11 май 2009

Културата на пътя - Пътя на културата

Отдавна си мисля да подема тема за културата на пътя, разума зад волана и някои глупави неуредици по пътищата, които карат хората да карат лудо. Но все отлагам за после, и после, и друг път....
По-важното е обаче, не да пишем за това какво и как да правим, ами да ГО правим.

Да го правим всеки ден, във всеки момент, без компромиси, без да казваме "сега бързам и за това", и други оправдания.

Ще споделя какво се опитвам да правя на пътя за да направя света по-добър:
- не минавам на червено никога! Опитвам се и на късно жълто да не минавам, защото не знам дали някой няма да мине на ранно зелено.(е не винаги се получава, но се старая)
- когато съм с предимство, дори и на зелено не разчитам на него 100 % - оглеждам се, някой ненормалник да не мине през мен.
- слагам си колана и го изисквам от пътуващите около мен, не защото ченгетата ще питат, ами защото не знам кога някой идиот ще навлезе в насрещното и.....
- карам на фарове - винаги!!!! когато колите наоколо са с включени фарове ги виждам с периферното зрение дори без да ги гледам. искам и мен да ме виждат! Така тия дето тръгват да изпреварват пред мен ще ме видят дори и да забравят да се огледат.
- по правило спазвам основните знаци по пътя, а те за мен са следните:

Спри,


Отдай предимство,


Не изпреварвай (по скоро маркировката на пътя, а не самия знак)


За ограниченията на скоростта си имам своите критерии в зависимост от опита ми и преценката за пътя. Не мога да кажа че спазвам ограниченията - напротив, но по принцип не намалявам в последния момент преди завой, не взимам завоите с "максимално допустима" скорост и не изпреварвам ако не съм сигурен в скоростта си и разстоянието между колите насреща.

Има знаци дето не ги разбирам много. Например:
- На път разделен с мантинела, без да има кръстовища наблизо, пешеходна пътека или други предпоставки за бавно каране има ограничение на скоростта 50 км. или 60.
- караш си по същия такъв път, където обаче е  разрешено с 80 и изведнъж знак за пешеходна пътека с ограничение 50км. Знака обаче е поставен на 150-200 мт от пешеходната пътека. Така е по правилник, който сигурно е писан през седемдесетте години, когато на колите наистина са им били нужни 200 мт за да намалят скоростта с 30 км в час.....

Направо съм БЕСЕН по повод неуредиците по малките улички в София, които се водят двупосочни, а в същото време са паркирани коли от двете страни на улицата и дори в едната посока колите трудно пробиват, а като дойде кола насреща става задръстване. не се сърдя на паркиралите шофьори, защото смятам че предназначението на улиците е за придвижване и паркиране на коли. Защото улиците обслужват гражданите, които живеят на тях, имат бизнес там или просто имат работа, която трябва да свършат. А работата на управата на града е да създаде условия за това.

Така че смятам за приоритетен проблем пред Столична община организацията на движение по малките улички в центъра, където все още са двупосочни, а също и по кварталите, където е направо ад!
Всички успоредни улички трябва да са еднопосочни с място за паркиране от дясно. Където е възможно смятам че паркирането трябва да става под 45 градусов ъгъл, така се пести най-много място, лесно е за паркиране и изтеглянето става по-бързо.

Разбира се не съм щастлив от скритите знаци, които са поставени не за да се виждат, а така че да са причина да те глоби някой.

Изграждането на метро лъчите напредва и вероятно ще облекчи трафика към центъра. Но смятам, че около кварталните метростанции трябва да има безплатни паркинги, където хората да си оставят колите, велосипедите, моторите, и да се мяткат на метрото. Иначе само две линии трудно ще покрият звездообразната структура на града и кварталите. А паркингите да са безплатни (поне срещу карта за метрото), защото иначе българите няма да ги ползваме....
И така: нека всеки от нас да се грижи за живота, здравето на съгражданите си. Така на принципа - Всеки народ си заслужава управлението, ще можем да очакваме и управляващите да се грижат за нас. А някой хубав ден, когато докажем че сме наистина разумен народ, който може да направлява живота си же можем сами да си гласуваме законите в зависимост от това как ни е най-угодно - на референдум.

За сега обаче всичко зависи от; съвестта на всеки от нас да пази ценностите си и те да не противоречат на обществото.

3 коментара :

  1. Мен пък най-много ме дразнят табелите за ремонт... или по-скоро липсата им.
    Пътувам към аерогата вчера по стария път през Дружба, а не по моста. Табелата за ремонта е на 50 метра от ремонта. Е, аз като стигна до там, ремонта го виждам, табела за какво ми е...

    така беше и с ремонтите по околовръстното...
    малоумие :)

    И понеже виждам, че си на тема трафик, ето ти нещо, което се надявам да те усмихне: Част 1 - http://www.leeneeann.info/blog/?p=119 и част 2 - http://www.leeneeann.info/blog/?p=822

    ОтговорИзтриване
  2. Струва ми се, че темата трябва да обхване и поведението на пешеходците, което далеч не е образцово. Свикнали сме да обвиняваме само водачите, а забравяме за притичващи по булеварди бабички, хванали бастуна под мишница и др. не толкова фрапантни ежедневни и ежеминутни случки.
    Аз през повечето време съм пешеходец и се дразня, когато някой не може да почака 2-3 мин. на сфетофар, например, а притичва като заек между колите.

    ОтговорИзтриване
  3. Да, съгласен съм. Всеки трябва да изгражда около себе си един по-хубав свят. Шофьорите зад волата, пешеходците на улицата, депутатите в парламента....
    И когато не гледаме другите, а себе си ще подобрим действията си и като зяло обществото ни ще стане по-добро.
    Утопично е но вярвам, че обществото се изгражда от вътре на вън.

    ОтговорИзтриване