28 февруари 2009

Personal universe (Вселената на всеки)


Снимка: http://samueljscott.wordpress.com/

"Нашата Галактика, в състава на която влиза Слънцето е добре изучена, знае се също така, че в достъпната за съвременните телескопи област на Вселената се наброяват милиарди подобни на нея звездни системи, които влизат в единна система от още по-голям мащаб — Метагалактиката, и следователно има основание да се предполага, че тази, както я наричат астрономите, “структурно мащабна стълба” продължава и по-нататък, изобщо няма край...."
"....И когато астрономите или физиците произнасят фрази като “произход на Вселената” или “границите на Вселената, то те обикновено имат предвид именно наблюдаемата Вселена, а не Вселената като цяло."


Из един учебник по естествознание.

Ние познаваме Света и Вселената относително добре - кой-колкото го е опознал. А познаваме ли себе си?

За Света.
Ако приемем, че нашият свят е като капка в морето, (както е нашата Галактика - част от Вселената), и успяваме да видим няколко милиона други капки около нас, представяте ли си колко Зи-лиарди капки изобщо не виждаме?
Можем само да подозираме, че ги има и да предполагаме как погледнати от птичи поглед представляват някакъв залив като част от морето. И то ако имаме наистина голямо въображение..... И то само на повърхността на водата (защото птиците виждат повърхността)

Тук говоря за мащаби, пространства и измерения.

Представете си, че това което познаваме за света около нас, е да кажем малкото заливче, което е само малка част от морето. Познаваме го от вътре, посредством изучаване на околните ни капки вода и с малко фантазия и научни методи можем да предполагаме как изглежда отгоре, като едно цяло. Ако го гледаме от вътре го виждаме в едно измерение, а погледнато отгоре в друго.

Сега да опитаме да си представим, че освен познатите ни капки вода, отвъд морето има и много други неща. Например: плаж, дървета, реки, планини, небе, звезди.....
Тук вече говоря за различни пространства.

За да може да обхванем цялата информация и да си представим горните неща, трябва да боравим с познати параметри. За това е измислен МАЩАБА. Ако не можем да обхванем капките вода наоколо, ще имаме предвид няколко капки, които сме сигурни че познаваме и ще ги преекспонираме няколко пъти, така че да оформим картинка.
Освен капките вода, около нас сигурно са преминавали и някои песъчинки (носени от течението), които определено са различни по състав от капките вода. Можем да си представим че тези песъчинки са част от нещо, и с повече въображение можем да си представим, че има бряг, а някое гниещо листо или коренище ще ни подскаже за дърво. Мехурчетата въздух във водата ще оформят небето, а останалото..... зависи от нас самите.....

За хората

Както в примера със света по-горе, хората са също толкова различни. По външен вид, по знания, умения, по характер, по представа за света, по мечти....

В общ линии живота ни се развива така:
- Раждаме се (кой какъвто късмет имал - там),
- възпитават ни някак (пак така)
- опознаваме света - доколкото ни позволява възпитанието,
- срещаме други хора - и тях опознаваме, (пак късмета играе)
- намираме си работа и я вършим - доколкото ни позволява възпитанието
- усъвършенстваме се в работата си - ако имаме шанс, сменяме я - и пак,
- имаме си хоби или нещо да ни "отвява",
- създаваме деца - и тях възпитаваме (кой както може)
- търсим развитие в себе си - за да сме нещо повече от вчера. (някои произвеждат глупави писания като тези тук)
- умираме и оставяме след себе си каквото сме постигнали.

На ТОЗИ свят милиарди човешки животи са минали по горния път - някои кривнали на долу, други са стигнали много по-далече.
Всеки от нас познава малка част от обкръжението си, кой повече, кой по малко и може да предполага, какви други хора има по света в зависимост от познанията си за Света описани по-горе и по-по-горе.
С малко повече въображение всеки от нас може да си представи и повече от това което е написано или чуто...

За нас самите

Докато развиваме живота си и с опознаването на Света и хората около нас, ние се оформяме като личности, изграждаме се като характери, и си създаваме една вътрешна представа за нас самите - доколкото се познаваме.
С годините всеки от нас успоредно с това, че се изгражда като личност, се опознава вътрешно и се развива всестранно.
Научаваме вкуса на млякото, виждаме първо майка си, казваме първата си дума "ТАТИ", тръгваме по белия свят, правим разни интересни неща в които ни бива, търсим нови такива, ровим жадно в себе си за още.
Отварям една (във всеки един момент ние сме в пряка връзка с близките си и много от нещата които правим ги правим заедно с тях или за тях) тук затварям скобата и поглеждаме егоистично в себе си.

Всеки следващ ден откриваме все повече за себе си и за това какво можем и какво знаем. Всеки ден успяваме да проникнем все по дълбоко в душата си и да видим "нови хоризонти", които да покорим.
Ако следваме логиката на капките в морето, представяте ли си какви неща се крият в душата ни, които никога няма да открием за себе си?
Очевидно всеки отрива различни неща за себе си: някои хора се откриват като спортисти, други са бизнесмени, трети са музиканти или просто изкуствени
И колкото по-дълбоко в себе си ровим, навлизаме по-дълбоко в дебрите на нашия "залив", който е просто малка част от океана на възможностите ни.

Всеки човек има собствена Вселена, която покорява - вътре в себе си.

22 февруари 2009

Клошари



Един ден видях двама клошари да си разговарят на работното си място. Бяха се облегнали на кофата за боклук, и обсъждаха някакви важни за тях теми.

И двамата бяха много интересни: висок млад мъж с раница на гърба, шапка и претенции, а другия бе възрастен, дребен, слаб човек, скромен и свит в себе си.

Видимо двамата бяха пълни противоположности.

Въпреки, че може би всичко което притежаваха бяха само дрехите на гърба си, изглеждаха сякаш цялата улица беше тяхна.
Вероятно бяха в нещо като почивка, защото държаха в ръка по една бира и сладко си говореха облегнати на кофата.


Замислих се - хората които си нямат нищо, изглеждат по-щастливи, по-лесно намират радости в живота и нямат толкова грижи.

Един друг път на същото място (там чакам любимата след работа) видях друга такава двойка. Те бяха семейство. Не бяха стари - може би малко над 35-те. Имаха окаян външен вид, но имаха блясък в очите. Бяха облечени в дънки и дънкови якета (относително модерни), в които нямаше нищо нередно, освен че едва ли са прани последните два месеца, а пък навеждането над кофите си бе дало своето.
Въпреки външния си вид имаха самочувствие и гордост. Навеждаха се над кофата с някакво небрежно любопитство, въпреки че може би всеки път се надяваха да открият някакво съкровище.
И тогава се замислих - и те са щастливи по-своему, дали са си избрали този живот? Или са били принудени? Трудно ми е да приема да се предам така.


Спомням си като бях малък (в далечните социалистически години), в квартала ми (Бул.Дондуков) имахме един бездомник. Беше символ на бездомниците, може би на 30 - но изглеждаше на 50. Трудно можеше човек да види отвъд гъстата брада и сведения поглед.
Ходеше като таласъм по улиците и ровеше в боклука. Никой не знаеше къде живее (е може би кварталния знаеше) Хората казваха че не приема подаяния. Никога не просеше, продавачката от хлебарницата (на ъгъла с ул Дунав) казваше, че е приемал от нея стари закуски (имаха едни осморки....)
Казваха също че сам си е избрал да живее така. Още от тогава се чудех какво може да накара някой да иска това...

Не че сега го разбирам, но факта че има повече такива хора по улиците, говори че света не върви на добре. Или пък е обратното. Онези хора съм сигурен че са щастливи - както и беше първият, който познавах.

А на къде ли върви моят живот.....?



Още по темата: Клошари 2

Неделя сутринта

14 февруари 2009

Зелено, зелено, зелено...

Днес съм на ЗЕЛЕНА вълна. То май е така от доста време, дори без да го съзнавам. Всъщност винаги нещо в мен се е въртяло около природата и това как й влияем ме е карало да давам колкото мога за опазването й.

 

За боклука

В съзнателния си живот никога не съм правил съзнателно боклук  - изключвам случаите когато технологичното ни развитие неминуемо замърсява природата.

-         Трудно мога да си избирам типа опаковки на продуктите които купувам – но пък се старая да ги разделям и да ги изхвърлям на подходящото място.Мислех да организирам производство и разпространение на еко-опаковки, но не остава време (а и вече ме изпревариха). Жалко само, че в БГ все още няма къде да се преработват.

-         Не пуша и не си хвърлям фасовете където ми падне.  Но и опаковките от разни сладки неща никога не съм хвърлял на земята. Дори като не уцеля кошчето от първия път – се навеждам и си поправям опита. (може би се вманиачавам, но се надявам някой да ме види и да се замисли)

-         Като бях ученик, в някакъв час по нещо една учителка ни даде пример за добро държане, и как видяла деца да люпят семки докато чакат автобус, и да хвърлят шулюпинките на земята. Пита ни „Това правилно ли е?”  и всички отрекохме, но всъщност всички го правихме. Може би не още от тогава, а по-късно, но почнах да се замислям къде си хвърлям шулюпинките (от семки) или огризките (от ябълки) и кой би ги изчистил след мен. Много хора казват, че това са натурални боклуци и се разпадат, но аз питам - след колко време? Все пак не живеем в гората, а в града. И когато видим ябълкова огризка в тревата между блоковете – не е много приятно....

-         Когато си купувам нов акумулатор – си търся търговец който изкупува стари акумулатори. Защото някои ги връщат за рециклиране. А тези неща са огромен замърсител. Всеки път когато си сменям батериите на дистанционното, на фотоапарата или на walkman-а (когато ползвах такъв) ми беше съвестно, че няма специално място за тяхното изхвърляне и рециклиране. За това си купих презареждащи се такива (и защото пестя пари)

-         Писна ми да си купувам еднократни самобръсначки – и си купих електрическа такава (Philips) И пак пестя пари. Дори пяна за бръснене не използвам (съответно не и хвърлям опаковката). Само дето, май ми расте по-бързо брадата.....

-         Преди 15 години имах шанса да живея в Щатите тук и тук, и много се впечатлих, че в малките градчета (там няма селца) хората си пестят боклука всячески: изгаряха хартиите и горимите неща, даваха на животните (който ги има, а аз бях фермер) а всичко което можеше да се използва втори път – се използваше – или подаряваше. ламаринените кутии от бира  (тогава  предимно такива се ползваха) се пускаха в автомат срещу пари (5цента на кенче), стъклените бутилки също Единствените боклуци в чувала оставаха – пластмасовите опаковки и други такива. Защо го правеха ли? Ами всеки чувал струваше 2-5 долара и се купуваше от специално място. Вместо да плащат данъци си купуваха право да им изхвърлят боклука. Специалните чували всъщност бяха цветни лентички които се връзваха на чувалите и се виждаха от далече. Чувала се слага на банкета пред къщата и камиона го прибира само ако има лентичка. Разбира се всеки може да си хвърли боклука в гората без да плаща, но никой не иска да си хвърля буклука в собствената гора. А в тамошното общество всичко наоколо е собственост на тези които го обитават.  Не знам как е сега, но тогава много ме впечатли.

 

Вярвам, че ползата от икономията на боклуци освен екологичен въпрос е свързано и с голяма икономия на обществени ресурси, което във всеки случай има принос в развитието на обществото в което живеем.

 

За природата и икономиите

-              Екологичните автомобили и градския транспорт са още само добри пожелания и навлизат в живота ми бавно и трудно. Но пък си мечтая да си купя това, само че да бъде на метан. Така ще мога да допринеса с нещо.....

-              Винаги съм си повтарял, че „Капка по капка вир прави” и съм пестил водата. Въпреки че сам нищо не мога да постигна.... Надявам се само и други да го правят.

-              Когато бях малък гледах Американски филми, където светеха много реклами по улиците и сградите и много се чудих защо така хабят ток за реклами. На въпрос към майка ми „Защо в Америка навсякъде светят толкова много реклами? Как така могат да си го позволят” тя ми отговори, че с икономии са стигнали до там, че могат да си го позволят. Беше ми трудно да разбера и от тогава това винаги ми е било на ума..... От тогава се старая, като не ползвам някой лампа да я изключвам.

-              През живота ми съм се сблъсквал с много странни начини как да опазваме природата: преди 15 години в щатите имаха кампания Спасете делфините. Идеята е че пластмасовите опаковки и по-специално пръстенчетата, които  държат кутийките сода и бира (six-packs) попаднали в морето убиват делфините и други морски обитатели, защото те ги гълтат, или си оплитат муцуните в тях. Звучи абсурдно нали? (аз лично се чудих какво правят тези опаковки в морето). Обаче хората мислиха за тези неща тогава (може би защото са нямали други проблеми), но защо ние не мислим?

 

Има и други насоки за запазване на природата (и нас самите), чрез които всеки сам си намира начин да оцелее и да остави нещо след себе си, но моята кауза е, когато живота ми отмине, да съм оставил повече, отколкото съм отнел от този свят.

Радвам се когато има компании, които правят неща за опазване на околната среда (макар и повече с комерсиална цел) но бих искал да се поклоня на някои от следните фирми:

Honda Номер 1 в усилията си за опазване на околната среда

Toyota motors следват ги неотлъчно в авто бранша.

Hewlett-Packard пионери в рециклирането на електроника.

Каолин АД и тяхното поделение Соларпро АД

Списъка е голям

Приветствам кампании и политики за опазване на околната среда:

Европейския съюз

Отвъд океана

Greenpeace – разбира се

Списъка е още по-голям

 

 

Искам някой ден и аз да съм в този списък....

08 февруари 2009

Going green (Позеленяване)

От времето на моето детство си спомням, че по улиците нямаше толкова коли и транспорта беше доста по различен от сега.
Спомням си червените автобуси Икарус, които тогава бяха почти съвременни и не цапаха толкова като този тук.


Да, познатите червени "кренвирши" бяха радост за окото.


Като се има предвид че алтернативата беше това:



И това:



А пък автобуси като този долу ходихме на училищни екскурзии:



Дааа, старите червени Икаруси кръстосваха улиците на София, и от далече се разпознаваха че са автобуси по цвета им. Тролеите бяха сини, трамваите жълти.

Дойдоха обаче "размирни" времена и СКГТ се обзаведе с автобуси Мерцедес и Ман като този тук:



Мисля че ги бяха купили на старо от Германия.
После разбира се прословутия завод Чавдар в Ботевград копира автобуса и направи нещо като това:



И какво стана? Автобусни транспорт от ЧЕРВЕН стана ЖЪЛТ. Е и червените Икаруси продължиха да возят хора, но се усещаше че времето им минава. Почнаха да пушат повече, да се чупят по пътя....
по късно дойде времето на Рекламите по градския транспорт. Автобусите, тролеите, трамваите се появяваха в най-различни цветове. Беше трудно да познаеш от далеч какво те приближава...

Напоследък автобусите от градския транспорт позеленяяват, като тези тук:



Автобусите в София стават "зелени" в буквалния и в преносния смисъл.
Имаме си автобуси на природен газ като този тук:



Тези автобуси са фабрично с двигатели на природен газ, който отделя значително по-малко вредни емисии и в общи линии оправдава понятието Зелен автобус (въпреки че този тук е Бял)


А най се зарадвах на този Икарус, който в детството ми е бил ЯРКО червен, после вероятно пребоядисан от някоя реклама, а сега е със сменен двигател и работи на метан.



Чудя се кога ли ще дойде времето у нас да има такива автобуси:
А най бих бил щастлив ако някой ден успея на направя ТОВА


Е до тогава, ще се радвам и на някой хибрид или на нещо като този COOPER

07 февруари 2009

Фаска - място за хвърляне на фасове


Ето една нова дума в българския език:
Фаска - решетка около дървета, където хвърлените по земята фасове потъват и няма как да бъдат заметени от служителите на почистващите фирми.
С други думи - уличен пепелник.

Снимката е направена (и публикувана) на Бул. Скобелев на Руски паметник снощи към 23.30 часа, когато криволичех оттам на път за вкъщи.