялата остава едно или две деца, които са обречени да раснат с разделени родители. Това изгражда в тях нестабилност в детството, недоверие в настоящето, неувереност в бъдещето...
Нашата най-важна роля в този живот, след като постлахме пътя на свобод(и)ата е по някакъв начин да изградим в децата устоите, които ние нямахме. И понеже няма как да го правим, като единно семейство, единственото което ни остава е да изтъкваме нашия живот като лош пример, какъвто той по принцип така изглежда.

13 август 2010

Фото разходка по улица Пиротска




Улица Пиротска е една от софийските улици, запазили духа на стара София, отпреди комсомолските отряди и забранения частен бизнес.Имам щастието да живея не далеч от центъра и често се прибирам пеша по тази улица. 
Една от причините по които обичам да се разхождам там е старите сгради, липсата на движение на коли и усещането за градски уют което създават паветата, малките дюкянчета и отдавна фалиралите малки работилници от най-различни занаяти.

Обикновено разходката ми започва от бул. Хр.Ботев нагоре и е съпроводена със сладолед BOSS. За целите на фото разходката обаче тръгнах от началото на улицата  - която част спокойно може да се нарече Търговска и аз не харесвам особено поради кича, който неизменно съпровожда предлагането на стоки в близост до Женския пазар на София.
Но и в онази част на Пиротска има някои хубави сгради, които заслужават внимание.




За съжаление не всички са реставрирани, а по някои дори имат поникнали дръвчета със сериозен диаметър на стеблото.

Основната търговска част свършва с площад, който сега е превърнат в паркинг, и от където се вливат трамвайните релси, сочещи пътя на по-нататъшната ни разходка.

Тук впечатление правят сградата на Мюсюлманското вероизповедание

Най-личната сграда на ъгъла на площада с отбелязана година на строеж 1911-та

и инициали на поръчителя ББ  (колко интересно)


Останалата част не съм снимал, защото е заобиколена от мургави хора продаващи боклуци и не изглежда особено лицеприятно.

По натам точно преди бул. Христо Ботев има голяма сграда с много интересна фасада откъм булеварда.  Калкана на сградата обаче, е в окаяно състояние...


Въпреки това отвъд мизерията на гниещите оголени тухли се забелязват балкони с красиви орнаменти от ковано желязо излъчващи величие.
Орнаментите до някъде напомнят знака на Уфичите във Флоренция.

Същата тази сграда е разположена на едно от най-личните места на улицата - ъгъла на Пиротска и Хр.Ботев и се извисява на 4 нива с ъглова кула оформяща петото ниво.

Прави впечатление, че до последния етаж дограмата е подновена със съвременна, докато самата фасада има окаян външен вид.

Тук-таме има климатици, които допълнително загрозяват сградата, но пък вероятно придава добро усещане на живеещитеработещите вътре в нея.
Едно от фрапиращите неща е поникналото дърво на самата кула - вероятно е доста трудно да се достигне до там за да се махне, но пък и обитаващите сградата, едва ли ги вълнува това.

Надявам се, като паметник на културата някой ден сградата да получи финансиране и да бъде реставрирана както трябва.

По нагоре по Пиротска вече се усеща отдалечаването от центъра, и сградите са доста по-скромни като архитектура, но все така с духа на романтизма от началото на 20-ти век.
Тесните прозорци, икономисващи пространството, все така дават светлина вътре в помещенията.
Двуетажните къщички, с тесни фасади от по 2-3 прозореца и задължителните магазинчета отдолу, подсказват за възможностите и класата на собствениците им.



Култовия някога латино ресторант Токо Роро, сега е пицария и детски парти център, но продължава да впечатлява с красотата на тухлената си окраска.

Местното училище също впечатлява с изяществото на бароковите си форми


Това, може би е най-личната сграда в тази част на улицата.



Абстрахираме се от магазините Чик-Чирик, които преобладават тук и обръщаме внимание на детайлите.

Балкони с небрежно летящи балони...

Стара табелка на д-р Сп.Хубенов, който очаква болните да му се обадят. 

Измъчени от живота хора, очакващи края на свой мизерен живот... 

Но иначе, къде другаде може да видите витрини с подобни неща...

От ул. Опълченска нагоре започва местния парк, където е разположена и църквата св. Николай Софийски има какво да разкрие пред нас.




И тук, сградите са малки, скромни, но романтично красиви.




Нагоре по улицата се усеща порива на пролетариата в сивите фасади.
както и съвременно строителство разпръскано, където инвеститорите са успели да отнемат правата върху рушащи се сгради.

Тук минава и реката, край която обаче е разположен най-абсурдния блок от ерата на Социализма.


Точно тук човек се изправя пред страховитото съседство на Националния център по наркомании,

 разположен точно до параклиса Св.Св.Константин и Елена,

а отсреща има денонощна траурна агенция...
Сякаш пътя на наркомана води естествено през иглата, кръста и стига до гроба...



Но малката уличка Пиротска никак не е малка и определено има какво друго да се види. Именно детайлите правят сградите красиви и създават усещането за цивилизация, каквато е съществувала някога - преди социалистическата идея да почерни всичко.
Орнаменти

 тавански стаички

 
 история

 величие


Ресторанта Трите смока е култов. някога, точно отсреща имаше и хранителни стоки със същото име...
стрехички
 дюкянчета
 хора, чакащи трамвая

 най-впечатляват подобни сгради, които дават облик на улицата като занаятчийска.


Приятна е разходката по Пиротска. Когато свърши улицата, краката някак естествено влизат в парка Св.Тройца и от там към дома.

П.С.
Фото разходката е от месец Май, но я сподеям едва сега.